Новина №1 на стартиралата телевизия на БСП – протестите във Венецуела са опит за преврат. Редица организации на БСП приеха декларации в подкрепа на тамошния диктатор Мадуро, осъждайки протестите срещу него. Родните медии също премълчават дълбоките причини за негодуванието във Венецуела.
Коментар на Григор Лилов
На тези наричащи се „леви” противопоставям живота и мненията на един истински ляв – българин, човек почти със статус на икона в Латинска Америка и особено във Венецуела. Той почина на 87 години наскоро – на 31 октомври 2018 г. Казва се Теодоро Петкоф.
КОМУНИСТЪТ СРЕЩУ ДИКТАТУРАТА
Младият тогава комунист Теодоро Петков е един от основателите на Комунистическия младежки съюз на Венецуела, създаден в края на 1947 г.
Баща е на седем деца, дете на комунисти – участници в Септемврийското въстание и работили пряко с Георги Димитров, бил е бивш политзатворник, бивш нелегален и партизански командир в Латинска Америка, известен като Команданте Роберто, с убити братя в партизанската съпротива срещу тамошни диктаторски режими и хунти, приятел на великия писател Габриел Гарсия Маркес.
Легендарното му бягство от затвора е основа на знаменит съветски филм „Тази сладка дума – свобода!“ на литовския режисьор Етаутас Жалакявичус.
Привърженик е на социализма с човешко лице (осъжда нахлуването на СССР в Чехословакия през 1968-ма), дългогодишен преподавател е по икономика в Централния венецуелски университет, и т.н., и т.н.
През 1971 г. основава Движение към социализъм във Венецуела, става сенатор, бил е кандидат за президент. Бил е и министър на координирането и планирането в коалиционно с комунистите и левите правителство, когато през 1993 г. вади Венецуела от поредната икономическа и финансова катастрофа.
Ето една изненада за правоверните, заслепени от идеологически предразсъдъци родни „леви” – включително и чрез приватизация и договор с МВФ. Като министър съкращава държавната администрация и разходи, като обаче същевременно приема и въвежда широки програми за борба срещу социалната бедност, в защита на най-уязвимите слоеве от населението и по-справедливо разпределение на благата в обществото.
КОМУНИСТЪТ – СРЕЩУ САЩ И СРЕЩУ КОМУНЯГИТЕ ЧАВЕС И МАДУРО
Той е и мой колега – журналист, създал медия с изключително ярка насоченост срещу управленията в Белия дом и определила например президента Буш-младши като агресор заради иракската му авантюра.
Един факт, за който родните „леви” ще потрият доволно ръце. Тази медия много остро осъди опита за преврат срещу президента Уго Чавес от 2002 г., а самият Теодоро Петкоф използва политическите си възможности, за да се откажат военните от операцията си. Той я определи като заплаха за демокрацията.
И още факти, свързани с горния – но този път като неприятна изненада за родните „леви”!
Когато през 1998 г. Движението към комунизъм подкрепя кандидатурата на Чавес за президент, Петкоф напуска в знак на несъгласие. Като виден критик на президента Уго Чавес и дори негов противник в президентската надпревара през 2006 г., той определя режима на Чавес като „бонапартистки и с идея да направи въоръжените сили институционалната база на неговата власт”. За Теодоро Петков това е опасност, която ще се изроди в ляв фашизъм.
Теодоро Петкоф е яростен противник на Мадуро, когото определя като напълно завършен диктатор, в сравение с Чавес. Репресиран е от Мадуро и заради това не може да отиде в Испания, за да получи наградата „Ортега-и-Гасет”, която се връчва за „забележителна защита на свободата, независимостта, честността и професионалната строгост като основни качества на журналистиката“.
Този истински ляв комунист, полагал на олтара на справедливостта, демокрацията и хуманността не само дейността си, но дори и животът си, е най-силното опровержение срещу „олтарите” на родните леви.
От разликите в позициите им се вижда, че родните, така наречени „леви”, и обърканите глави, дето ги следват, защищавайки Мадуро срещу превратаджийския „американски империализъм”, въобще не са „леви”.
В края на миналата година Русия се ангажира с 6 млрд. инвестиции във Венецуела, срещу ангажимент за всестранно военно сътрудничество.
Затова в позицията си нашите „леви” и редица медии у нас са „леваци”: л-е(в)ничари на Кремъл, когато осъждат протестите във Венецуела като преврат.
********
Всяка велика държава си има интереси по света. Опасното за обществото е, когато под стереотипите и етикетите за „ляво” или „центристко”, или „дясно” те се прокарват като оценки и идеологии. Жалкото е, че не малко българи си мислят, че гледат през тях.
И не знаят, че не гледат, а са си сложили превръзка пред очите.
********
ПЕТКОФ И БЪЛГАРИЯ
През 2009 г. Полша покани Теодоро Петкоф за тържествата по повод 70 г. от избухването на Втората световна война. У нас никога не е канен официално, въпреки идването на демокрацията.
След като се обявява срещу интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия, му е забранено да посещава България, а някои от видните му партизански и интербригадеристки роднини у нас са подгонени от властта. За една от дъщерите му, родена у нас, по този повод казва: „Израсна в България със срама, че е мое дете.” (Теодора емигрира след промените у нас.)
Едно негово откровение: „Макар че съм един от основателите на третата по големина политическа сила във Венецуела, тъкмо през последните 20 години аз се превърнах в „господин Никой”, в неизвестния човек, в забравеното име за съветския свят – в това число и за България.“
Теодоро Петкоф е посещавал няколко пъти родината, за която казва : „Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще успеете. Но първо трябва да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!“.
.
