„В Европа гори пожар“, предупреждават 30 писатели, философи и публицисти
Снимка: © Getty Images
Бернар-Анри Леви, Херта Мюлер, Иън Макюън, Роберто Савиано, Светлана Алексиевич, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Орхан Памук, Салман Рушди – това са само част от писателите, философите и публицистите, подписали отворено писмо под заглавието „Манифест на европейските патриоти“.
Апелът, публикуван във френското издание „Liberation“, предупреждава, че Европа е изправена пред най-тежкото си предизвикателство от Втората световна война насам – криза на идентичността, която поставя на изпитание самата идея за либералната демокрация.
„Нашето поколение допусна грешка… Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е „смисълът на Историята“. Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги“, се казва в писмото на европейските интелектуалци, които сравняват залога на предстоящите през май’19 избори с „нова битка за цивилизацията, 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена“.
Ето какво гласи цялото писмо:
„Идеята за Европа е под заплаха.
От всички страни се трупат критични гласове, възмущение, дезертиране.
„Да сложим край на европейската конструкция“, „да преоткрием душата на нациите“, „да се върнем към изгубената идентичност“, която често не съществува извън въображението на демагозите – ето това е общата програма на популистките сили, които шестват из континента.
Европа е атакувана отвътре от лъжепророци, опиянени от омразата и вярата, че е дошло и тяхното време; атакувана е отвъд Ла Манша и отвъд Атлантика от страна на двама от най-големите си съюзници, които през ХХ век двукратно я спасяваха от самоубийство. Попаднала във все по-неприкритата хватка на господаря на Кремъл, Европа – като идея, воля, представителна власт – е напът да се разпадне пред очите ни.
Именно в този отровен климат, през май ще се проведат европейските избори, които рискуват да се окажат най-голямата беда за Европа – ако нищо не се промени дотогава, ако не се спре напиращата приливна вълна, ако много бързо не се появи нов дух на съпротива из целия континент. Победата на унищожителите би била срам за всички, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Ян Коменски; обида за интелигентността и културата; експлозия на ксенофобията и антисемитизма; бедствие.
Подписалите това писмо сме част от онези, които не са се примирили с предсказаната катастрофа.
Ние сме част от европейските патриоти – общност, която е значително по-многочислена, отколкото повечето хора смятат, но която твърде често същестува в смирение и мълчание. Ние знаем какъв е залогът: 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена е назряла нова битка за цивилизацията.
Нямаме право на отстъпление – не ни го позволява паметта на европейците, искрата на тази велика Идея, която сме наследили и пазим, убеждението, че само тази Идея имаше силата да извиси народите ни на по-високо ниво и да ги спаси от войнственото им минало; само тя е достатъчно ценна, за да се пребори срещу появата на новите тоталитаризми и последващото върщане към познатата мизерия от старите мрачни времена.
Затова отправяме тази покана за ново начало.
Затова апелираме за мобилизация в навечерието на избори, които отказваме да предадем в ръцете на гробокопачите.
Затова призоваваме да поемем отново факела на Европа, която въпреки слабостите, грешките и понякога – страхливостта си – остава втора родина за всеки свободен човек по света.
Нашето поколение допусна грешка.
Така както последователите на Гарибалди от XIX век са повтаряли като мантра своето „Италия ще се оправи сама“, ние вярвахме, че обединението на континента ще се случи от само себе си, без воля или усилие.
Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е „смисълът на Историята“.
Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги.
Именно тази ленива Европа, лишена от дух и мисъл, трябва да си отиде.
Нямаме друг избор. Когато сме изправени пред напора на популизма, трябва да поискаме Европа или ще потънем.
На фона на всеобхватната заплаха от националистическо разцепление, трябва да възобновим връзките на политическия активизъм. В противен случай, ще трябва да се предадем на извиращото отвсякъде негодувание, омразата и придружаващите ги болезнени страсти.
Нужно е още днес, по спешност, да сигнализираме срещу онези подпалвачи на души, които си играаят с огъня на нашите свободи – от Париж до Рим, през Дрезден, Барселона, Будапеща, Виена или Варшава.
Защото залогът е точно такъв: зад това странно поражение на Европа, което се очертава на хоризонта; тази нова криза на европейската идентичност, готова да унищожи всичко, което представлява величието, честта и просперитета на нашите общества. За първи път от 30-те години насам либералната демокрация и нейните ценности са поставени под въпрос“.
Подписано от: Василис Алексакис, Светлана Алексиевич, Ан Апълбаум, Йенс Кристиан Грьондал, Елфриде Йелинек, Давид Гросман, Агнеш Хелер, Исмаил Кадаре, Дьорд Конрад, Антониу Лобу Антунеш, Клаудио Магрис, Иън Макюън, Адам Михник, Херта Мюлер, Людмила Улицкая, Роб Римен, Фернандо Саватер, Роберто Савиано, Еудженио Скалфари, Саймън Шама, Петер Шнайдер, Абдула Сидран, Лейла Слимани, Колм Тойбин, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Салман Рушди, Орхан Памук.
.
Граждани на Европа,
Ако си давам свободата да се обърна пряко към вас, то не е само в името на историята и на ценностите, които ни обединяват. А защото е неотложно. След няколко седмици, европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на нашия континент.
Никога, от Втората Световна война насам, Европа не е била така необходима. И така застрашена.
Брексит е символ на това. Символ на кризата на Европа, която не съумя да отговори на потребността от закрила на народите, изправени пред тежкитге трусове на съвременния свят. Но и символ на европейската клопка. И не принадлежността към Европейския съюз е клопката, а лъжата и безотговорността, които могат да го разрушат. Кой каза на британците истината за бъдещето им след Брексит ? Кой им спомена, че ше загубят достъпа до европейския пазар ? Кой каза какви опасности за мира в Ирландия крие връщането към границата от миналото ? Самоизолацията, която проповядват националистите, не предлага нищо ; това е афект, но не и проект. Тази клопка застрашава цяла Европа : онези, които използат гнева за своя сметка, с подкрепата на невярна информация, обещават едно и точно обратното.
Пред подобни манипулации, ние трябва да останем прави. Горди и трезвомислещи. Първо да кажем какво е Европа. Това е исторически успех : помирението на сринат до основи континент, в първи в историята проект за мир, благоденствие и свобода. Нека никога не забравяме това. Този проект ни закриля и днес : коя страна може да направи нещо сама срещу нападателните кроежи на могъщи държави ? Кой може да твърди, че е суверенен, сам, срещу цифровите гиганти ? Как бихме устояли на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е сила за целия Съюз ? Европа, това са и онези хиляди проекти от ежедневието, които промениха облика на нашите територии, обновена гимназия, ремонтиран път, най-после – бърз достъп до Интернет. Тази битка е ежедневно усилие, защото Европа, както и мирът, винаги могат да ни се отнемат. Във и от името на Франция, аз оглавявам усилието неуморно, за да накарам Европа да върви напред и за да защитя нейния модел. Показахме, че онова, за което твърдяха, че е невъзможно, а именно създаването на европейска отбрана или защитата на социалните права, е възможно.
Но трябва да се направи повече, и по-бързо. Защото има и друга клопка, клопката на статуквото и на примирението. И когато наблюдават тежкитге трусове, които люлеят света, грежданите много често ни казват : „Къде е Европа ? Какво прави Европа ?”. В техните очи тя се е превърнала в бездущен пазар. А Европа не е само пазар, тя е проект. Пазарът е нещо полезно, но не бива да ни кара да забравяме, че са необходими граници, които пазят, и ценности, които обединяват. Националистите се заблуждават, когато твърдят, че защитават нашата идентичност, оттегляйки се от Европа ; просто защото нас ни обединява, освобождава и защитава европейската цивилизация. Онези, които не желаят каквато и да било промяна също се заблуждават, защото отказват да видят страховете, които народите ни изпитват, съмненията, които подронват устоите на демокрацията в страните ни. Намираме се в решителен момент за континента ни ; момент когато, заедно, трябва да пресътворим, и политически, и културно, формите на нашата цивилизация в един променящ се свят. Това е моментът на Европейското Обновление. Ето защо, възставайки срещу затварянето в себе си и срещу разделенията, ви предлагам заедно да извършим това Обновление, около три цели на амбициите ни : свобода, защита и напредък.
За защитата на свободата
Европейският модел се основава на свободата на човека, разнообразието на мненията и на творчеството. Първата ни свобода е демократичната свобода, свободата да избираме правителствата си, тогава когато, на всички избори, чужди сили се опитват да наклонят везната на нашия вот. Предлагам създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да предоставя европейски експерти на всяка страна-член, за да защити тя собствения си избирателен процес срещу кибератаки и манипулации. И в същия дух на независимост, трябва да забраним финансирането на европейски политически партии от чужди сили. Трябва да прокудим от Интернет, чрез европейски правила, всяко изразяване на омраза и насилие, защото уважението към индивида е темел на нащата цивилизация на достойнството.
За защитата на нашия континент
Основавайки се върху вътрещното помирение, Европейският съюз забравя да обърне
поглед към действителността по света. А нито една общност не създава усещане за принадлежност, ако няма граници, които да защитава. Границата, това е свобода с чувство за сигурност. Това ни налага да преосмислим изцяло Шенгенското пространство : всички онези, които желаят да участвет в него, трябва да изпълняват задължения за отговорност (строг граничен контрол), и за солидарност (една и съща политика за убежище, и еднакви правила за прием и за отказ). Една обща Гранична полиция и европейска служба за убежище, строги задължения за контрол, европейска солидарност, към която всяка страна допринася, подчинена на Европейски съвет за вътрешна сигурност : пред лицето на преселенията, аз вярвам в една Европа, която защитава своите граници и отстоява своите ценности.
Същите изисквания трабва да се приложат и към отбраната. От две години насам се постигна значителен напредък, но ние трябва да посочим ясна посока : един договор за отбрана и сигурност трябва да определи нащите необходими задължения, при връзка с НАТО и европейските ни съюзници : увеличение на военните разходи, клауза за взаимна защита, която да бъде оперативна, Европейски съвет за сигурност, към който да бъде асоциирано и Обединеното кралство с цел подготовка на колективните ни решения.
Границите ни трябва да подсигуряват и честна конкуренция. Коя световна сила допуска обменът да продължи с онези, които не спазват нито едно от нейните правила ? Не можем да търпим и да мълчим. Трябва да направим реформа на политиката ни в областта на конкуренцията, да положим нови основи на търговската ни политика : да налагаме санкции или да забраним в Европа предприятия, които извърщват посегагелство спрямо нашите стратегически интереси и изконни ценности, като екологични стандарти, защита на данни или справедливо плашане на данъци ; и да заявим, при стратегическите производства и обществени поръчки, европейска преференция, както правят нашите американски и китайски конкуренти.
Да си възвърнем духа на прогреса
Европа не е второразрядна сила. Цяла Европа е един авангард : тя винаги е могла д а определи нормите на прогреса. За целта, тя трябва да изведе на преден план проект за конвергенция, а не за конкуренция : Европа, където е създадено социалното осигуряване, трябва да постави, за всеки работник, от Изтока до Запад, и от Севера до Юг, социален щит, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно
място, и минимална европейска заплата, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.
Да подхванем отново нишката на прогреса, означава и да застанем начело на битката за природата. Ще гледаме ли децата си в очите, ако не изплатим и дълга си към климата ? Европейският съюз трябва да си постави като амбиция – 0 въглерод 2050 г., намаление на половина на пестицидите 2025 г. – и да съобрази своята политика във всяка област с това изискване : Европейска банка за климата, за финансиране на екологичния преход ; Европейска санитарна сила, за засилване на контрола върху храните ни, срещу заплахата от лобитата ; независима научна оценка на опасните за околната среда и за здравето вещества … Тази неотложна необходимост трябва да направлява всяко наше действие : от Централната банка до Европейската комисия, от европейския бюджет до инвестиционния план за Европа, климатът трябва да бъде правомощие на всяка наща институция.
Напредък и свобода, това е да можеш да живееш от труда си : за да се създават работни места, Европа трябва да действа изпреварващо. За това тя трябва не само да регулира гигантите в цифровия свят, създавайки европейски надзор над големите платформи (ускорено санкциониране на нарушенията на конкуренцията, прозрачност на алгоритмите им …), но и като финансира новостите, предоставайки на Новия европейски съвет за иновации бюджет, сравним с бюджета на Съединените щати, за да застане начело на всеки технологичен пробив, като изкуствения интелект …
Европа, която вижда мястото си в света, трябва да бъде обърната към Африка, с която трябва да сключим пакт за бъдеще. Осигурявайки обща съдба, подкрепяйки нейното развитие с амбиция, а не в отбрана : инвестиции, партньорство между университети, образование за момичетата …
Свобода, защита, напредък. Върху тези стълбове трябва да изградим Европейското обновление. Не можем да оставим националисти без решение да си служат с гнева на народите. Не можем да бъдем сомнамбулите на омърлушена Европа. Не можем да се оставим на рутината и да си опяваме все едно и също. Европейският хуманизъм е строго изискване за действие. Навсякъде гражданите настояват да участват в промяната. Нека създадем за целта, до края на тази тодина, с представители на европейските институции и на държавите, Конференция за Европа и там да бъдат предложени всички необходими промени в политическия ни проект, без забранени теми, пък било то и темата за преразглеждане на договорите. Тя трябва да привлече
групи от граждани, за изслущва представители на академичните среди, на духовните общности. Тя ще определи пътна карта за Европейския съюз, като преведе в конкретни действия тези основни приоритети. Между нас ще има разногласия, но по-добре ли е застинала, неподвижна Европа от Европа, която понякога напредва с различен ритъм, но остава отворена към всички ?
В такава Европа народите отново, същински, ще поемат контрола върху съдбините си ; в такава Европа, сигурен съм в това, Обединеното кралство, ще намери своето подобаващо място.
Граждани на Европа, безизходицата на Брексит е урок за всички. Да излезем от тази клопка, да дадем смисъла на наближаващите избори и на нашия проект. Вие сте тези, които ще рещат дали Европа, ценностите на напредък, чиито носител е тя, трябва да бъде нещо повече от затворена в скоби част от историята. Това е изборът, който ви предлагам, за да очертаем заедно пътя към Европейско обновление.
Emmanuel Macron