Не е лесно да се оцелее на Ривиерата. Било то френската или Ривиера Мая. Каква тъпотия! Маите имали Ривиера. Ха!
Клали се един друг по пирамидите за славата на бога на дъжда, а през свободното време ходили да си почиват на Ривиерата.
Глупости на търкалета, внесени от изкуфялата Европа.
Били ли сте някога на круизен кораб? Десет етажа ресторанти, магазини, басейни и театри. Народ, народ и пак народ. Ходят насам-натам и ядат, пият и купуват като за последно. И всичко това е един кораб в средата на океана. И няма къде да избягаш.
Това е круиз.
А Ривиера в същият този кораб, само че врязал се в земята. Хотелски стаи на колкото може повече етажа, ядене, пиене, пазаруване, танци-манци до дупка и народ, народ, народ…
Всичките жадни за забавления.
Това е Ривиера.
Каквото искаш – имаш го. Италиански манджи, френски, испански, ягоди в шоколад, сладолед с шоколад, шоколад с шоколад, бира, уиски, бренди, коняк, вино, ракия…
Жени – бели, черни, червени, жълти…
Хашиш, опиум, хероин, кубински пури…
Това е Ривиера.
Тя може да е Мая, а може да Ривиера Поморие. Все тая. Няма никакво значение. Важното е да има и да има много.
Народът обича да има много.
Много и от всичко!
Не ми стига! Малко ми е!
Всичкото ми е малко!
Искам просто море. И бряг. Самотен. Вълни с монотонен шум искам.
Искам да съм сам. Там на брега, сам като Адам преди Ева.
Сам с морето. Сам с вятъра. Сам с пясъка. Сам с Бог.
Много ли искам?
Очевидно.
Прекалено много е да искам да съм сам с Бог.
Всичко друго, но не и Бог.
Това е Ривиерата!
Приятна почивка!
Виктор Хинов
