ВЪЗХВАЛА НА КОКИЧЕТО
Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си, расти
зелено и до болка бяло…
Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго из снега
с тризъбеца на свойте листи!
Преди най-първата трева,
в часа на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежна се разбива.
Единствено – расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка
на шпага!
Христо Фотев
