Абдикираме ли от ДАБЧ или от българите в чужбина?
Все още вярвам, че България принадлежи на всички българи – на ония, които живеят в България, но и на ония, които поради стечение на исторически обстоятелства, или поради глупостта и невежеството на българските политици и държавници, са принудени да се скитат немили-недраги в чужбина. Вярвам, че повечето от тях никога нямаше да оставят дом и родина, както и че повечето биха се завърнали в България, ако тя можеше да им предложи малко повече справедливост, свобода и сигурност.
За съжаление, саможивата и късогледа политическа класа в България много повече мисли как да измами българските граждани по време на избори, а не как да привлече изгонените и изоставени българи в чужбина, които със своя ум, труд и натрупан опит биха могли да помогнат за превръщането на България в просперираща държава и в стабилна опора на всички българи по света. Съвременните обитатели на жълтите павета в центъра на София едва ли отчитат приноса на българите от Русия до Англия и от Америка до Австралия за Освобождението и създаването на държавата, която те сега използват като частна собственост. Да не говорим за приноса, който те и днес дават, не само изпращайки суми за издръжката на семействата си в България. Те са посланиците и лицето, от което зависи образът на България по света.
Днешната политическа класа продължава да се самоубива като гони собствените си граждани в чужбина и си затваря вратите за ония, които евентуално биха поискали да се завърнат в България.
Как другояче да си обясним, че процедурата за придобиване на българско гражданство се точи 4-5 години, а само издаването на прословутото удостоверение за български произход в ДАБЧ вече надхвърли една година? Съмненията за корупционни практики в ДАБЧ, многократните и нескончаеми проверки в Министерството на правосъдието и Президентството, забавиха процедурата за придобиване на българско гражданство с още една-две години, които никак не са без значение за един човешки живот.
Вече не можем да се освободим от натрапчивото усещане, че всичко това се прави, само за да се спре или ограничи кандидатстването за българско гражданство. Противно на действащото българско законодателство и противно на декларираната политика за българите в чужбина. Изпаднахме в ситуация, че дори една съвременна Албания няма проблем да признае съществуването на българи на своя територия, но съвременна България има проблем да признае правото им на българско гражданство!?
Натрапва се и горчивото усещане, че и корупционните афери в ДАБЧ, и предложените промени в Закона за българското гражданство, и десетките хиляди спрени преписки в Министерството на правосъдието, и безкрайните проверки в Президентството на вече одобрените от Съвета по гражданство молби за българско гражданство – всичко това се прави с цел България да си затвори вратите за българите в чужбина и да ги натири завинаги от България.
Мрънкачите срещу „безразборното даване на българско гражданство“ най-накрая успяха да се наложат с доводите, че българите в чужбина искали българско гражданство (паспорти) само за да отидат на Запад, че трябвало да се прекрати „търговията с български паспорти“, че „посредниците“ за българско гражданство взимали пари, че България „нямала полза“ от даването на българско гражданство, че Европейската комисия била против и т.н.
Удобно се забравя, че и „външните“ и „вътрешните“ притежатели на български паспорти отиват на Запад, не за друго, а защото България не може да им предложи нищо по-добро, че „посредниците“ виреят, защото процедурата за кандидатстването за българско гражданство е прекалено сложна и трудна за обикновеният българин в чужбина, че от „търговията“ пак най-много се „облажваха“ корумпираните български чиновници. Не, че и България нямаше полза. Такси, преводи, легализации, купуване на коли и регистрацията им в България, застраховки, банкови сметки, недвижими имоти – всичко това се слива в българската хазна. И накрая, европейските забележки се отнасят за „продаването на българско гражданство срещу инвестиции“, а не срещу придобиването му по произход или местоживеене.
Колкото и несъстоятелни, тия доводи в крайна сметка все пак постигнаха целта си – доведоха до застой и задръстване на институциите с преписки за българско гражданство и още по-голямо забавяне на процедурата. С това цената на „консултантските“ услуги за придобиване на българско гражданство и на личните карти за временен престой в България на черния пазар се увеличи много. По същото време институциите, занимаващи се с молбите за българско гражданство, са почти блокирани. Регистрираните в ДАБЧ български организации в чужбина по смисъла на ЗБЖИРБ, не могат почти нищо да направят да помогнат на българите в чужбина. Затова пък разни „консултантски“ фирми предлагат услуги за придобиване на „български паспорти“ и „лични карти“ за солидни суми. И така нещата отиват от зле на още по-зле. „Борбата“ срещу корупцията вече не се води заради самата корупция, а за това кой да я контролира и да се възползва от нея.
Само така можем да си обясним почти двегодишният застой в работата на институциите за българско гражданство и още по-странните идеи за закриването на ДАБЧ – една институция, създавана в продължение на три десетилетия, и разхвърлянето на нейните правомощия на няколко министерства. Стратезите за борба с корупцията и яростните политическите опоненти на „патриотизма и родолюбието“ просто не можаха да измислят нищо по-умно.
Българското гражданство е нашата национална светиня и е отвратително да се прави търговия с него. Още по-отвратително е да се използва и за уреждане и разчистване на политически сметки между партиите в Народното събрание. Наказателната и морална отговорност за подобни престъпления винаги е индивидуална и те трябва да се наказват с цялата строгост на закона. В интерес на истината, съмненията за корупционни практики при удостоверяването на български произход и придобиването на българско гражданство, не са от вчера. И преди имаше подведени под отговорност служители на ДАБЧ за корупция. Но никому не хрумна заради тях да закрива ДАБЧ, която, освен издаване на удостоверения за български произход, има и други, информационни и културно-просветни правомощия в провеждането на държавната политика към българите в чужбина.
Не съм убеден, че заради някакви си корумпирани служители трябва да се закрие цялата ДАБЧ. Както и не съм сигурен, че с това корупцията в България ще бъде ликвидирана. Напротив, блокирането на работата на ДАБЧ, включително и чрез електронните заявки, увеличава опашката не само пред нея, но и пред другите държавни органи и институции, с което предпоставките за корупция се увеличават. Кой може да гарантира, че след закриването на ДАБЧ ще приключат и корупционните практики за придобиване на българско гражданство? По-вероятно е само да се преместят на друго място и друг да се възползва от тях. Няма да са кандидатите за българско гражданство. Те винаги ще бъдат потърпевшите. В крайна сметка, за борба с корупцията плащаме на прокуратурата, следствените органи и правосъдието, и трябва да настояваме те да си свършат работата.
В потоците от празнодумство и пустословие, които се изляха през последните месеци, никъде не срещнах някой да се запита за вредите, които биха настанали с едно прибързано решение за закриване на ДАБЧ, даже без да имаме друг орган или държавна институция, която да се занимава с проблемите на българите в чужбина!? А може би точно това е и целта – никой да не се занимава с тях и те да изчезнат завинаги? България няма да спечели от това.
При всичките й недостатъци, ДАБЧ през годините на прехода беше единствената институционална опора и връзка на българите по света с България. За нейното създаване десетилетия наред работиха множество достойни българи в България и чужбина. Независимо от някои несполучливи политически назначения, там работеха и уважавани експерти, които владееха цялата информация за българите, българските общности и техните организации в чужбина. Въпреки ограничените финансови възможности, ДАБЧ помагаше на българските организации и техните манифестации в чужбина, на изявени българи, занимаваше се с издателска и културно-просветна дейност, даваше законодателни инициативи и винаги беше там, където ставаше дума за българите в чужбина – до министрите на образованието, културата, правосъдието и президента. След време, някак си неусетно, ДАБЧ се пренастрои да (пре)удостоверява българския произход на кандидатите за българско гражданство. Даже наложи монопол върху издаването на удостоверения за български произход, дори и когато кандидатите за българско гражданство си имаха убедителни доказателства за български произход, и реално нямаше нужда ДАБЧ да ги препотвърждава. Но ,когато кандидатите нямат доказателства за български произход, независимо от това, че са българи, ДАБЧ не им издава удостоверение!
Между другото, повечето български граждани в България трудно биха могли да предоставят доказателство за българска етническа принадлежност. Някои даже нямат такава и това не ги прави по-малко българи. Но българите в чужбина трябва да доказват български етнически корени до девето коляно, и то точно пред ДАБЧ.
Така удостоверението на ДАБЧ залегна като задължително в Закона за българите в чужбина, в Постановление 103 и 228 за осъществяване на образователна дейност сред българските общности в чужбина, в Закона за българите, живеещи извън Република България, в Наредбата за издаване на визи и някои други закони.
При сегашното законодателство, със закриването или само блокирането на работата на ДАБЧ, какъвто случай е сега, се прекъсва цялата верига и настава застой в изпълнението на държавната политика към българите и българските общности в чужбина. С това се увеличава и струпването на българите, които кандидатстват за българско гражданство. Затворените гишета и онлайн платформи само увеличават корупционният натиск. Да не говорим за неизбежното разочарование и загубата на доверие към родината заради преписки, които отлежават с месеци и години в ДАБЧ, Министерството на правосъдието и Президентството.
Днес по света има над хиляда български организации и сдружения, за които ДАБЧ беше единствената открехната врата, на която можеха да потропат. Защо и тази врата трябва да се затръшне? И то при положение, че Комисията за политиките за българите в чужбина в Народното събрание, Министерството на правосъдието и Президентството, поне досега, не можаха да измислят нищо по-добро.
И накрая, но не на последно място, трябва да се запитаме, дали освен борбата с корупцията, има и други мотиви да се атакува и подвежда под въпрос удостоверяването на български произход и политиката за даване на българско гражданство на българите в чужбина? Включително да се води и компроматна война срещу представителите на българските държавни органи, институции и организации, които я провеждат на практика, като например ДАБЧ?
В Сърбия и Македония даването на българско гражданство на македонски и сръбски граждани с български произход неведнъж беше таксувано като намеса във вътрешните работи и опит за „отвличане“ и „побългаряване“ на техните граждани.
Следователно, българските органи и институции, които се произнасят по молбите за придобиване на българско гражданство, особено МВР и ДАНС, трябва да са изключително внимателни за „сигналите“, които им изпращат партньорските служби от съседните държави. Понякога те са точно пресметнати да компрометират определени лица – от кандидатите за българско гражданство, „посредниците“, до представителите на български държавни органи и институции. „Сигналите“ със сигурност не са предназначени да защитават българските, а чуждите интереси. Симптоматично е, че под ударите най-често попадат ония, които изповядват патриотични идеали. Което, разбира се, не ги амнистира от отговорност. Независимо дали повдигнатите обвинения за корупция ще се докажат или не, съмненията за провеждане на активни мероприятия на територията на България от чужди държави трудно могат да се оспорят.
Ето защо хората, които все още мислят за България и българите в чужбина, трябва два пъти да помислят преди да отрежат ДАБЧ като „ненужна“ държавна институция и да оставят милиони българи в чужбина без да има поне един телефон в България, на който да звъннат. ДАБЧ е нужна. Разбира се, не в сегашният й вид, но е нужна. Нужен е авторитетен и компетентен държавен орган с човешки и финансов ресурс, който да стъпи върху Стратегията за българите и българските общности в чужбина и законите, които регламентират техните права, и да ги приложи на практика.
(Пре)издаването на удостоверения за български произход в ДАБЧ трябва да се преосмисли и преустанови. В крайна сметка, писмените доказателства за български произход са грижа на самите кандидати. Ако те имат такива доказателства, излишно е да чакат една година в ДАБЧ, за да им ги препотвърдят, вместо да си ги подадат заедно с молбата за придобиване на българско гражданство в Министерството на правосъдието. Ако нямат доказателства, трябва да се обмисли как да се решават молбите им. Но заради мръсната (корумпирана) вода, не трябва да изхвърляме и бебето (независимо, че е родено в чужбина), защото то е българче и от него зависи бъдещето на България.
Иван Николов
Сложните въпроси могат понякога да имат и прости решения. Ако правосъдието и полицията са си н мястото, търговците с гржданство трябва да отидат в затвора, а агенцията и полезните и връзки с българските общности да разширяват и обогатяват дейността си. Тя не е по силите на посолствата. Закриването на агенцията е буквален пример за изгаряне на юргана заради бълхата. Вярващите в заговори считат, че е крачка от план за унищожаване на една от най-устойчивите народности чрез разпиляване по света на цвета и и прекъсване връзката с корените и.