.
Кратък увод
След десетилетия на триумф, демокрацията по света губи почва – „After decades of triumph, democracy is losing ground“ – това е заглавие от 14 юни 2018 г. в авторитетното издание The Economist (линк). В статията пише още:
„Последното проучване на американския мозъчен тръст Freedom House се нарича „Демокрация в криза“. През 2017 г. за 12-и пореден път правителствата, които претърпяха демократични неуспехи, надхвърлиха броя на подобрилите демокрацията в страната си. Според Индекса на демокрацията от The Economist Intelligence Unit – 89 държави са регресирали през 2017 г . и само 27 са подобрени. Последният индекс на трансформацията от Фондация „Бертелсман“, друг мозъчен тръст, който разглежда развиващите се икономики, установява, че „качеството на демокрацията е спаднало до най-ниското си ниво от 12 години„.“
Ние сами виждаме и дори чувстваме на собствен гръб състоянието на България.
Положение, което принуди много от нас (около 2 млн. души) да напуснат едно от най-хубавите кътчета на земното кълбо – нашата Родина.
Ето какво установиха многогодишни допитвания на нашия сайт Eurochicago.com, който е носител на наградата на СБЖ за най-добра българска медия зад граница за 2015 г., и повече от десет години прави интервюта и анкети с партии и политически лидери. Примери за подобни наши анкети може да намерите ТУК.
За изтеклите години няма българска парламентарна партия, която да не сме питали по различни въпроси за бъдещето на страната ни. Няма и значима партия извън парламента или от опозицията, която да не е била отразявана на страниците ни. От отговорите, получени на нашите питания, проличава един основен проблем – не съществува единно мнение почти по нито един важен и основополагащ въпрос за развитието на демокрацията и на страната ни, а някои лидери и партии сменят посоките на мненията си “от ден до пладне” по няколко пъти.
Установихме също, че много от депутатите в Народното събрание нямат адекватна представа що е то демокрация и са готови да гласуват без да четат и да мислят, по нареждане „отгоре“.
Това бе причината да решим, че е безсмислено повече да питаме парламентарните партии, а да се обърнем и да потърсим мнението на хора извън обичайните интервюирани.
Ето защо неотдавна направихме обръщение с предложение за Анкета към неформални организации, Фейсбук групи, новосъздаващи се движения и партии, неучаствали в избори досега (вж. линк).
Повечето ни отказаха отговор или се направиха, че не виждат предложението ни, така че положението се оказа подобно на това с партии от статуквото.
Така резонно стигаме до следното заключение:
Щом тези, които се занимават с политика или искат да влязат в нея, не са готови да отговорят на елементарни политически въпроси, какво да кажем за обикновените хора? Много от тях вероятно дори не могат да открият връзката на тежкото си положение с качеството на демократичните институции. Нещо повече – за много хора демокрацията стана мръсна дума.
И стигаме до главния въпрос:
Как може да се излезе от това положение?
Не само според нас, най-разумният отговор е – чрез всеобщо образование. Включително чрез гражданско и политическо образование. За съжаление това за цял народ е дълъг, многогодишен процес, изискващ и много финансови ресурси. И при днешните пари, заделяни в България за наука и образование, е неизвестно колко време би отнело.
Логично е да се запитаме – има ли средство, което може да ускори образованието на гражданите?
И така стигаме до ИНОВАТИВНАТА ИДЕЯ:
Защо, успоредно с политическото образование на хората, да не помисли и за машините/компютрите? Щом се работи по изкуствен интелект в много и най-различни области, то какво пречи да се разширят търсенията в още една област – създаване на политически изкуствен интелект?
Нека се замислим – няма ли да може един бъдещ Политически изкуствен интелект (Political artificial intelligence) да ни помогне в решаването на някои от следните въпроси:
Какъв да бъде оптималният брой на депутатите в Народното събрание? Може би компютърът ще обяви, че при сегашната ситуация, при която в голям процент от случаите всички членове на партиите гласуват анблок (еднакво), е достатъчно в парламента да гласуват и получават заплата само шефовете на парламентарните групи? Или може би трябва да се промени броят на депутатите, като влязат и мажоритарно избрани? А какъв точно да бъде техният процент от всички в НС? Може би умните машини ще ни предложат да отпаднат пропорционалните избори, а вместо тях в парламента да се влиза с жребий, както съветват в последните си изследвания някои математици (вж. тук).
И още много отговори на интересни въпроси може да ни подскаже един бъдещ Политически изкуствен интелект. Той може много да помогне и на политическото ни самообразование. Всеки, който се интересува от някакъв въпрос, ще се свързва с компютър, а той ще му отговаря. При това съм сигурен, че отговорите му ще бъдат по-честни например от отговорите ЦИК по въпроси, свързани с Изборния кодекс.
Задачата по създаването на Политически изкуствен интелект /ПИИ/ няма да е лесна. Но колко от нас само преди 20 години са могли да предположат, че днес в Калифорния ще се движат автомобили, управлявани от компютри, вместо от шофьори?
От друга страна, заради политическия застой в България, тази идея, развита в страната ни, би могла да доведе от застой до стратегическо превъзходство на първопроходци. (Идеята за ПИИ бе обявена през юни 2018 г. и до днес не ни е известен друг подобен проект в света.)
Още една добра новина е, че при успешен старт вероятно за следващите етапи ще се намерят и средства за проекта. Ето какво коментира например Мария Габриел, европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество:
„Фактът, че разполагаме с първата общоевропейска програма в областта на цифровите технологии, е важна стъпка към укрепването на лидерската позиция на Европа по отношение на цифровата трансформация. Ще инвестираме в ключов стратегически капацитет в областта на цифровите технологии – като изкуствен интелект, високопроизводителни изчислителни технологии и киберсигурност.”
И още:
“България и още 15 страни от ЕС създават предприятие за създаване на европейски суперкомпютър. Това ще е революция в медицината, сигурността, транспорта.” (Заявено от Мария Габриел при откриването на международна конференция „Дигиталното бъдеще на Европа“.)
2,5 млрд. евро са предвидени за подпомагане на разпространението на изкуствения интелект в европейската икономика и обществото. Комисията предлага да се създадат общи „европейски библиотеки” от алгоритми, които ще бъдат достъпни за всички и ще помагат на публичния и частния сектор да откриват и получават решенията, които са най-полезни с оглед на техните нужди. Отворени платформи и пространства за данни за изкуствения интелект ще бъдат предоставени навсякъде в ЕС в центровете за цифрови иновации, осигурявайки съоръжения за тестване и знания за малки предприятия и местни новатори.
Отделните страни в ЕС също хвърлят милиарди – ето само едно заглавие от пресата: “Френските власти ще отпуснат 1,5 милиарда евро до 2022 г. за разработване на изкуствен интелект”.
Знаем, че истинските учените са хора ентусиасти, и гореспоменатото е достатъчно, за да ги провокира да се пробват в новото направление. Още повече, че вече събрахме малък екип от 5 човека, който включва пенсиониран професор от Института по математика и информатика на БАН, доктор от Институт за системни изследвания и роботика, математик, психолог и пишещият тези редове – основателят на сайта Еврочикаго.
Ще се радваме идеята ни да намери нови последователи. И може би тогава Политическият изкуствен интелект (Political artificial intelligence /link/) ще се превърне в иновацията, която ще спаси България.
Петър Стаматов
.
Да припомним и първата политическа прогноза на ПИИ:
https://www.eurochicago.com/2019/09/pai-izkustven-intelekt/
.
Добра статия. Кръгът от проблеми свързани с интернет, електронни услуги на гражданите, базите данни на институциите, дигитализация на печат, литература, архив, националния супер компютър и т.н. е вън от интереса на медиите в България. Поздравления на Eurochicago!