Децата тук са будни и любопитни и не се притесняват да задават въпроси – казва Нанси Маринова, практикантка в българското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена
Материал на Melange Bulgaren
Нанси Маринова е практикантка в българското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена и вече повече от месец влиза в часовете по история на учениците от пети, шести и седми клас. Има занимания и с единадесетокласниците. Макар и в началото много неща да й се струват необичайни, младата жена бързо свиква и изгражда контакт, както с новите си ученици, така и с учителския колектив.
Нанси е от онези млади хора, за които образованието е кауза, а познаването на историята – едно от най-важните средства за справяне с бъдещето. Завършила е специалност „История и археология” в Пловдивския университет, а първата й магистратура по археология е в Софийския университет. Втората й магистратура е плод на желанието й за усъвършенстване и отново я връща в Пловдив, този път изучавайки българската история в балканския и европейски контекст. Сътрудничеството на Пловдивския университет с българските училища зад граница и участието й в програмата „Еразъм +“ я довеждат за два месеца във Виена в класните стаи на българското училище „Св. св. Кирил и Методий”.
Първото, което Нанси забелязва е, че училището няма класическа сграда и класни стаи, а класовете, особено с по-големи ученици, са по-малки от тези, с които е свикнала в България. „Влязох в часа по история на шести клас и бях изненадана, че ме посрещнаха 3-4 деца. Започнах учебния процес със смесени чувства, но много бързо разбрах колко хубаво е да се работи с малко, но будни деца” – споделя първите си впечатления практикантката. „В България обичайно в клас има 20 деца, на които трябва в рамките на 40 минути да се предаде урок, да се обсъди проблем, да се поставят въпроси. Тук има възможност да се обърне внимание на всеки ученик, да се разберат личните му интереси и така да се насърчи да учи нови неща”.
За младата жена училището е средище на българщината, то е мястото, в което малчуганите получават първите знания за езика и историята си. Нанси е приятно изненадана от ентусиазма на децата и ангажираността на родителите. За разлика от България, тук малчуганите идват в българското училище след като са прекарали цял учебен ден в австрийското школо. „Трябва мотивация и много желание, за да се поддържа това темпо, но децата явно откриват нещо специално в атмосферата тук и затова, особено по-малките, идват с голямо желание”.
Нанси бързо свиква с малкия, но сплотен колектив на училището. Общува предимно с преподавателите по история Тодор Тодоров и Женислава Делчева, но се радва на вниманието и подкрепата от страна на всички учители и директорката Ирина Владикова. „Не мога да не изразя възхищението си от организацията в училището и всеотдайността на хората тук. Те отделят от личното си време, за да превърнат обикновените стаи в уютни помещения, в които децата да се чувстват комфортно”. Сравнявайки с опита си в България, Нанси намира целия учебен процес в българското училище във Виена за по-човешки и по-автентичен от този в България „Контактът между учител и ученик е много непосредствен и така преподавателите имат възможност да предадат и своите чувства и емоции по темата, а това е важен елемент от учебния процес”.
За самата Нанси часовете по история са изключително интересни и приятни, защото има насреща си активни и любопитни деца. „За разлика от България, тук децата задават много въпроси, проявяват жив интерес към урока и се стремят да научат колкото е възможно повече в час” – разказва тя. Имайки предвид факта, че част от учениците не са родени в България и растат изцяло в чужда езикова среда, те говорят добре на родния си език, разполагат с богат речников запас и могат да боравят с абстрактни понятия. Разбира се, не са редки и случаите, когато се налага да обяснява смисъла и значението на отделни думи, но те обикновено са по-архаични и трудни.
Едно от най-вълнуващите преживявания за Нанси е презентацията й за Васил Левски. Поводът е годишнината от обесването на Апостола, а на чиновете сядат ученици от 3-и и 4-и клас. Тя е подготвила своя разказ, представяйки различните хипотези за предателството, наблягайки на човешкия облик на Левски, разказвайки за лъвския му скок. Оказва се, че децата познават добре фактите, живо поставят въпроси и споделят мнения. „Впечатлена съм от интереса, който тукашните ученици имат към родната история” – казва младата практикантка, обобщавайки впечатленията си от всички класове. Ваканциите в България очевидно не са само за игра, но и за посещение на интересни исторически места. Често в междучасията или в клас някой разказват своя лична история и преживяване, и се получава ефектът „деца учат деца”, което според младата учителка е много ценен момент в образователния процес.
Нанси добре разбира огромната роля на учителя при формирането на интереса и погледа на учениците към даден предмет и затова се стреми да ги мотивира да бъдат търсещи и критични. Времето във Виена и по-конкретно в българското училище „Св. св. Кирил и Методий” е ценно за нея не само като професионален опит, но и като емоционален контакт с деца, които растат в по-различна среда.
„Остават ми още няколко седмици тук и искрено се надявам, че в България ще успея да „заразя” и други колеги с ентусиазма и положителните емоции, които събрах тук. Работата с деца е нещо изключително зареждащо и вдъхновяващо, а да знаеш, че си разпалил интереса на някого към историята, например – това е нещо неописуемо. В България учителите сякаш малко са загубили своя ентусиазъм, но щом тук, на хиляда километра от родината, има деца, които с интерес учат за България, за нейния език и история… Значи може!”
.
