Алгоритъм за избор на политически лидери

«Има начин как да намалим участието на хора, които искат да управляват чрез страх, гняв, отмъстителност и злоупотреби“ – това заявява Таня Тодорова*, автор на статията „Алгоритъм за избор на политически лидери“, публикувана** първо в популярния блог на Бепе Грило*** – италианския актьор и общественик, основател на Движение „5 звезди“.По-долу ще намерите български превод (без съкращения) на интересната статия,

–––––––––––––––––––––

В дигиталната ера социалните медии някак подмолно и незабелязано се наместиха в живота ни и се превърнаха в негова неотменна част. Това доведе до промени в начина, по който много хора възприемат реалния свят и начина, по който провеждаме дискусии на различни теми. Доколко тези платформи са безопасни за нашето психично здраве и кой може да извлече най-голяма полза от тях? Даваме ли си сметка как мозъкът ни е подведен от психологическия ефект, известен като „Ефектът на голямата експозиция“? Защо светът се превръща във все по-несигурно място и как можем да премахнем това, което го причинява?

Световният доклад на Галъп за емоциите през 2017 г. (вж. тук) посочва, че сме достигнали най-високите нива на несигурност през последните десетилетия. Нивата на тъгата, гнева, тревожността и физическата болка са на най-високите за последните десет години. Галъп спекулира и посочва различни причини, които биха могли да са причина за това, но дали тази тенденция не е плод и резултат от хората, които избираме за политически лидери, и по-точно от това какви личностни черти те притежават?

Нека погледнем отблизо какво точно произвеждат социалните мрежи и върху какво е основан техният алгоритъм. Учените вече предоставят доказателства, че увеличаването на времето в социалните медии води до увеличаване на депресиите, тревожността и процента на самоубийствата. Според доклада на Кралското общество за обществено здраве (вж. тук), 63% от потребителите на Instagram са нещастни. В Съединените щати от 2010 до 2015 г. процентът на самоубийствата сред младежите (13-18 години) е нараснал с 31% (вж. тук) и днес, в Англия, самоубийството е водещата причина за смъртта сред младите хора (вж. тук). Социалните медии работят като средство за пристрастяване и са построени по начин, който насърчава патологичната завист. Накратко – агресията е включена в алгоритъма на социалните медии и често се използва като тяхно оръжие. В социалните медии ние непрекъснато сме изложени в среда, която бълва негативизъм, където негативните постове се възнаграждават и неизбежният процес е, че това води до отравяне на мисловния процес на потребителя. Последиците са, че нашите умове, нашето съзнание започват да се променят – невропластичността ни гарантира този ефект.

Chamath Palihapitiya, основател и главен изпълнителен директор на Social Capital и бивш изпълнителен директор във Facebook , предупреди за непредвидените последици от социалните медии в речта си в Stanford Graduate School of Business (вж. тук): „Мисля, че сме създали инструмент, които разкъсва социалната структура на функционирането на обществото. Краткосрочните, предизвикани от допамина обратни връзки, които създадохме, разрушават начина, по който функционира обществото. Няма граждански дискурс, няма сътрудничество, а дезинформация и фалшиви истини. Вие сте програмирани“.

От казаното до тук можем да заключим, че социалните медии са най-антисоциалният инструмент, изобретен някога. Хората, които са предразположени към агресивни прояви и антисоциално поведение, ще ги разпознаят като идеалното място, където допълнително могат да повишат нивото на токсичността. Една специална група от хора ще се възползва изключително добре от тях: психопати, социопати и нарцисисти. Кои са чертите, които притежават тази група хора: липса на съпричастност, чувство за притежание на всичко, грандомащина, повърхностност, гняв, ярост, арогантност и инфантилни емоции. Това са прояви на несигурност – несигурност, която се наблюдава както на индивидуално ниво, така и на обществено. За съжаление, днес нашето общество поощрява такова поведение и го възнаграждава чрез социалните медии, обществените медии и консуматорския модел, който сме заложили като база на системата, в която живеем. Тази система възнаграждава и аплодира успешните хора, без да ги държи отговорни за средствата и начините, с които са постигнали успеха си.

Изброените характеристики са ендемични при политическите, корпоративните, академичните и медийните лидери, но понеже те са успешни, ние ги оставяме безнаказани и им позволяваме да копират тези пагубни модели, за да постигнат още по-голям успех.

Навлизането на социалните медии в нашето ежедневие породи и една друга заплаха, която всъщност подкопава основата на демокрацията. Социалните медии дадоха възможност на всеки да се популяризира и да достига до голяма аудитория. Психолозите са наясно с ефекта на голямата експозиция и знаят, че рано или късно хората, които ние виждаме постоянно в социалните мрежи, ще започнем да ги възприемаме като близки и познати. През 1965 година Zajonc (вж. тук) извърши експеримент, в който демонстрира как действа ефекта на голямата експозиция. В какво се състои неговият експеримент? Той показва на участниците символи и картини и ги моли да оценят колко им харесват. След това ги показва отново и отново, и кара участниците да подреждат изображенията много пъти. Той открива, че хората имат силно предпочитание към картините, символите и лицата, които вече са виждали. Ако участниците са видели дадено изображение преди, те са по-склонни да го възприемат положително при второ виждане и да изберат отново него. Zajonc установява, че това е случва на около двадесетото виждане, след което ефектът се преустановява.

Познатото поражда привързаност и точно това е проблематично за демокрацията.

Как ефектът на голямата експозиция ще повлияе на политиката? Когато трябва да направим избор между някого, когото малко познаваме и не сме виждали често, и телевизионна знаменитост, кого ще предпочетем с лекота? Логичният избор е, когато избираме кандидат, който ще участва в политиката, да се спрем на компетентен и с подходящи качества за позицията човек, но мнозина ще гласуват за лице, което често са виждали.

Когато светът, в който живеем, ни налага психопатията и нарцисизмът като необходимост и те са неотменно изискване, за да станем успешни, ние разрушаваме ядрото на нашата човечност – взаимоуважение, уважение, състрадание, търпение, искреност, честност и доверие се превръщат в излишни. Трябва да изградим нова метрична система за успеха – автентичност, състрадание, доброта и съпричастност. Ние сме колективно отговорни да променим настоящата система и да спрем хората, които искат да управляват чрез страх, злоупотреби и отмъстителност, за да получат политическа власт.

Психолозите са разработили и валидирали тестове, с които можем да измерим политическите умения и личностните черти на всеки, който иска да стане политик. Промяната може да започне с използването на психологически тестове, които да покажат профила на бъдещия кандидат. Например, психологическият профил на кандидата може да бъде достъпен и да стане част от изборния процес, за да знаят избирателите за кого всъщност гласуват. Време е да си върнем света, който изгубихме, и това може да стане като издигнем и подкрепим инициативи, с които да задължим политическите партии да тестват своите членове с тестове за личността.

Таня Тодорова

––––––––––––––––––––––––––––––

*Авторът Таня Тодорова е сред най-активните българи зад граница. Тя има две магистърски дипломи – по Психология от СУ «Св. Климент Охридски» и по Бизнес администрация от УНСС. В България е била мениджър подбор в една от големите компании за подбор на персонала и има значителен опит в тази сфера. Днес тя живее в Дюсердорф (Германия) и работи в областта на подбора на ИТ кадри, както и като съосновател на сайта personalitymeasurement.com за използване на личностни тестове, стандартизирани за България. В Еврочикаго и друг път сме публикували материали от същия автор, заради оригиналните и често съвсем нетрадиционни идеи, които Таня Тодорова отстоява с завидна последователност и енергия (вж. например линк1 и линк2). Припомняме, че тя даде идеята за избори чрез жребий на една от конференциите в Италия, за която Бепе Грило също писа с възторг в своя блог (вж. линк3 и линк4). Пожелаваме й да успее и в новото начинание – въвеждане на тестове на кандидатите за бъдещи политици. Идея, зад която и редакционният ни екип също стои. Надяваме се нововъведението да бъде прието и защитавано от все повече хора не само по света, но и у нас.

** Линк към оригиналната статия в блога на Грило Un algoritmo per selezionare i leader politici. Същата статия, но в превод на английски, може да намерите ТУК.

***Бепе Грило или Джузепе Пиеро Грило (на италиански: Giuseppe Piero Grillo) е италиански актьор и политик, основал Движение „5 звезди“, което от 2018 г. в коалиция управлява Италия.