Тук някой е почистил печката –
Дърва е подредил, кибрит и сол оставил.
Изгубени души ли са били,
последни бедстващи,
или са само преминаващи под светлото небе,
сред времето, в което се разтваряме?
Наивен ще е всякакъв въпрос
къде са отпътували нататък – в личните си бездни,
в какъв ненужен преход
лъщят сребристите им кости в чужди спомени.
Излишно ще е илюзорното издигане
в бита на атмосферното море –
хронична загуба ще е,
щом в блатните ни блокови квартали
ще светят жълтите очи на наште кухни.
Когато тръгвам, не искам да забравя,
какво ще им оставя на изморените ръце
и на очите със сломени хоризонти –
дърва, кибрит и сол.
Когато тръгна.
Филип Кабакян
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Филип Кабакян е роден през 1958 г. в Сливен. Завършил е Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и е преподавател е по български език и литература. Публикувал е стихотворения в редица периодични издания. Негови творби са номинирани и награждавани на национални конкурси, сред които „Усин Керим“, „Биньо Иванов“, „Яворови дни“. Автор е на стихосбирките „Юфка и нафора” (2008) и „Гнездо за книжни лястовици” (2016).
.
