.
Той е толкова сам – като заек под ято от ястреби.
Между зъбите му хрущи страх вместо хляб.
Той живее от вчера до утре. Усмихва се в сряда.
Ахилесово зее дупка на левия му чорап.
Той си има легло. И понякога даже заспива.
Има мнение твърдо като твърд алкохол.
Той си има тъга. Вечер често си я пребива
от любов. И защото в супата няма сол.
Той е малък. Сам е сложил намордник
да го пази от него самия. И от хищния свят.
Ръмжи безопасно. И гледа под вежди отровно.
Той е възрастен, зъл, изтормозен хлапак.
Той е сам. Подивял като куцо прогонено куче..
И прегърбен, сякаш носи в гърдите си тежко сърце.
Този малък човек е захвърлена в нищото купчина
от невяра, необич, немисъл и немити ръце.
Силвия Недкова
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Силвия Недкова е родена през 1967 г. в Пловдив, живее в София. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише литературна критика и поезия. Работи като отговорен редактор в списание. Публикувала е стихове в поетичния сборник „Време за камъни“ (изд. „Атеа“, 2013), в сп. „Жената днес“ и в електронни издания. Носител на първа награда от Международния литературен конкурс „Лирични гласове“ – 2017.
.
