.
Януари – звездите високо горят
и градът се събужда – различен
като мене навярно и други не спят
в този час за любов нетипичен.
Доживяхме и тази година – Амин!
Подарени от Бога години…
Пак е същият свят и просторът е син
и дано – нови сто да изминат.
Да се будим – така без причина
с ясен поглед и луди копнежи,
за живот – неизгребана мина
и за обич – безкрайни залежи,
за очи, във които да плуваме
по-желани от въздуха нужен,
да се сбъдва – което сънуваме
и да бъдат мечтите обслужени.
Януарската нощ – е дълбока
в чаша вино Токайско искри,
предизвиквам съдбата стоока
и ще резна стоте й глави…
Боби Кастеелс
––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.
.
