Нямам право да чакам повече.,…
Питали ли сте се – как Левски, Ботев, Раковски, Бенковски успяха и освободиха България без интернет и телевизия…
„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер; когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер, додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.“
— Христо Ботев, в писмо до Киро Тулешков, ноем.–дек. 1868 г.
Прочетете го няколко пъти и ще разберете разликата между тях и нас. Нарича се ОПТИМИЗЪМ! Онези патриоти преди 150 години не са имали какво да губят – ни имоти, ни банки, ни фирми, ни места в Парламента. „Ако спечелят – печели цял народ“. Непоправими оптимисти, вярващи, че по-доброто само предстои.
Ние трябва да престанем да плюем и унижаваме Родината си, защото България – това сме самите ние…
Обкръжени сме от смазващ негативизъм. Не в последните 5, а в последните 25 години. При всяко управление, без изключение. Критикуваме и обиждаме всеки и всичко, игнорирайки всеки успех и красота. Обичаме да омаскаряваме всеки по-различен, да намираме кусури на всяка нова градинка или бизнес начинание. Някой от онези патриоти бе казал, че: „Нима другите свободни народи са били все все свободни? Не – и те са били роби…“
Нима мислите, че в САЩ, Англия, Франция, Китай, Пакистан, Русия, Занзибар и Перу няма корупция, мизерия, лъжи, измами? Нима масовите убийства в американските училища са по-малък проблем от побойниците в българските? Или наркоманите в Холандия и Франция са по-добри от нашите?
Защо си мислите, че българите сме най-лошите, най-некадърните, най-мразещите? Не, не сме!
Знаете ли, че половин Америка гледа и ни завижда за майчинството, което имаме в България. Защото в САЩ задължителното то е 0 (нула) дни. Знаете ли, че България е страната с най-много жени в ИТ сектора?
Народите са оптимисти. Всeки бизнесмен, когато отива среща, е усмихнат; хорa, страдащи от тежки болести, отиват на работа и на въпроса „Как си?“ отговарят с „Ок, Great…“. С оптимизма си зареждат и теб с воля и желание за работа, за чистота около блока ти, за красота по улиците, за усмивки пред телевизора.
Ако Левски не беше онзи оптимист, той никога нямаше да обиколи над 1000 комитета и вдъхне надежда за Свобода. Ако войниците ни по полетата и канарите на Одрин, Булаир, Върбишкия проход, Шипка не бяха оптимисти, можеше да не бъдем родени, а родените нямаше да имат имена, завършващи на „ов“ и „ев“.
Ако искаме по-добро управление – нужен ни е оптимизъм и разумна критика. Тази власт не става – ОК, ще я сменим, ще дойде друга, по-добра. Така са разсъждавали Левски и Ботев.
И, за да не съм голословен, от известно време работя над един малък проект. Нарекъл съм го „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ“. Неговата цел е и ще бъде да намира добрите примери в България. Това, с което ние сме по-добри от другите народи; това, с което можем да ги водим напред, а не те нас за носа 
. Не – това няма да са голи примери като: „Ееех, ако бяхме на три морета“, а ще са статистика, анализи за нашите, българските постижения. За това, с което ние можем да се гордеем, а не с това, което искаме да мразим 
Нямам право да чакам повече, ако искам децата (и внуците ми някой ден) да се радват на България… Просто вече нямам време… (А, ако някой иска да се присъедини – е добре дошъл…)
Честит 3-ти март!
Андрей Ненов,
Колорадо, САЩ
