Нямам право да чакам повече.,…
Питали ли сте се – как Левски, Ботев, Раковски, Бенковски успяха и освободиха България без интернет и телевизия…
„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер; когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер, додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.“
— Христо Ботев, в писмо до Киро Тулешков, ноем.–дек. 1868 г.
Прочетете го няколко пъти и ще разберете разликата между тях и нас. Нарича се ОПТИМИЗЪМ! Онези патриоти преди 150 години не са имали какво да губят – ни имоти, ни банки, ни фирми, ни места в Парламента. „Ако спечелят – печели цял народ“. Непоправими оптимисти, вярващи, че по-доброто само предстои.
Ние трябва да престанем да плюем и унижаваме Родината си, защото България – това сме самите ние…
Обкръжени сме от смазващ негативизъм. Не в последните 5, а в последните 25 години. При всяко управление, без изключение. Критикуваме и обиждаме всеки и всичко, игнорирайки всеки успех и красота. Обичаме да омаскаряваме всеки по-различен, да намираме кусури на всяка нова градинка или бизнес начинание. Някой от онези патриоти бе казал, че: „Нима другите свободни народи са били все все свободни? Не – и те са били роби…“
Нима мислите, че в САЩ, Англия, Франция, Китай, Пакистан, Русия, Занзибар и Перу няма корупция, мизерия, лъжи, измами? Нима масовите убийства в американските училища са по-малък проблем от побойниците в българските? Или наркоманите в Холандия и Франция са по-добри от нашите?
Защо си мислите, че българите сме най-лошите, най-некадърните, най-мразещите? Не, не сме!
Знаете ли, че половин Америка гледа и ни завижда за майчинството, което имаме в България. Защото в САЩ задължителното то е 0 (нула) дни. Знаете ли, че България е страната с най-много жени в ИТ сектора?
Народите са оптимисти. Всeки бизнесмен, когато отива среща, е усмихнат; хорa, страдащи от тежки болести, отиват на работа и на въпроса „Как си?“ отговарят с „Ок, Great…“. С оптимизма си зареждат и теб с воля и желание за работа, за чистота около блока ти, за красота по улиците, за усмивки пред телевизора.
Ако Левски не беше онзи оптимист, той никога нямаше да обиколи над 1000 комитета и вдъхне надежда за Свобода. Ако войниците ни по полетата и канарите на Одрин, Булаир, Върбишкия проход, Шипка не бяха оптимисти, можеше да не бъдем родени, а родените нямаше да имат имена, завършващи на „ов“ и „ев“.
Ако искаме по-добро управление – нужен ни е оптимизъм и разумна критика. Тази власт не става – ОК, ще я сменим, ще дойде друга, по-добра. Така са разсъждавали Левски и Ботев.
И, за да не съм голословен, от известно време работя над един малък проект. Нарекъл съм го „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ“. Неговата цел е и ще бъде да намира добрите примери в България. Това, с което ние сме по-добри от другите народи; това, с което можем да ги водим напред, а не те нас за носа 🙂 . Не – това няма да са голи примери като: „Ееех, ако бяхме на три морета“, а ще са статистика, анализи за нашите, българските постижения. За това, с което ние можем да се гордеем, а не с това, което искаме да мразим 🙁
Нямам право да чакам повече, ако искам децата (и внуците ми някой ден) да се радват на България… Просто вече нямам време… (А, ако някой иска да се присъедини – е добре дошъл…)
Честит 3-ти март!
Андрей Ненов,
Колорадо, САЩ
