„Сценарият на филма „Зелената книга“ беше първият, който като прочетох, се разплаках“. Това призна пред БНР актьорът Димитър Маринов. Лентата с негово участие спечели най-престижното отличие, връчвано от Американската филмова академия – награда „Оскар“ за най-добър филм… „Много съм горд и щастлив от факта, че България се вълнува и аз затова го направих“, сподели още актьорът, който развя българското знаме по време на раздаването на наградите „Оскар“ в „Долби тиътър“ и който определи себе си като „родолюбец“, а не „патриот“. „ – из материал на БНР
Коментар на Андрей Ненов за интервюто на Димитър Маринов за БНР:
Потресен съм…
Току-що изслушах огромно интервю на Димитър Маринов (да, този с Оскара) за БНР. Може би беше 30 минути.
30 минути, в които този човек, емигрант от 29 години, не каза НИТО ЕДНА ЧУЖДИЦА.
30 минути, в които говори на перфектен български, какъвто не можеш да чуеш в БАН, камо ли Народното събрание…
30 минути, в които чух толкова комплименти за България и нито една обидна дума, или обвинение, че тя му била длъжна…
Не само това, той, Политическият затворник, хванатият да бяга по социалистическо време от България, заяви, че НЕ БИЛ РЕПРЕСИРАН, защото такова било времето!!?? Онемях. Да, репресирани били и измъчвани наистина хората по времето на Сталин, на лагерите в Белене и Скравена – те били наистина жертви, но такива като него – полежали в затвора за инакомислие – не… Представяте ли си този човек да седи до агентите Николай, Сава или стотиците политически мижитурки и доносници, развяващи червени знаменца през 1985-та и сини през 2005-та? Не можете… И аз не мога… Това са две различни вселени.
30 минути, в които можеш да разбереш, че човек може да бъде и Американец, и Българин, и Космополит едновременно.
30 минути, които ми показаха, че все още има хора, незагубили достойството си и запазили уважението към Родината, близките си и дори системата, която ги е направила силни.
30 минути, в които ни обясни защо политическа коректност убива, но и, че приятелството и взаимното уважение са част от бъдещето ни…
30 минути, в които разбрах, че е горд, че е бил осиновен, и колко много обича осиновителите си, че е горд, че е бил и мияч на чинии и собственик на кафене…
30 години, превърнати в 30 минути…
Има такива Българи!
1.03.2019 г.
–––––––––––––––––––––––––––
* Запис на интервюто на Димитър Маринов за Националното радио – в сайта на БНР ТУК
.
Голямата им болка е, че Димитър Маринов е всичко това, което те мечтаят да бъдат, това, което си фантазират за себе си, но знаят, че никога няма да бъдат. Self-made успял човек в една от „Меките“ на модерната западна цивилизация – Калифорния и Холивуд.
Човек, заобиколен от блясък, светска суета,аристократизъм – всичко, за което те толкова мечтаят и копнеят, но никога няма да имат и бъдат. Всичко това, чиято липса компенсират с виртуална поза и преструвка за „културно-интелектуален елит“, за широко скроени космополити, които презират българското тесногръдие, примитивни традиции и култура, и скотски патриотизъм.
И когато човекът, чийто живот, битие и кариера е техен идеал, фетиш и фантазия, излезе на голямата сцена и развее българското знаме, това е като най-големият им кошмар. Това е рухването и сгромолясването на целия им мироглед и светоусещане, която е изградена върху двуичното противопоставяне: „либерално/космополитно/елитно/модерно“ vs.“ патриотарско/тесногръдо/селско/примитивно“.
Изведнъж пред очите си виждат как човек може да бъде модерен, космполитен, преуспял, елитен (б.р. да не се бърка с „елитарен“), аристократичен….и едновременно с това да бъде патриот, българин, нормален и земен човек.
И тогава (о, ужас!) осъзнават, че да си модерен, преуспял, елитен, широкоскроен и т.н. е въпрос на талант, интелект, богата душевност, култура, характер, дисциплина и трудолюбие, а не на превзети виртуални пози на въображаемо интелектуално превъзходство и презрение към „духовния пролетариат“.
Когато целият ти мироглед рухне, имаш два пътя. Пътят на смирението и покаянието, и пътят на отрицанието и омразата. Достойните хора избират първия, а за останалите – надежда няма. Това са мъртви души. Защото душата ти е умряла, когато съществува само и единствено за да обслужва егото ти.
Aвтор:
Tihomir Chergov