Полковник Христо Гюлмезов – един от първите и най-видни командири на 23-ти пехотен Шипченски полк в неговата 130-годишна история
Чистосърдечно искам да изкажа своето воинско възхищение, научна признателност и човешка благодарност към всички, които организираха честването на 130-та годишнина от сформирането на 23-ти пехотен Шипченски полк, към чиято история проявявам научен интерес повече от четвърт век.
Армията и обществото се върнаха към миналото, а древни мъдрости ни учат, че има ли минало, ще има и бъдеще!
Зарадва ме и откриването на „Стая на воинската слава и летопис в Казанлък“ във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
По време на честванията не забелязахме някъде специално да се спомене името на един от най-ранните и най-видните командири на Двадесет и трети пехотен шипченски полк – полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14.08.1858 – 17.09.1906).
Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк, с указ №11 от 19 януари 1889 г. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.
Полк. Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология – Войската и нейната психология, издаден през 1906 г.
На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:
„Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната съвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизъм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на съгражданите си.“
В рецензията за издадената през 1906 г. студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (05.07.1843 – 26.8.1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877-1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”
През 2008 г. във формат една книга бяха преиздадени две книги на полковник Христо Гюлмезов:
– Гюлмезов, Христо Панайотов. Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г.; Четата на капитан Набоков 1887 г. Редактор доцент Ивета Бенрей. ИК „Божич”. Бургас, 2008.
Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил е Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.
През 2001 г. и 2002 г. бяха издадени две мои монографии с встъпителна студия за полк. Христо Гюлмезов:
– Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. Монография. Издателство „Военно издателство” ЕООД. С., 2001, стр. 124. ISBN 954-509-221-1.
– Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. 2. доп. и прераб. изд. Издателство „Славена“. Варна, 2002, стр. 124. ISBN 954-579-232-9.
В хода на работата върху изследването беше публикувана и статията:
– Илия Петров Пеев. Приносът на полк. Хр. Гюлмезов в развитието на българската военна психология. Военно-исторически сборник, 1995, No 5, с. 221-237.
Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София, и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.
Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 г., професор д.ист.н. Иван Карайотов публикува специална рецензия:
– Иван Димитров Карайотов. Забележителен военен психолог. Черноморски фар (Бургас), ХVI, N 234, 27 ноем. 2002, с. 9. Рецензия за: Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов: Монография Илия П. Пеев. – 2. доп. и прераб. изд. – Варна: Slavena, 2002. – 124 с.
Професор Иван Димитров Карайотов (20.12.1941 – 31.01.2018) е почетен гражданин на Бургас, дългогодишен директор на Археологическия музей в Бургас, един от най-видните изследователи и краеведи на Бургаския регион.
На редица научни конференции бяха представени доклади за военно-теоретичното наследство на полковник Христо Гюлмезов.
Полковник о.р. доцент д-р инж. Георги Кокеров написа студията „Военно-теоретичната мисъл в България до 1944 г.”, в която специално място е отделено за полковник Христо Гюлмезов и неговите трудове. Студията е публикувана на поддържания от д-р Живко Войников сайт за българска история и електронна библиотека „История-БГ“:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/
Преиздадените две книги на полковник Христо Гюлмезов през 2008 г., както и двете монографии за полк. Христо Гюлмезов от 2001 г. и 2002 г. се предлагат от книжните борси:
Интернет платформа „Книжен пазар“
https://knizhen-pazar.net
[email protected]
Телефон: +359 883 47 51 90
Виртуална книжарница „Български книжици“:
http://knigabg.com
[email protected]
+359 2 980 69 50
ул. „Аксаков“ 10
Вихрен Шокаров
Заинтересованите читатели и институции могат също да потърсят за съдействие и съответните издателства: Военното издателство в София, Издателство „Славена” във Варна и Издателска къща „Божич” в Бургас.
Полковник Христо Гюлмезов е военен учен, преводач, писател – автор на студии и статии, разкази, статии, басни:
1) Христо Гюлмезов. Капитан Узатис и убиването на мадам Скобелева 1879-1890 г.; Четата на капитана Набокова: 1887 г.: Исторически разкази из съвременния български живот. София: Т. Пеев, 1900.
2) Христо Гюлмезов. Изъ въспоминанията на запасния полковникъ Хр. П. Гюлмезова. Печатница на Тане Пѣевъ, 1900.
3) Христо Гюлмезов. Басни [Гюлмезов, Христо Панайотов]. Печатница „Св. София“, 1902.
4) Христо Гюлмезов. Военни разкази изъ френския животъ. София: Печатница на Тане Пѣевъ, 1902.
5) Христо Гюлмезов. Войската и нейната психология. Студия, Печ. „Св. София“, С., 1906.
Студията съдържа: предговор, въведение, четири глави – Патриотизъм, Дисциплина, Другарство, Войнишко възпитание, заключение.
6) Гюлмезов Хр., Войнишко възпитание, сп. „Военен журнал“ No 7, 1904, с. 688 – 713.
7) Гюлмезов Хр., Мисли и разсъждения върху значението на войската и пр. Сп. „Задружен труд“, кн. 1, 1904.
Смятам, че в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък е целесъбразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.
Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в гр. Карлово, по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полк. Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.
Убеден съм, че възгледите на полк. Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските. Освен това концепцията на полк. Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, могат да превърнат военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник.
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
E-mail: [email protected]
