10 години от речта на Борисов в Чикаго. Предизборни изводи за българите в България и в чужбина

Наближават избори и през последните седмици всички, дето имат намерение да участват, изведнъж отрезняха от новогодишните празници и се започна предизборното надговаряне. Няколко души ми писаха и от Чикаго, и от България, а от Канада дори ми звъняха – да съм взел отношение и да съм отговорил на думите на един мечтаещ за парламента патрЕот, който обвинил българите в Чикаго в непатриотичност. Следва факсимиле с краткия ми отговор от тогава:

Ще цитирам още два коментара от стената на патреота, но там има далеч по-нецензурни и агресивни: „Живеят си в чужбина и нямат никакво намерение да се връщат. Но като дойде време за гласуване всички отиват, че и гласуват за идиотите. Ние тук да им берем гайлето, а те си живеят живота.“ „От невъзвращенци и децата им нищо добро не чакай за България. Продажници.“ Но не само на стените на патреотите може да прочетете подобни спорове – ето няколко от стената на хора с десни и европейски разбирания:

И още: „Обвинението в „бягство от Родината“ е специфичен комунистически похват! И тази нагласа е влезнала дълбоко в подсъзнанието на мнозина, които иначе смятат, че не са поддръжници на комунизма.“ Ще завърша тук цитатите, още повече, че сами често сте се сблъсквали с подобни, а с наближаването на изборите всеки ден ще сме свидетели на нови. Защото и преди, и сега за властимащите важи древното правило: Divide et impera! (Разделяй и владей!)

По надолу ще споделя личното си мнение по повдигнатите въпроси и ще подчертая изводите и правилата, които се опитвам да спазвам в своя живот, прекаран почти наполовина в България и зад граница*. Ще започна със завещанието на кан Кубрат и неговия пример за синовете си с пръчките  – една по една всеки може да ги скърши, а заедно – не. (Вж. картината най-горе).

Извод 1. „Народ, който защитава своето обединение не може да бъде победен!“ – думи на Бисмарк за българите. Ще добавя само, че който ни дели, умишлено или неволно, вреди на България.

Живял и работил съм на три континента и в комунистически, и в капиталистически страни, и познавам различни народи, поставени при различни обстоятелства. Нашият народ не нито по-напред, нито по-изостанал от други народи по света. Моментното положение на даден народ зависи от елита, и от водачите му. И ако живеем в някой момент зле, то дори само след едно поколение нещата могат да се променят – случвало се е например в Южна Корея (с площ, по-малка от България), която след жестоко японско робство, продължило от 1910 г. до края на Втората световна война, и след братоубийствената война със Северна Корея (от 25 юни 1950 г. до 27 юли 1953 г.), през 1962 г. е една от най-бедните държави в Азия, с брутен продукт на човек от населението, многократно по-малък от този на България. След това, за по-къс срок от нашия вече 30-годишен «преход», до Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. страната прави огромен скок в своето икономическо развитие. Сега Република Корея е сред най-развитите държави в света и е в групата на двайсетте Г-20. През 2009 г. Южна Корея бе и с най-големия положителен баланс в световен мащаб от 41 милиарда долара (с $364 млд. износ и внос от 323 млд.)

Случвало се е и в България – след преживени две национални катастрофи, след Юнски преврат и Септемврийско въстание, икономиката ни възкръсва и към 1939 г. заемаме водещото място на Балканите, по основни показатели.

От казаното до тук следва Извод 2. Българите не сме нито по-велики, нито по-долу от другите, и самовеличаенето или самоунижението са самоунищожителен път!

Да, ние имаме по-древна история от много други държави, но и много други древни народи днес са само история. Да гледаме напред, както правят водещите държави. Моят многогодишен престой в чужбина ме е срещнал с хиляди български емигранти – сред тях имаше много успели (всеки по своему)** и много интересни личности. Често чувам да казват, че младите и способните са избягали, а в България е останал само некачествен мат’рял. (Даже едно такова изказване го записах в Чикаго точно преди 10 години – на 3-ти февруари 2009 г., времето също бе предизборно – вж. линк). Признавам си, че дори аз съм се шегувал, че генетичните наследници на древните българи днес са яхнали механичните коне и са тръгнали да превземат Европа и САЩ, а в България са останали само наследниците на славянските гени. Но дори думата диаспора*** произлиза от ботанически термин за отделяща се част от растение, служеща за размножаването му. С други думи – дори и на различни места, и дори с различна структура, те са част от едно общо, което се развива най-добре, когато между частите съществува взаимодействие.

И нашата история го е доказала – след освобождението ни от османско иго през 1878 г. в България се връщат много бесарабски българи, които участват в изграждането на Третата българска държава, във възраждането на науката, културата и военното дело. Сред тях виждаме имената на няколко министри и дори на двама министър-председатели – Александър Малинов (1867-1938) и Димитър Греков (1847-1901), на Александър Теодоров-Балан (1859-1959) – първият ректор на Софийския университет, Георги П. Стаматов – писател и др. Т.е., както червените и белите кръвни телца в човешкия организъм, и българите у нас и зад граница са нужни на България и сега, и в бъдеще. И няма защо да ги делим и да казваме, че видите ли, едните са по-способни от другите или пък да твърдим, че заминалите са предатели и невъзвращенци.

Извод 3. Българите, където и да се намират, са част от едно цяло. Който твърди, че едните са по-качествени от другите, работи против българския интерес.

Съвременните български политици са се отказали от провеждане на политики за българите в чужбина, които вече са около два и половина милиона (вж. тук последните данни за броя им по държави). Дали защото повечето ни политици служат на чужди интереси или защото толкова разбират и само толкова си могат, но единствените държавни политики зад граница, която се провеждат последователно, са само две. Първата е да се заделят средства от бюджета за българските училища в чужбина, които за съжаление обхващат много малък процент (под 10% от българските деца зад граница), а втората е поддържането на печално известната ДАБЧ, която има за основна дейност раздаване на удостоверения за БГ гражданство. Не вярвайте на политиците и на гръмките им програми и декларации, следете какви ги вършат! Защото още Хайтов го е казал: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“.

Нагледно доказателство за това получих при посещението ми в Народното събрание в края на миналата година, в Комисията п политиките за българите в чужбина. Тогава ми се потвърди съмнението и остана запечатан дори в стенограмите на парламента фактът, че политиците не само не ни чуват какво им говорим, не само не изпълняват обещанията си пред избирателите, но и днешните депутати от управлящващата коалиция дори не познават добре приетата с Решение № 447 на Министерския съвет от 09.08.2017 г. Програма за управление на правителството на Република България за периода 2017- 2021 г., написана въз основа на Коалиционното споразумение между политическа партия ГЕРБ и Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА, ВМРО, подписана от техните политически лидери (вж. тук). Дори в техните фиктивни програми е записано, че са необходими политики и средства за българската диаспора. Защото само идиот може да не разбира тезата, която многократно съм повтарял и аз: „С най-голяма възвръщаемост са парите, които се влагат за всеобщо образование на нацията и парите за политики към диаспората.“ Направете малката сметка и сами ще се убедите!

Както казах по-горе, за българите в чужбина се дават пари само по направление български училища зад граница и за ДАБЧ, на обща стойност около 10 млн. лева. В същото време, само според официалната статистика, българските граждани зад граница превеждат в България над 2 милиарда лева. Това ще рече, че на всеки изразходен лев в държавата влизат 200. И това са само декларираните пари и парите, преведени по банков път. Но, ако носиш през граница по-малко от 10 хил. лева, можеш да не ги обявяваш. Ето защо парите от чужбина най-често пътуват по хора, за по-евтино. Но тези пари няма как вечно да текат. И са необходими държавнически усилия, за да не пресъхнат скоро.

От което и следва и Извод 4.: Разходите от държавния бюджет за политики към българите в чужбина не са хвърлени на вятъра, а са най-добра инвестиция, каквато е и образованието. И само някой необразован може да не го разбира.

И накрая достигаме до други актуални въпроси, свързани с изборите. Щом не живея в България, имам ли право да взимам отношение по нейната политика, или трябва да мълча за случващото се в Родината? Имам ли право да гласувам (според Конституцията това е неотменимо мое право, но дали е морално да го правя) и дали да не се разреши на българските граждани в чужбина да се кандидатират в бъдещи избори? При изборите за Европейски парламент това е вече факт и в тези избори у нас могат да участват дори чужди граждани. По тези въпроси мненията са най-разнообразни в цялата им гама – от пълното отричане и даже забрани да коментирам в разни форуми, та до лични покани за участие в изборите. По-долу ще дам своето пристрастно мнение и ще започна с правото си давам оценки за случващото се в България. Като активен човек в Интернет още от края на миналия век, многократно съм се сблъсквал с опити да ми се затвори устата с думите, че не е морално от моя страна да критикувам случващото се в България. От друга страна, за петнадесетте години, откакто съществува сайтът ни Еврочикаго, който е доказал  честни и принципни  позиции, стотици пъти вече съм молен да публикувам материали за случващото се у нас, да се подписвам под различни подписки и дори сам да инициирам различни протести и действия за промени в изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Предложения на Еврочикаго за промени на актове и дори на закони са били разглеждани и в Парламента и в Министерски съвет, a едни от най-големите ни успехи са освобождаването на хора от затвора. Ето защо ще отговоря с едно изречение – аз съм българин по рождение и мога да се откажа от българско гражданство единствено след държавно постановление, a и никой без такова постановление не може да ми го отнеме, както няма право да посяга на свободата на словото, основата на всяка демокрация. Имам и много други доводи, които мога да изтъкна, но дори и само тези са достатъчни за следващия извод.

Извод 5. Всеки, който се опитва неправомерно да затвори устата дори на един българин, работи срещу доброто на целия народ.

А колкото за правото ми да гласувам в избори, то самият аз отдавна не го ползвам, тъй като съм разбрал, че у нас с гласа си легитимирам статуквото. А то, с подобен на нашия Изборен кодекс, няма как да бъде отстранено от власт. Спасението е в изборите чрез жребий и бих работил за тях, но това е друга тема (вж. тук).

Аз не гласувам, но ще изкажа мнение за хората в чужбина, които (желаят да) гласуват.  За много хора зад граница изборите в България остават символичен акт за връзка с държавата.  Те гласуват не за резултата, а като някакъв ритуал, често пъти дори след като е свършил изборния ден и резултатите вече са известни. (Например часовата разлика на София с Калифорния е 10 часа и там повечето избиратели гласуват след 20:00 ч. българско време, когато в страната се обявяват първите резултати).

Извод 6. Всеки българин, където и да се намира той, има право да гласува, както и е записано в Конституцията. И който го ограничава в избора, копае пропаст между България и диаспората.

За правото да бъда избиран (активното ми избирателно право) обаче съм на мнение, че то би трябвало да е активно само, ако живея на територията на България, за да чувствам на гърба си последствията от евентуалните мои решения.

Извод 7. Всеки българин зад граница има правото да помага на Родината по какъвто и да е начин и никой не би трябвало да му пречи. Правото той да бъде избиран, обаче, нека да е последният възможен начин, след като всички други са изчерпани.

И тук завършвам с облекчение, защото не обичам да пиша, а да пиша кратко не умея. Извинявам се на всички, които съм досадил, но написах тези редове, заради надигащите се предизборни спорове и поредните деления, които ни очакват. Aмериканците казват: “United we stand, divided we fall”, а ние още по-краткото: “Съединението прави силата”. Остава само да въплътим думите в дела.

Петър Стаматов

––––––––––––––––––––––––

* Преди няколко години в кратката ми визитка пишеше следното – роден и израсъл в България, учил в Москва, живеещ в Чикаго, работещ в Сеул.

** Успехът е относителна величина – за един това са личните постижения, за друг са парите, за трети децата и т.н. Пример за успех за мен бе д-р Иван Гаджев – с многодетно семейство, любима професия и значима обществена дейност, оставил след себе си Института по история на българската емиграция в Северна Америка (вж. тук).

*** Диаспора (διασπορά – разпръскване, разсейване) означава част от растението, но с различна морфологична природа (семена, плодове, грудки и др.), естествено отделени от майчиния организъм и използвани за размножаване и заселване.

.