„Жените на Доктора” – книга за създателя на сугестологията проф. Георги Лозанов

Излезе от печат книгата „ЖЕНИТЕ НА ДОКТОРА”, посветена на големия български учен, проф. д-р ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ. Автор на книгата е АНГЕЛИНА КАРАСЛАВОВА, магистър-филолог, сертифициран сугестопедагог и обучител на сугестопеди, автор на сугестопедични учебници, която от 1990 г. живее във Виена. Публикацията е направена от материали, изпратени на нашето издание от Константин Димов.

Ангелина Караславова – една от най-близките ученички и дългогодишен сътрудник на известния български учен проф. д-р Георги Лозанов, издаде първата си книга, която, макар и под формата на художествена фикция, е посветена на създателя на Сугестологията – науката за внушенията като форма на комуникация.

„Книгата е моята творческа и емоционална изповед за житейския и научен път на един велик българин и за мястото на неговите сътрудници в живота и науката му – останалите безименни в миналото прекрасни мои колежки, с които сме творили идеите му за развитието на човешката личност, под формата на роман.

Книгата „Жените на Доктора“ е първият ми опит като писател (ако се изключат моите Сугестопедични учебници, както и Сугестосистемната трилогия „Victory“), а може би и… единственият.

Мисията е изпълнена. Да, с публикуването на тази моя книга аз изпълних обещанието си към Доктора, дадено някога почти на шега – да изпея неговата „лебедова песен“ за времето му на велик учен и човек, и да покажа приноса на неговите сътрудници за успеха на науката и методиката за хармонично развитие на личността.

Книгата се появи на бял свят след дълго трепетно очакване.

Приятели, аз изпълних моята мисия в живота и съм много, много щастлива“ – обобщава Ангелина Караславова.

„Жените на Доктора“ е на българския пазар благодарение на издателство ВББ.

„Издадох книгата „Жените на доктора“, защото проф. Лозанов ми е близък по дух. Науката, с която се е занимавал, всъщност е духовен закон. Той много добре го е знаел. Когато човек работи с внушението съзнателно, може да постигне всичко. Например: да се освободи от лошите навици, от скръбта и всичко друго, което пожелае. Воля и постоянство са необходими, и най-вече желание да вървиш по пътя на съвършенството.

Неслучайно книгата започва с мисъл на Учителя Беинса Дуно: „Само умният може да бъде щастлив. Без да обичаш, щастлив не може да бъдеш….“ – за което се иска и много позитивна енергия, разбира се, много необходима в днешно време. Умът трябва да работи в хармония със сърцето, за да възпитаме умни и обичащи се човеци, а не роботи” – споделя и Афродита Пеева, управител на издателство ВББ.

За допълнителна информация и закупуване на книгата в Австрия:

https://www.facebook.com/angelina.a.karaslavova

За поръчки на книгата в България:

Изданията на издателство ВББ може да намерите в Книжна борса ИСКЪР, етаж 3, офис 18. Търговeц – БГкнига, тел.: +359 2 804 31 25 | [email protected]

За представяне на книгата и получаване:

Адрофита Пеева, управител на издателство ВББ
+ 359 897 82 53 57

Откъс от книгата „ЖЕНИТЕ НА ДОКТОРА”

Няколко думи… от автора

Здравей, уважаеми читателю!

Здравей и ти, мой приятелю – познат или непознат!

Здравейте и Вие, останали в общото ни минало, скъпи колеги!

Щом поглеждаш тези редове, значи държиш в ръцете си моята малка книжчица за един голям български учен и необикновен човек – професор доктор Георги Лозанов (Доктора), който е мой вдъхновител за образа на д-р Лазар Георгиев, чийто житейски полет и творческа мисия ще се радвам да проследиш в следващите страници, читателю.

Съзнателно казвам „мисия“, защото в науката му – за чието световно значение е писано много, са интегрирани много от всемирните идеи на светлия Учител Беинса Дуно. В книгата са включени някои мисли на Учителя, като съм се старала да отбелязвам обозначението им, а при пропуски от моя страна, моля за разбиране.

Без претенции за изчерпателност или абсолютна достоверност, аз се опитах да отразя някои паралели с Учението във взаимовръзките между научни закони и вселенски притчи, и да предоставя на читателя едно неангажиращо мнение, осветляващо противоречивите особености на човешката природа.

Позволила съм си да използвам и някои откъси от трудовете на учения д-р Георги Лозанов, които в повечето случаи са преплетени с мои лични спомени от общи разговори и дискусии. Затова на повечето места не съм поставяла знак за цитати, което в никакъв случай не означава, че проявявам непочитание.

В историята на героя от книгата – д-р Лазар Георгиев, са преплетени някои истински случки от разказите на много хора за доктор Лозанов, както и личните ми тълкувания за факти и преживявания, за които само моите спомени и емоции могат да бъдат съдник.

Има една важна причина да напиша тази книга – тя е следствие от поетото от мен обещание към учения д-р Лозанов да изпея в негова памет „лебедовата му песен“, както той шеговито ми заръча и… ориса. Този завет изпълних с тази книга – тя не е документална, не е и истински роман, а е песен за Доктора, изпята на един дъх.

Книгата е посветена и на многото останали безименни негови сътрудници, повечето от тях прекрасни жени, развивали с него науката за необикновените човешки възможности, кодирани като послания на „заключените ангели“…

„Жените на Доктора“ е и моята емоционална изповед – като човек и специалист.

В никакъв случай обаче това не е биографична книга, и героите в нея не са изцяло реални хора – образите им са провокирани от някои сборни характерови особености на колеги, с които съм работила, а понякога в разказа ми историите са плод на авторско въображение или са вдъхновени от мои лични емоции.

Като мой пръв литературен опит – и то в залеза на живота ми, а може би и последен, нека разказът ми да бъде приет със снизхождение, защото аз не съм писател и нямам претенции за такива умения. Книгата отразява моето спонтанно желание да разкажа за хора, с които съм живяла и работила, и за случки, на които съм била свидетел, и то от ъгъла на моите преживявания. Тя е базирана на личните ми спомени от почти половинвековното ми сътрудничество с този учен и е пречупена през призмата на прякото ми участие в драматичното време, в което живяхме – време на мечти, развитие и разруха, довело днес до различни тълкувания на факти и реалности, време на забрава, страх и отричане.

Целта ми беше да разкажа за един жив човек – такъв, какъвто го познавах – отдаден на науката си и вдъхновяван от любовта, и непременно да покажа значението на неговите умни и предани творчески музи за успеха му – жените на Доктора.

Макар личността на д-р Георги Лозанов със своята противоречива, но велика човешка душа и неговите необикновени научни постижения да са ме вдъхновили за образа на д-р Лазар Георгиев, човекът, поел мисията да освободи хората от наложените им окови на предубежденията и постигнал това с невидимата подкрепа на любимите си жени, героят в книгата живее свой собствен живот. Професор д-р Георги Лозанов в никакъв случай не е точен прототип за изграждането на образа на д-р Лазар Георгиев.

Същото се отнася и за другите герои в книгата. А ако някой от Вас се припознае в тях, нека приеме това с усмивка и с разбиране да си спомни, че в живота няма абсолютна истина. Тя често е отражение не само на факти, но и на лични убеждения и емоции, а още по-често – на щастлива случайност.

Щастлива случайност ме отведе някога и мен в света на този български учен и съдбата ми отреди да отдам творческите си сили и професионално вдъхновение на мисията за хармонично развитие на личността, мисия, омайваща човешките сърца, към чиято светла цел д-р Георги Лозанов беше приобщил редица блестящи умове.

Дали е случайност, не зная, но един въпрос ме е вълнувал години наред – как така един блестящ психотерапевт с доказани и високо ценени клинични постижения и научни разработки за силата на психиката изведнъж насочва приложението на изводите си към област, доста далечна на медицината, а именно към… педагогиката.

Приносът на съпругата му – логопедагог, за това остава неясен и недооценен. Недооценени, дори забравени, остават и разработките на неговите близки сътрудници. В тайна остава и причината за странната му връзка с Людмила Живкова.

Забулен в мистерия e и фактът как ученият, който в живота и работата си се е ползвал от много държавни привилегии, неочаквано в началото на 80-те години на миналия век е отстранен от директорския пост в Института, основан от самия него, а в същото време получава правото лично да създаде и ръководи нов Център.

Има и една недоказана прокоба, за която винаги сме знаели, но никога не се е говорело. Тя е свързана с научните изследвания на д-р Лозанов върху способностите на видни български пророчици и особено на зримата в отвъдното леля Ванга. Тази прокоба засяга едно нейно предсказание за самия него и жените в живота му. Въпреки научния си интерес към Ванга и успешните изследвания на способностите й, след научаването на тази прокоба той неочаквано прекъсва контактите си с пророчицата.

Светлините и сенките в ума и душата са важни символи в книгата. В живота си д-р Лозанов нееднократно е воден – според думите му – именно от светлината, която му помагала в трудни моменти и която той отдава на копнеж по майка си. Светлината е символът на святата му мисия, вдъхната от Учителя – да създаде наука за човешкия ум.

Времето ми поднесе и едно прозрение, предизвикано от съществуващото противоречие между факти и разкази, базирани на последните изказвания от вече напредналия в годините д-р Лозанов, в които той осезаемо смесва понятията „закони“ и „необходими условия“ за успеха на научните си идеи, базирани на християнски истини, отразени в Учението – любов, свобода, вяра и взаимосвързаност, за красота и хармония.

Това прозрение ме насочи именно към Учението на Беинса Дуно и направените паралели ме доведоха до скромния извод за възможността ученият Лозанов да е бил посветен от Учителя в мисията за научно доказване на божествените закономерности, още повече, че има някои данни за симпатиите му към Бялото братство, които симпатии той впоследствие обгръща в тайнственост. Така може да се обясни появата на думата „закони“ в късните изказвания на Доктора, които изместват неговите научни основи, принципите, средствата и условията за успех на методиката, разкриваща човешките резерви, развивани и публикувани в годините на творческия му апогей.

Като повечето велики учени и Доктора има свои странности, но те му придават човещина и земност, превръщат го в един от нас – бог, заключен в човешки образ.

Човешка беше мечтата му да поднесе на нас, хората, един свой прекрасен дар – вяра в нашите безкрайни резерви, за да ни убеди, че ние имаме безгранични възможности за развитие и само временно сме „паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество…“, с което послание да ни вдъхнови за постигането на умствен и духовен полет към бъдещето.

Сигурно не съм успяла да кажа всичко, което ме е вълнувало през годините на моя дълъг творчески контакт с този гениален учен и с прекрасните мои колежки, с които развивахме неговите необикновени идеи и в името на които създавахме успешни и уникални учебни материали, с доказана познавателна и художествена стойност. Сигурно не съм обхванала и всички възможни тълкувания на събития и факти. Може някой от Вас да не е съгласен с представеното мнение, а не е изключено и неволно да съм засегнала някого. Мили хора, никой не е безгрешен, имайте снизхождение към мен.

Благодарна съм на знанията и уменията, които д-р Георги Лозанов ми даде, за да доразвия днес идеята му за „оркестрирано обучение“ в проекта АВИКС, както и за придобития безценен опит, почерпен от всички мои прекрасни колеги от Научноизследователския институт по сугестология (наука за внушенията). Някои от тях вече ги няма сред нас, но със сигурност и днес те духом са съпричастни с това, което се случва. А тези като мен – в почтената възраст на зрелостта, които все още се вълнуваме от бъдещето на нашите осъществени или недовършени професионални мечти, се опитваме да разказваме за една славна българска наука, появила се в едно странно българско време.

Благодарна съм и на една жена с име на древна богиня за нейната вяра в мен, която направи възможно тази книга да се появи, както и на всички други – повечето отново прекрасни жени, помагали всеотдайно за стройното й оформяне.

Аз наистина съм късметлийка – живях в няколко епохи с различни идеали и ценности, както и в няколко страни, и разбрах, че щастието е там, където са любимите хора. Така че, мили читатели, усмихнете се, махнете с ръка и открийте същественото, а то, както знаем, се вижда най-добре със сърцето…

В този ред на мисли държа да спомена и моето верую, базирано на ярка мисъл,
случайно казана някога от една „северна жена на Доктора“, като водеща за науката му.

Тя е: „Използвай ума, но следвай сърцето“, която допълних с моето виждане за живота:

“Използвай ума, но слушай разума си; следвай сърцето, но се доверявай на опита си; живей във времето си хармонично и не забравяй, че всичко е относително.”

Тази мисъл е и мото на проекта АВИКС за интегриране на сугестопедията в новите методики, интегриран в учебниците от трилогията “Победа”, за които ще стане дума. Това е и смисълът на уводните думи в тази книга, както можеш да се досетиш и ти, скъпи и уважаван читателю, синтезирани в един красив цитат от Учителя Беинса Дуно:

„Само умният може да бъде щастлив. Без да обичаш, щастлив не можеш да бъдеш“.

Ето защо, приятелю, не приемай всичко прочетено тук за статична даденост или за абсолютна истина, а се радвай на живота – той е единственият, който ние, хората, имаме честта да познаваме, защото всичко неизказано е в миналото, а всичко мечтано е в бъдещето… Усмихни се и продължи напред – бъдещето непременно е светло…

Няма невъзможни неща в живота,
има само неопитани възможности.

Ангелина Караславова,

Виена/София, 2018 г.