ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ЦЕРЕМОНИЯ В БОСИЛЕГРАД
ПО ПОВОД 146 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
В предобедните часове на 19 февруари в Босилеград пристигнаха стотина граждани от Кюстендил, които се преклониха и положиха цветя пред паметника на Апостола в Босилеград.
Около обед в салона на КИЦ „Босилеград“ се събраха представители на КИЦ-а, Столична община – София, Общобългарски комитет “Васил Левски”, Генералното консулство на Р. България, ВМРО – Кюстендил и проведоха възпоменателна церемония по повод 146 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Културната програма бе изготвена и осигурена от отдел „Култура“ при Столична община. Ирина Михайлова, експерт в Дирекция „Култура“, предвождаше групата от Столична община.
Актьорите Христо Чешмеджиев и Златко Павлов рецитираха стихове за Левски от Иван Вазов, Митко Новков и цитати от романа за Апостола на писателката Яна Язова.
Вокален ансамбъл „България“ с диригент Валентин Бобевски изпълни известни български патриотични песни.
Слова за Левски произнесоха генералният консул на Р. България в Ниш г-н Едвин Сугарев, Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“, и проф. Лозан Митев, председател на Граждански комитет „Западни покрайнини“.
След края на програмата гостите и гражданите на Босилеград поднесоха венци пред паметника на Левски, от името на Генералното консулство на Р. България, Столична община, КИЦ „Босилеград“, ГК „Западни покрайнини“ и ВМРО – Кюстендил.
Цветя положиха гражданите на Босилеград и гости, които специално бяха дошли от София, Кюстендил, Дупница и ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград.
СЛОВО ПО ВРЕМЕ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНАТА ЦЕРЕМОНИЯ
Уважаеми г-н Генерален консул,
Уважаема г-жо Михайлова,
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, съграждани!
146 години си задаваме въпроса заслужаваме ли Левски. Само 14 години от откриването на неговия бюст-паметник в Босилеград, ние изпадаме в ситуация да не можем да почетем паметта му, защото трябва да стоим заедно с ония, които не разбират и вътрешно не приемат Левски, които го предадоха и го злоупотребиха за евтин политически пиар.
Образът на Левски в Босилеград трябваше да послужи като опора и предупреждение за това кои сме, какви сме и накъде отиваме. Мисията на този паметник не е само да увековечи името и делото на Левски, а да бъде морален коректив, с който да се съизмерваме, сравняваме и да се учим на свобода, демокрация, честност, патриотизъм и човеколюбие. Да се покланяш пред паметника му, да бъдеш почитател и последовател на Левски, трябват не само мъжество и сила, но преди всичко чест, себеуважение и достойнство.
Ако искаме да сме честни към него и към себе си, трябва непрекъснато да си задаваме въпроса какво би ни казал и в какво би ни упрекнал той днес, когато децата на Босилеград масово поемат пътя към чужбина. Със сигурност би ни упрекнал за разделението, омразата и злобата, която отрови взаимоотношенията ни и ни изправи едни срещу други. Със сигурност би ни посъветвал да си кажем кривиците, да се поправим и да вървим напред.
Прощавай, Апостоле, но именно заради твоята непримиримост към робството и тиранията ние днес не можем да застанем рамо до рамо с ония, които си останаха тирани по убеждение и роби по душа.
Ние не можем да стоим пред Левски заедно с ония, които правят фалшиви поклони с фалшиви цветя пред неговия бюст-паметник, и същевременно честват Деня на освобождението на Босилеград от „български фашистки окупатори“, за да прикрият и оправдаят истинските окупатори;
Ние не можем да стоим пред Левски заедно с ония, които и днес искат на всяка цена да променят българското ни самосъзнание, езика, културата и историята;
Ние не можем да стоим пред Левски заедно с ония, които две години не разрешават да поставим паметна плоча и да почетем паметта на жертвите от Босилеградския погром, оправдавайки по този начин убийците, начело с Коста Печанац;
Ние не можем да стоим пред Левски заедно с ония, които заглушават свободата на словото, правата на човека и особено правата на малцинствата, демокрацията, свободното движение на хора, стоки идеи и капитали;
Ние не можем да стоим пред Левски заедно с ония, които не осъзнават величието му и не се ръководят от него, които не почитат целите и идеалите, за които той даде живота си, за да я има България днес.
Не можеш да стоиш пред Левски, а учениците да не знаят кой е той, да не знаят майчиния си език и историята.
Именно в името на Левски ние се разграничаваме и няма да се примирим с всичко онова, за което Левски съзнателно е жертвал живота си.
Няма да се примирим до паметника на Левски да се чества „Ден на освобождението на Босилеград от българска фашистка окупация“. Това не само противоречи на историческите факти, не само е обидно за здравия разум, това ни разделя в името на имперския принцип „Скарай и владей“.
Няма да се примирим в центъра на Босилеград да се кръстосват улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито. Единият – генерален секретар на Коминтерна и поддръжник на македонизма в Пиринския край, а другият – автор на „Кървавия Божич”, отговорен за смъртта на 23 000 българи в Охрид и Преспа през 1945 година, и за страданията на други 130 000 българи от Македония и Западните покрайнини, които са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Няма да се примирим паметникът на Левски да стои на улица „Георги Димитров“. Това са диаметрално противоположни величини, които взаимно се оспорват и отричат. Ние не можем да учим децата едновременно да служат на Бога и на мамона.
Няма да се примирим срещу проявите на насилие, каквото беше задържането на тримата български лекари през есента на 2017 г.
Левски трябва да бъде програма за нашето обединение. Само като почитатели и последователи на Левски ние можем да бъдем уважавани в София, Белград и Брюксел.
Затова е нужно, изхождайки от думите и делото на Левски, ние самите да се помирим, за да можем да дадем принос за помирението между българи и сърби. Така, както Левски е дал своя принос за освобождението на българи и сърби от Турско робство.
Тази година се навършват 100 години от подписването на Ньойския договор.
Ние отново не сме готови да прочетем и преосмислим историята си, да почетем и да отбележим паметта на жертвите, да осъзнаем грешките, да си подадем ръка и да си простим в името на мира, сигурността и бъдещето. Ние отново не сме готови да тръгнем по пътя на европейските народи.
Ако Хелмут Кол и Франсоа Митеран са смогнали сили да си подадат ръка над гробовете на над 250 000 немски и френски войници, в името на националното помирение между немци и французи и в името на Обединена Европа, то и ние трябваше да направим същото, в името на националното помирение между българи и сърби. От това зависи дали ще можем да се издигнем на нужната висота и дали българо-сръбските отношения ще станат наистина искрени, добросъседски и приятелски, или ще продължат да се крият под маската на лицемерието и цинизма.
Само тогава ще имаме моралното право да стоим пред паметника на Левски и да се гордеем с него.
.
КИЦ „Босилеград“
Снимки: КИЦ „Босилеград“ и Мария Александрова
