В неотдавнашен анализ* на проф. д-р Биляна Ванковска от Скопие се констатира, че албанците се изравнили с македонците във всички сфери на обществено-политическия живот на Р. Северна Македония. Всъщност, това бе очаквано и напълно логично. При това процесът на предефиниране на държавата край Вардар няма да спре дотук.
В миналото българският фактор бе доминантен в социо-културно отношение в Македония, но той не действаше изолирано, а като неразделна част от голямото общобългарско духовно пространство.
След 1944 г. някои си въобразиха, че като регионализират и чрез деформация трансформират българския фактор в македонски, ще запазят социо-културната му доминация. В условията на Титовата диктатура тази идея бе крепена с огромни усилия, но все по-видни ставаха пробойните. Защото регионализираният македонизъм без подкрепата от изток (България) нямаше критична маса, а срещу него от запад действа общоалбански фактор, който разчиташе и все повече ще се опира на албанската солидарност в триъгълника западна РС Македония – Косово – Албания.
Чрез продължаващото вклиняване на този триъгълник, пъпната връв на македонистка РС Македония и Сърбия ще продължи да се къса, като днес вече между „македонци“ (македонисти) и сърби практически няма обща етнографска граница. Македонизмът, поради неговата регионална природа, е обречен, той ще продължи да се свива, поради което дори и неговите доброжелатели рано или късно ще разберат, че той вече не се явява спасителна, а пагубна идея за бъдещето на РС Македония.
Срещу обективната албанска консолидация и въздействие от запад може да устои само консолидация от изток. Когато този процес е осъзнат и умело управляван, могат не само да се избегнат бъдещи конфликти, но и да се закрепи стабилността на Балканите.
Парчетата от ключа обаче са както в Скопие, така и в София. Затова не трябва да очакваме само от Скопие да тръгват инициативи, а ние да имитираме дейност.
Д-р Спас Ташев
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Анализът на проф. Ванковска е публикуван в македонското издание „Магазин“.
.
