Поговорих си по телефона с приятеля ми Виктор Хинов. Той в Америка, а аз тук. За нищо съществено не приказвахме, просто се чухме за кратко. Нямам брат или сестра, но него го чувствам малко повече от роднина! Не за друго, а защото ме зарежда с човещина…! След разговора написах това стихотворение, което му посвещавам като най-малкото, което мога да сторя в знак на благодарност, че… го има!
.
ОТИВАТ СИ…
Гледам хората край мен и ми е страшно.
В тях не виждам грам човещина.
От мечтите в детството ми прашно
днес висят прекършени крила.
Няма вече приказни герои,
а принцесите със огнени очи,
дето щяха някой ден да бъдат мои,
тръгнаха си, яхнали метли.
И отиват си прогонени орлите,
в този тъй бъхлив, кокоши свят.
Чашите остават недопити,
а душите мрат от глад.
И те питам – Мислиш ли човече,
че без обич може да си жив?
Този свят без обич е обречен,
а без доброта е просто див…!
Красимир Бачков
Варна, 8.01.2019 г.
