На 15 февруари 2019 г., в зала „Огледална“ на Народното събрание, се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, на което се разисква темата за българската общност във Великобритания след Брекзит. На заседанието присъства и дошлият специално от Лондон наш съгражданин Нишан Джингозян. Присъстваха и представители на Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за българите в чужбина.
Г-н Джингозян, който над 20 години живее във Великобритания и работи в едно от районните кметства на Лондон – Брент, изнесе по време на заседанието презентация на тема „Българската общност във Великобритания и Брекзит – предизвикателства и възможности“.
Според изнесените в презентацията на г-н Джингозян данни, българските граждани във Великобритания са между 230 и 250 хиляди, а средната им възраст е 32 години. Г-н Джингозян спомена в началото и за числото на българите във Великобритания, подадено от Външно министерство (200 хиляди), което Еврочикаго огласи след запитване по ЗДОИ, заедно с всички други данни за броя на българските граждани в чужбина.
Това предизвика недоверие сред някои членове на Комисията, депутати от ГЕРБ, които възразиха, че БГ гражданите във Великобритания изобщо не са 200 хиляди, а доста по-малко. Тези депутати, обаче, уведомени по време на една почивка, извън официалната част на заседанието, относно идеята на Еврочикаго Националният статистически институт да направи преброяване на българските граждани зад граница, за да се постигнат по-достоверни данни за техния брой, казаха, че… нямало нужда от такова преброяване. (Те бяха уведомени и за отговора на НСИ, изпратен на основателя на Еврочикаго Петър Стаматов, че институтът би направил такова преброяване, ако се отпуснат отделни средства за него от държавния бюджет, но за съжаление тази идея не ги заинтригува.)
Изпълняващият длъжността председател на ДАБЧ Димитър Владимиров каза по време на заседанието, че има издадени 282 хиляди осигурителни номера на български граждани във Великобритания. Като допълни, че това не значи, че нашите граждани там са 282 хиляди, поради мобилността и това, че част от издадените осигурителни номера може са на хора, които са се завърнали в България.
Така или иначе, въпросът колко точно са българските граждани във Великобритания, както и колко са българските граждани в чужбина, продължава да виси. Но според изнесените от г-н Джингозян и от г-н Владимиров данни за Великобритания, те вероятно са повече, а не по-малко от изнесения официален брой 200 хиляди.
Има доста успели българи в Лондон и във Великобритания, добре образовани и направили кариери – каза Нишан Джингозян. Но основно българските граждани на Острова работят в сфери като селското стопанство, строителството, промишлеността, домакинския труд, здравеопазването, грижите за болни и възрастни хора. Лондон е станал в последните години притегателен център за български емигранти, които не владеят английски, а някои са и без елементарна компютърна грамотност (не само сред българските роми там има такива хора, но и сред по-възрастните етнически българи).
Българската общност във Великобритания е припозната от властите в Лондон като една от шестте емигрантски общности, която има затруднения в интеграцията си, съобщи г-н Джингозян. Което според него е и добра, и лоша новина. Добра, защото за интеграцията на тази общност ще се отделят повече средства и внимание. Лоша – защото това не говори добре за самата общност и нейния имидж.
Само в Лондон има 15 български неделни училища, като в държавните училища в британската столица има такива с над 50 процента ученици от България и Източна Европа. Има български православни и евангелистки църкви. Има различни български организации, както и български вестници, други медии, Фейсбук страници, някои от които със стотици хиляди членове. Има и български културен живот – филмови прожекции, моноспектакли, изложби, концерти, фестивали, литературни срещи и др.
Едно от тези събития е Фестивалът на източноевропейската култура, в който ще участват 15 български състава. Един от организаторите на този фестивал, който ще се проведе на 5 май т.г. в Лондон, е Българският център за социална интеграция и култура, идеята за чието създаване е на г-н Джингозян. Той покани депутатите от Комисията да отидат, ако имаш възможност и желание, на този фестивал.
От друга страна, 80 процента от секс работниците в Енфийлд, Северен Лондон, например, са от България и Румъния. И това според г-н Джингозян е голям проблем. Трафикът на жива плът от България и Румъния изобщо не е спрял, а озовалите се на Острова момичета, на които трафикантите събират документите при пристигането им, нямат никаква защита.
Българите в Лондон са концентрирали в райони, където цените за наеми за жилища, които по принцип са много високи, са сравнително по-поносими. Но често живеят по много в едно жилище, в един апартамент, за да пестят средства, и далеч не всички имат сключен договор за наем. Договор за наем има често само един от обитателите на съответното жилище, в което той пуска сънародници, с които да дели разходите за наема. А след Брекзит законното оставане на БГ гражданите във Великобритания ще зависи включително от това дали ще могат да покажат пред властите договор за наем, в който да пише тяхното име.
Статутът на много български граждани във Великобритания ще се окаже проблем съвсем скоро, особено ако Великобритания излезе от ЕС без сделка и няма споразумение, което да гарантира на общоевропейско ниво правата на ЕС гражданите на Острова. За тези граждани на ЕС, включително и българските, които могат да докажат, че живеят във Великобритания поне от 5 години, ще бъде възможно да осигурят законното си пребиваване.
За тези, които не могат да се справят с новите изисквания, остава възможността да се върнат в България, да изберат друга страна, в която да емигрират, която според г-н Джингозян най-вероятно ще е Испания, или да останат нелегално.
Българите в чужбина са най-големият инвеститор в България, изтъкна още г-н Джингозян, цитирайки официални данни на БНБ. „Не познавам българин във Великобритания, който да не изпраща пари на своите близки в България“ – заяви той. И, дори българските граждани във Великобритания да не са толкова, каквито данни предостави МВнР, и като изключим децата, на работещите ни сънародници там разчитат по двама-трима техни близки в родината, което прави заедно едно доста внушително число българските граждани, чието битие зависи пряко от това какво точно ще се случи след Брекзит.
Нишан Джингозян призова българската държава да обърне внимание на своите граждани във Великобритания и да им помогне в тази ситуация с организирането на информационна кампания на български език. Той даде пример с Румъния, като спомена, че само в Лондон има един милион румънски граждани. За своите граждани във Великобритания румънската държава е организирала кол център с горещ телефон, на който те могат да се обаждат и да задават въпросите, които ги интересуват, във връзка с Брекзит и техния статут, и да получават отговори на родния си език.
Депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина благодариха на г-н Джингозян за неговата презентация, но се усъмниха в това, че българската държава трябва да прави информационна кампания, която да помага на българските граждани във Великобритания да останат там, вместо да се върнат в родината си. Още повече, че в България вече има глад за работна ръка.
Г-н Джингозян отвърна, че има реален риск много наши емигранти във Великобритания да се озоват в ръцете на посредници и мошеници, които да им вземат пари за услуги, за които британските власти не взимат такса, и които, като им вземат парите пак да не е сигурно, че ще им помогнат за нужните документи за техния статут, или пък ще им направят фалшиви документи. Защото част от БГ гражданите на Острова, които са с по-нисък образователен ценз, като видят някакъв документ на английски, не могат въобще да разберат за какво точно става дума в него.
Той освен това попита депутатите знае ли българската държава каква точно политика има към своята емиграция и призова за изработването на стратегия по този въпрос, която да е работеща, адекватна и да се изпълнява.
По-късно по време на заседанието стана ясно от представители на Министерството на външните работи и на Министерството на труда и социалната политика, че е създадена междуведомствена работна група по въпроса за Брекзит и БГ гражданите във Великобритания. Която междуведомствена група се готви с различни варианти, в зависимост от това по какъв начин Великобритания ще излезе от ЕС. Презентацията на г-н Джингозян ще бъде изпратена на членовете на тази група.
Стана ясно също, че по отношение правата на българските граждани във Великобритания и на британските граждани в България след Брекзит ще бъде прилаган реципрочен принцип.
Текст и снимки:
Мариана Христова
