Програмата за развитие „България 2030“ трябва да стъпи върху Целите за устойчиво развитие на ООН. Трите стълба на „Програма 2030“ на ООН – икономическият, социалният и екологичният – в български контекст.
„Министерският съвет прие Концепция за разработването на национален стратегически документ за развитие на страната с хоризонт до 2030 г. В нея е указано да бъде отделено специално внимание на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на Обединените нации „Да преобразим света“ и на включените в нея 17 глобални цели за устойчиво развитие (ЦУР) и 169 подцели. Новата Програма „България 2030“ трябва да стъпи върху Целите, и то в консултации с всички заинтересовани страни“. Това каза зам.-председателят на Дружеството за ООН в България проф. Петранка Филева, при откриването на кръгла маса за мобилизиране на подкрепа за изпълнение на Целите, проведена на 20 февруари в София. Събитието се организира от Българската платформа за международно развитие и е част от дейностите по проекта Bridge 47 – Building Global Citizenship, който се изпълнява в 15 страни от Европейския съюз.
По време на първия панел на събитието бяха представени трите стълба на Програма 2030 на ООН, изграждащи добре интегрирана основа на този документ с универсално значение за света и за всички държави – икономическия, социалния и екологичния.
Икономическият стълб бе представен от Ясен Георгиев от Института за икономическа политика, който подчерта, че според различни международни доклади България се движи във втората половина на първите 50 държави. „С обявеното желание България да стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие трябва да започнем да се сравняваме с тези държави. Ние трябва да си поставим по-високи цели, а Целите за устойчиво развитие на ООН са една много добра рамка, за да ги постигнем. Нека бъдем по-амбициозни при поставянето на тази рамка“ – допълни Ясен Георгиев.
„Ако мишената на ЦУР е нов начин на живот на човечеството и на човека, то в центъра, на десятката, може да се сложи борбата с бедността, която е най-древната борба. Тъй като целта е глобална и нашата борба е глобална“ – каза бившият социален министър и директор на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. В представянето на социалния стълб той акцентира върху основните гнезда на бедността в страната ни: работещите бедни; категорията NEETs; отчаяните безработни, изгубили вяра в системата; хората без квалификация; хората с увреждания и възрастните самотни жени. Той обърна внимание и за притеснителните индикации за формиране на още две гнезда – хора, които продължително време се грижата за свои болни близки, и млади жени, които се грижат за своите деца.
„За да се промени тази картина в националната програма трябва да залегнат няколко цели и да се превърнат в индикатори. Нужна е промяна в трудовото законодателство и в неговия брат близнак – социалното законодателство. Ние сме и 5-ти в света по средна възраст на нацията – пред нас са Япония, Италия, Швеция и Италия, но в тази класация не е хубаво да сме сред първенците, трябва да обърнем и тази тенденция“ – добави Иван Нейков и допълни, че съществува уникален за България инструмент за борба с бедността, който е свързан с валидирането на знания и умения, натрупани по неформален начин, но той трябва да започне да се използва ефективно.
Екологичният стълб бе представен от експерта по екология и опазване на околната среда от WWF Георги Стефанов, който акцентира върху факта, че от всички 17 Цели за устойчиво развитие най-много се отнасят именно към тази тема. Според него това е логично, тъй като наблюдаваме безпрецедентни промени в екологичното равновесие. „ЦУР са широкообхватни в контекста на екологичния стълб. Науката никога не е била по-ясна относно мащаба и нуждата от действия днес, които да спрат деградацията на природата“ – допълни той. Според него можем да постигнем промяната, но имаме нужда от план, а този план вече го има и той може да бъде разпознат в Програма 2030 на ООН за устойчиво развитие. „Това дългогодишно противопоставяне – икономическото развитие срещу опазването на околната среда трябва да спре. Затова трябва да се положат максимални усилия целите свързани с икономическия растеж да се превърне във възможност, а не в пречка за изпълнението на целите, свързани с екологичното равновесие“ – завърши експозето си Георги Стефанов.
Във втория панел бяха разгледани шест от целите на Програма 2030 на ООН: Цел 4 – Качествено образование; Цел 8 – Икономически растеж и достоен труд за всички; Цел 10 – Намаляване на неравнопоставеността във и между страните; Цел 13 – Борба с климатичните промени; Цел 16 и Цел 17 – Глобално партньорство за устойчиво развитие. Това са и целите, по които държавите ще докладват по време на Политическия форум на високо ниво на ИКОСОС по устойчивото развитие през лятото на 2019 г.
Изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН и подготовката на националния стратегически документ за развитието на страната ни с хоризонт до 2030 г. изисква много добра координация между различните институции, неправителствения сектор, бизнес организациите и научните кръгове. Затова в дискусиите взеха участие експерти от министерствата на външните работи, икономиката, труда и социалната политика и образованието, държавни и изпълнителни агенции, синдикални организации, представители на гражданския сектор и академичната общност. Бяха отбелязани постигнатите успехи и неуспехите по Програма България 2020. В края на срещата участниците изведоха и препоръки кои от целите и подцелите на Програма 2030 на ООН трябва да бъдат адаптирани към националния контекст и интегрирани в новата Програма за развитие: България 2030.
Текст и снимки:
Петър Бучков
