На 23 февруари 2019 г., един обикновен неделен ден, в Чикаго имаше необикновено събитие, различно от стандартните, провокиращо любопитството – изложба на светлинни инсталации „Карнавале“, поставена в домашната галерия „Евгения Петров“. Темата е провокирана от ежегодния карнавал във Венеция, който има древен произход, но продължава всяка година да събира във Венеция туристи от цял свят, две седмици преди Великденските пости. Тази стара традиция, пренесена през вековете и възстановена в по-нови времена, докосва дълбоко душата на всеки, успял да се потопи в приказното й вълшебство. За съжаление, реално малцина могат да преживеят на живо карнавалните дни. Но това не пречи на вдъхновението на можещите да пресъздадат карнавала така, както го виждат във въображението си.
Жени Петров е творец, носещ светлината в душата си. И търсеща начин да я извади навън от себе си, за да стигне до другите. От години се увлича от трансформациите на светлината в образи, родени от вдъхновението й. Но тази изложба е нещо много повече, един завършен продукт на стила й, качество, изградено чрез много труд, постоянство и отдаденост на себе си, на поривите на сърцето.
Изложбата „Карнавале“ дълго ще се помни от щастливците, успели да я видят реално, да съпреживеят директно ефекта на светлина, цветове и финес, които излъчва всеки детайл от композицията. Трудно е да се изрази с думи усещането за виталност, магия и онази вътрешна тръпка, която попива така естествено и дълбоко в същността на човека и го връща към себе си. Жени Петров пренесе карнавалния дух на Венеция в далечно Чикаго. Много елегантно, ненатрапчиво, малко свенливо, но така завладяващо и истински, че у никого от гостите на събитието няма съмнение, че е бил частица от истинския карнавал. Съчетано с поетичните импресии на Калина Томова, изживяването беше съвсем реално. Станахме преки свидетели на „Полета на ангела“, с който става официалното откриване на фестивала, облякохме душите си с уникални карнавални костюми, слухът долавяше нежния звук на китари и плясък от гребла на гондоли. Думите, изливащи се леко и чувствено, пренесоха всеки в един различен свят. Венеция беше при нас или ние бяхме Венеция… Има ли значение? Важен е ефектът, а той бе невероятен.
Какво е животът?
Един карнавал.
И всеки, маскиран, излиза на сцената.
Душата е скрита зад плътен воал.
Играе етюди, забравила себе си.
Вживява се в роли, мечтае, скърби…
Обхожда с надежда декорите мъртви.
Да срещне реални човешки очи.
Така отминава животът забързан…
Българската общност в Чикаго показа за пореден път, че има талантливи личности, които не търсят комерсиалност и слава, а начин да изразят себе си, да извадят навън усещането си за хармония и красота, които да дарят на всеки, който търси това. Нека „Карнавале“ е едно ново начало към подобни събития! И нека такива събития станат достъпни за повече хора! Имаме нужда от чиста храна за душите си, като тази!
Eurochicago.com
