Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. През 2019-а година Тодоровден отбелязваме на 16 март. В събота (Тодоровден) се извършва Златоустова литургия. Тодоровден се почита от всички българи. Той се пада една седмица след Сирни заговезни, винаги в събота. Празникът обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон и се свързва с края на зимата и с началото на пролетта. Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
На снимката по долу : Теодор Тирон (ляво) и Теодор Стратилат (дясно) – стенопис, Рилски манастир
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.
Тодоровден се нарича още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица . Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните
обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините є пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват.
Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци. Според народното вярване свети Тодор забива гореща главня в земята за да я затопли, съблича деветте си кожуха и отива да моли дядо Господ да прати лятото при хората. Народът смята светеца за покровител на конете и го представя като конник, яздещ бял кон. Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията. Едновременно с това той е и демон, превъплатен мъртвец, който обикаля земята в компанията на талъсъми, върколаци, вампири и караконджоли, и “гази” замръкналите на открито хора. На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. На този празник момите си устройват състезание по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли най-дале, ще се омъжи най-скоро. В чест на коня навсякъде из страната хората празнуват Тодоровден и устройват кушии – надбягвания с коне. Има и един любопитен факт, свързан с конете – през средновековието, когато в Европа върлувала чумата, нито един коняр не се разболял от нея.
Гостува се на именниците: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден,Теди, Тотьо, Тотка, Дора, Доротея. Името Тодор означава “Божи дар”.
Обредна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби, картофи, варена царевица. Обредния хляб е с формата на подкова, украсен с орехови ядки или варена царевица. Намазва се с мед и се раздава на близките.
И накрая, една рецепта за празника. Хайвер от грис 1 ч.ч. грис се разтваря с 1 ч. ч. вода. 3 ч.ч. вода се заваряват, добавя се 1 ч. л. сол и се слага разтворения грис. Вари се като нишесте. След поизстине се добавя една глава настърган на ситно лук, малко лимонов сок, 1 опаковка майонеза. Сместа се разбива с миксер или дървена лъжица. Поднася се като салата, гарнирана с маслини.
