.
ЗЛАТО
На дъщеричката ми Петя
И някой ден не ще те питам
какво си ти за мен.
Отлита времето, отлита,
расте от ден на ден.
Растат годините, растат,
животът ти порасна.
И не е същият светът,
а ти си по-прекрасна
дори от най-красивите ти дни
на детството щастливо,
когато златни бъднини
за теб мечтаех си красиво.
И няма да те питам вече
какво си ти за мен,
когато си далеч, далече,
и аз от теб отдалечен.
Защото знам, че и до края
ще бъдеш златното момиче,
което – безпределно зная
до болка ще обичам.
И както грее дълго лято,
макар от времето да потъмнява –
у мен ще светиш като злато,
а то все злато си остава!
.
.
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
Бели хора накъде ли
в утрото вървят;
бели пътища къде ли
ще ги отведат?
С бели мисли, с мисли бели
всеки в своя божи път,
без да знае никой где ли
пътищата ни ще спрат.
Знаем само, че в безкрая,
в тайните предели
ще отидем в миг незнаен
бели побелели…
Петър Андасаров
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петър Андасаров е роден през 1937 г. в с. Елешница, Разложко. От 1971 г. живее в София. Завършил е Учителския институт „Св. Иван Рилски” в гр. Станке Димитров (Дупница) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов” в Дупница. Автор е на повече от 30 книги с поезия, публицистика и стихове за деца. Негови стихове са превеждени на руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари.
.
