ИМА ТАКИВА ХОРА…
ЗА ЕДИНАДЕСЕТИ ПЪТ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИЯТ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО СЪБИРА ДЕЦАТА НА ОЛИМПИАДА ЗА ЛЕВСКИ – 2019
Когато се връщам назад да си припомня как започна това, все една и съща картина се прожектира в съзнанието ми: едно момче на стълбите на българската църква с телефон, чийто дисплей е с фотография на Левски. Срещнахме се случайно в църквата, когато обикалях, за да търся спонсори, по-добрата дума – съмишленици за събитие, посветено на Васил Левски.
Историята е проста, потърсиха ме от Националния музей в Карлово през 2005 г. за съдействие да настаним трима души, които ще пътуват с президента и неговата делегация за Чикаго. Те ще носят около 30 пана с най-известните фотоси на Левски и негови съратници, притежание на музея. Имаха желанието да ги покажат и дарят на българската общност. Досега тези пана са тук, в Чикаго, и всеки път са част от тържествения фон по време на Олимпиадата за Левски.
Бяха чували, че в Чикаго българите сме много будни и организирани, и имаме вече няколко български църкви, училища, няколко вестници, фолклорни състави и други организации.
Даже не се замислих и отговорих ентусиазирано на имейла, че ще се радваме да ни гостуват.
После… Е, после дойде отрезняването – как ще посрещна и настаня трима души, двама мъже и една жена, да им осигуря прехрана, транспорт, посещение на църкви, училища и други забележителности в Чикаго за една седмица, а в същото време да съм на работа и в крак със задълженията си.
Работех с Климент Величков, който издаваше в. „Старт“, и си напъвахме мозъците как да се справим с положението – не, че ни се удаваше – иначе „Старт“ щеше да продължи и досега.
Но пък ми проработи късметът. Едва ли всеки, който среща непознати и ги заприказва, а след това най-любезно им предлага да помогнат за каузата „Левски“, получава веднага чек, достатъчен поне за една гала вечеря в Даунтаун, даже и за книги, които закупихме и подарихме на училищата. За нощувките и транспорта имах на кого да разчитам – да живее сестринската солидарност, когато сестра ми беше в Чикаго.
Така се случи, че това момче, което се казваше Богомил, запомних името му – беше през цялото време с нас, когато обикаляхме Чикаго и от църква в църква – „Св. София“ и „Св. Иван Рилски Чудотворец“ – показвахме фотографиите от Националния музей „Васил Левски“ на деца и родители, а Дора Чаушева и д-р Стоян Джавезов разказваха увлекателни истории от неговия живот.
За малко да пропусна, че към нас се присъедини и брат му – Даниел Николов, и те по братски солидарни, та удвоиха помощта. Не поискаха нищо в замяна, не се нуждаеха и от реклама.
Няма да се впускам в подробности и, ако има някой любопитен, може да прочете повече за този период от линка тук, от собственоръчното перо на Климент Величков, който естествено вземаше участие във всяко мероприятие.
Просто искам да благодаря на тези млади хора – Богомил и Даниел Николови, които подадоха ръка в точното време, на точното място.
Тогава още нямаше Българо-американски център за културно наследство, имаше само Българо-американска асоциация, нямаше десет български училища, а само две. Имаше три вестника, които излизаха редовно – „България“, „България Сега“ и „Старт“. Нямаше много от сегашните организации, нито телевизии и бизнеси, както сега.
Но сега вече има едно българско кътче, една територия, където се случват истински нещата, за тези, които обичат театър, литература и поезия, музика и танци, изкуство, срещи с любими творци или дискусии – това е българският център „Магура“, чиято територия расте, заедно с броя на почитателите си. А те могат да бъдат от четири до деветдесет и четири годишни. Не е лесно на хората от „Магура“ да се справят с нарастващите нужди и изисквания на общността.
Едва ли някой може да си представи как тези хора, които имат своите семейства, професии и работно ежедневие, вписват в графика си всички тези дейности и календарен трафик от събития на общността. Благодарности и адмирации за тях, че с активното им съдействие Олимпиадата за Левски е все по-въздействаща и със спортен дух, благодарение на спортните умения на Станислав Станимиров.
Благодарни сме и на директорката на Националния музей, Дора Чаушева, която 14 години оттогава подкрепя нашата Олимпиада за Левски с книги, сувенири и календари безвъзмездно. За съжаление д-р Джавезов вече не е сред живите, но ще остане в спомените ни с вълнуващите разкази за Левски.
Благодарим и на тези изброени медии, към които ще добавя и електронния сайт ЕвроЧикаго, които са служили достойно на българската общност тук от самото и зараждане, и са лобирали безкористно за нея.
Благодарни сме, че има такива хора!
Кина Бъговска,
Българо-американски център за културно наследство
