ПРЕДИСЛОВИЕ
Като директор на първото българско училище, основано във Великобритания към Посолството на България в Лондон, което днес носи името на посланик Иван Станчов; като свидетел на това, как от едно – българските училища при нас станаха близо 60; като говорител на АБУЧ от основаването на Асоциацията ни до днес и като участник в повечето наши изяви в България и по света, бих искала да допълня своите впечатления, изпълнени с уважение.
На първо място да споделя, че всички, които присъствахме на тази конференция, преживяхме очарователни дни и изпитахме професионално удовлетворение от всичко, което се случи в Белфаст.
Новата задача, която стои пред нас като членове на Асоциацията на българските училище в чужбина, е да насочим вниманието си към образователните институции в държавите, в които протича нашата просветна дейност, за да придобие делото ни нов мащаб и резултатите да преминат от границите на националното, в периметъра на интернационалния успех и значение.
Затова в АБУЧ насочихме усилията си към Европарламента и подадохме Петицията на АБУЧ за издигане статута на българския език в Европа, за да дадем на децата на България по-добри шансове.
Затова колегите ни в САЩ постигнаха успех, за който ние все още в Европа мечтаем – българският език да дава предимства за обучение в университети и колежи в редица американски щати. И важното е, че колегите ни от АБУЧ в САЩ, със значимата помощ на генералния консул в Чикаго г-н Иван Анчев и посланик Тихомир Стойчев, съдействаха именно българска образователна институция – ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски” да провежда изпити за сертификат, който да се признава от американски образователни власти в редица щати. След като получаваме държавна субсидия от България чрез МОН, след като вицепрезидент Илияна Йотова е поела грижата за българските общности в чужбина и съдейства осезателно на училищата зад граница, най-редно е и ние по места в различните континенти да търсим начини именно българските образователни звена да получат международно признание. Така, както и ние по места го търсим и намираме.
Затова г-жа Петя Цанева – зам.-председател на АБУЧ, от години полага усилия в Кралство Испания да постигнем договорености с образователните институции в Мадрид и нашите училища вече ползват за обучението си сградите на общинските училища в испанската столица. Само преди няколко дни се постигна, отново с помощта на българския ни посланик г-н Иван Кондов и дипломатите от посолството ни в Мадрид, нов успех, за който много скоро ще Ви уведомим.
Към тези усилия за сътрудничество с другите държави, конференцията в Белфаст също постави жалон, за който трябва да се говори.
Ние в АБУЧ много добре знаем колко трудоемко е да се организира конференция в чужбина, имайки предвид значителния ни вече опит: две в Мадрид, в Будапеща, два форума в Чикаго, по една във Виена, Брюксел, Париж, Лондон, Дъблин, във Франкфурт – предстои наскоро там втора, ще има сега и в Ларнака.
На пръсти се броят тези, в които се включват директно като съорганизатори и с финансова помощ чуждите образователни институции. В Белфаст това се случи и наистина беше внушително.
Радвахме се на изключително гостоприемство, безкрайно уважение и смятам, че представихме България най-достойно във всеки един аспект. Видя се от колегите в Северна Ирландия колко много всъщност държавата полага грижи, за да съхраним езика си и съзнанието на подрастващите зад граница. Министър Красимир Вълчев изпрати поздравление до участниците и командирова представители от дирекцията на г-жа Наталия Михалевска, които много достойно с факти и статистика разкриха как държавата е с нас и за нас.
Сами ще видите в отчета на г-жа Стефанова колко значим бе за всички преподаватели от нашите училища курсът – квалификация от ПУ „П. Хилендарски”. Уверено заявявам, че след 32 години в Лондон, 30 от които като преподавател в училището ни „И. Станчов”, получих толкова много нови идеи, за да обогатя работата си на учител. Възхитени сме от професионализма на проф. д-р Танкова. доц. д-р Цонков, доц. д-р Събева, а също от пристрастието и грижите от страна проф. Козлуджов – ректор на Пловдивския университет. Всички оценяваме като звездна възможността за наши учители в съботно-неделните училища, да получат така необходимата педагогическа квалификация по магистърска индивидуална програма в ПУ „П. Хилендарски”. А това, че подобна привилегия се предоставя само на училища, членове на АБУЧ, доказва колко силна е нашата връзка (доверие, интерес, уважение) с този университет.
Всяка една изява на училище-член на АБУЧ заслужава огромно признание. Затова и трима от членовете на нашия Управителен съвет се включихме лично в тази конференция и изнесохме презентации, които доказаха активността ни в неправителствения сектор, която активност е за пример. Това бе оценено. Колегите от Белфаст (и българи, и северноирландци) изявиха желанието си подобни съвместни изяви да станат по-чести, дори ежегодни. Така, както колегите в Германия (Франкфурт) имат желание да го правят.
Като говорител на АБУЧ си позволявам да дам оценка на нашата дейност като лавинообразна по посока на успеха. И го дължим на всички. Дължим го на това, че чрез държавно-общественото начало стигаме до значими постижения. Някой може да постигне нещо сам, но планини се подместват в сговор и с доверие.
Разбира се най-голяма заслуга за изключителното провеждане на Конференцията в Белфаст има г-жа Валентина Стефанова, основен инициатор и организатор, спечелила доверието на д-р Роберт Ийди (невероятен човек, когото очакваме тази година да се присъедини към годишната конференция на АБУЧ). На сбогуване д-р Ийри ни поднесе невероятна лекция за генетичната близост на българите с ирландците. Много вярвам, че ще чуете този научно доказан факт лично от него, ако се присъедините към нас в Пловдив на 26 и 27 юли 2019 г.
И така – оставям Ви да споделите силната емоция и да прочетете подробното изложение на г-жа Стефанова.
Благодаря ти, Валя – за всичко.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
–––––––––––––––––––––––––––––––-
ТРЕПЕТИ И ВЪЛНЕНИЯ
„Ключ (пътят) към успеха след БРЕКЗИТ” –
ВТОРА ОБРАЗОВАТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ В БЕЛФАСТ
21 февруари 2019 г.
Някъде там – на около 4000 км от Родината – за родното, за езика, за децата на „другата България”.
С трепет и вълнение започна денят за мен в Арма – бърз душ, събуждане на „моето богатство”… да не забравя банерите и последните кашони с папки, програмите, кафе, захар, чай, термоси и бисквитки… и разбира се да закарам двете си прекрасни момчета на училище…
Какво ли би си казал някой, ако не ме познава и не знае какво подготвям и за къде съм се разтропала още от шест сутринта? Но това не би ме засегнало ни най-малко, защото трябва да си поне малко луд, за да се захванеш с каузата за образование на българчетата по света. А аз съм такава – явно много по-луда, отколкото ме мислят приятелите ми. За някои е неразбираемо, за други е за възхищение, а за мен е радост и удовлетворение, защото ми е важно. Защото е за моите и за нашите деца, израснали с две Родини – тази на мама и тате, и онази, „другата България” – тяхната! За да не забравят езика, за да помнят дедите ни, за да знаят от кой древен род идваме! Защото това си струва и ни е важно – да съхранят корена си. И да се върнат… някога.
Натоварих в колата, което можах, целунах синовете си пред входа на училищната им сграда и потеглих – от Арма към летището в Белфаст. Пътят познавах до болка, пътувала го бях десетки пъти и в двете посоки, но винаги към дома. Сега бе по-различно: посрещах жадувани, важни гости. Една част от тях познавах лично, други звучаха доброжелателно в отсрещната страна на телефонната “слушалка”, с трети бях общувала в нета, а имаше и такива, за които само бях чела. Но всички те бяха толкова близки до сърцето и душата ми, защото ни обединяваше една обща цел – образованието на нашите “откъснати от корена цветя” – част от тях родени в България, а други – в “другата България”, но всички с български корен… де по-крехък и плитък, де дълбок и устойчив на забързания свят на многоезичието, в което живеем.
Неусетно изминах скромнитте 40 мили до летището, за да посрещна с радост експертите от МОН и колеги от други български училища в чужбина.
В хотела вече ни очакваше делегацията от ПУ ”Паисий Хилендарски” и д-р Робърт Ийди – сърцат ирландец с български дух, от години подкрепящ дейността на българите в Северна Ирландия – един от най-големите привърженици на България и на нейната култура, верен сътрудник на Асоциацията „Българска култура и образование” и на ПБУ „Иван Вазов” в гр. Арма, Северна Ирландия.
Когато всички се настаниха, заедно с д-р Робърт Ийди предложихме да им покажем малко от Белфаст. Съгласиха се, за наша радост, защото нямахме предварително планирани мероприятия за четвъртък. Разпределихме се в двата автомобила и, доколкото ни позволи времето, тъй като към 18:00 ч. започна да се здрачава, успяхме да стигнем до Джорданстаун, където са голяма част от сградите на Университета Ълстър.
В импровизираната екскурзия с д-р Ийди успяхме за изключително кратко времe да им покажем:
Стените на мира по пътищата на Шанкхил и Фолс, стенописите в долното имение на Шанкхил, замъка Карикфъргъс, статуята на крал Уилям III и мястото, където е акостирал корабът му, запасите на Карикфъргъс и стенописа на сграда-мемориал близо до военния мемориал. Въпреки късния час, за нас бе удоволствие да вечеряме в Карикфъргъс заедно с делегацията, в присъствието на проф. Козлуджов, проф. д-р Цоков, проф. д-р Танкова, доц. д-р Събева от ПУ „П. Хилендарски”, д-р Любенова (преподавател в Пловдивския университет и член на УС на АБУЧ), г-жа Дарина Панайотова – държавен експерт от МОН и г-н Николай Николов – старши експерт от МОН, с члена на УС на АБУЧ и директор на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго г-жа Боянка Иванова, г-жа Нина Куртева и г-жа Нели Иванова-Писанова.
Около 23:00 ч. потеглих обратно към Арма, заредена с положителни емоции и много ентусиазъм за предстоящото събитие… и с онова майчино чувство за вина към собствените ми деца – заспали бяха, без да ги прегърна и целуна тази вечер, без да им кажа „Обичам Ви” и без да им пожелая „Лека нощ”… Шофирах по магистралата и се успокоявах като вярвах, че сами могат да си прочетат приказка преди лягане… на български език.
22 февруари 2019 г.
Какво значение имат километрите, когато ти е важно, когато е за кауза, когато знаем, че си струва – за децата ни!
Беше денят на събитието! Започна сутринта с посрещане на дългоочакваните и всеотдайни колеги от българските училища във Великобритания. Нямах търпение да се видя отново със Снежина Мечева – директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и говорител на АБУЧ, и с всички останали съратници в каузата, изявили желание да ни посетят. Пристигнахме в Белфаст, където следваше настаняване и вълнуващи разговори на споделеност в делото, след което се отправихме към сградата на Университета Ълстър.
Последваха последни инструкции и проверки по техническата част на конферентната зала във филиала на университета.
Регистрацията започна още в 16:30 ч. за всички гости и участници, с характерния за британци и ирландци ритуал на острова – гореща чашка чай или кафе.
В 17:00 ч. всички заеха места в лекторската зала „Конор”.
Програмата се изпълни плътно, почти без забавяне във времето на всеки един от участниците. Ще си позволя да изброя съорганизаторите в следващите редове.
Конференцията бе по проект на Асоциацията „Българска култура и образование” (АБКО), с любезното съдействие на Университета Ълстър, „Инжинерите на Ирландия”, Министерството на образованието и науката на България, Пловдивския университет „П. Хилендарски” и не на последно място – Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
Благодаря на всеки един присъстващ в залата – участник, гост или просто зрител, и специално на д-р Робърт Ийди, защото той знаеше през какво, как и защо трябва да преминем и да променим, за да се получи по-добре от миналата година, когато се проведе първата по рода си Образователна конференция за етническите малцинства в Северна Ирландия, организирана на остров Ирландия от етническа благотворителна организация, каквато е АБКО.
С него обмисляхме всеки детайл, разговаряхме по всяко едно време на денонощието месеци преди събитията, а когато наближи моментът, заедно започнахме комуникацията с участниците – той с ирландските, аз – с българските. Бюджетът беше ограничен – осигурен основно от проект на АБКО, с финансова подкрепа от „Инженери за Ирландия” и анонимни дарители. Важното бе, че се случва от сърце, с много хъс и желание за успех – за децата!
Първия ден на конференцията откри с поздравителен адрес към всички гости и участници г-жа Василка Димитрова – настоящ председател на Асоциация „Българска култура и образование” (АБКО). Последва моето и обръщението на д-р Робърт Ийди – председател на „Инженери за Ирландия”, на д-р Микаела Кийнан – декан на факултета, отговарящ за образованието към Университета Ълстър (Executive Dean for Education at Ulster University), и на проф. Козлуджов – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
След официалното откриване на конференцията бяха поднесени поздравителните адреси:
- От името на г-н Красимир Вълчев -министър на образованието на Р. България (прочетен от г-н Николай Николов – старши експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа” на МОН);
- От името на д-р Ирина Владикова – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (прочетен от говорителя на АБУЧ – г-жа Снежина Мечева);
- От името на д-р Надя Кантариева-Барух и Националното издателство „Аз-Буки” (прочетен от проф. д-р п.н. Румяна Танкова – декан на Педагогическия факултет на ПУ „П. Хилендарски”).
17:45 ч.
Началото на презентациите започна с участието на д-р Михаела Кийнан от Универитета Ълстър.
Тя говори за необходимостта от педагогиката, за ентусиазма, нужен при преподаването, сподели опита си за обучение на ученици от етнически малцинства в общото образование. Обмени добри практики, използвани от нея като ръководител на училище с многонационални ученици и мултукултурна среда.
Г-жа Ейлийн Чан-Ху (Eileen Chan-Hu), изпълнителен директор на CRAICNI. Тя направи презентация за разнообразието в начините на интеграция на работното място. Представи CRAICNI, което означава „Култивиране на уважението, оценяване на включването в многонационалните общности в Северна Ирландия“. Разясни, че работната сила, която е едновременно разнообразна и приобщаваща, има 12% по-висока производителност на служителите, 19% по-голямо задържане, 57% по-високо сътрудничество на екипа и 42% по-висока ангажираност. Ползите от приобщаването на различните националности в работната сила се изследват от европейски проект, който тя оглавява. Призова за предоставяне на информация от българската общност в това отношение, за постигане на разнообразие в Трудовото законодателство за етническите малцинства, което ще обхване вече действащите правила и разпоредби за борба с дискриминацията. Eileen Chan-Hu е настоящият директор на CRAICNI, която предлага услуги за обучение по разнообразие и културна осведоменост в Северна Ирландия.
Г-жа Снежина Мечева – говорител на АБУЧ и директор на първото българско училище във Великобритания, създадено към Българското посолство в Лондон през 1987 г., представи историята на училището. Разказа за създаването и постиженията на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
„АБУЧ е доброволна неправителствена организация, създадена с нестопанска цел, която обедини български училища на всички континенти и ангажира българската държава да ги подкрепя и съфинансира. Благодарение на активната дейност на нашата асоциация, настъпиха редица промени в отношението към образованието по български език в нашите неделни училища. Укрепиха се връзките с държавните институции, които отговарят за българите зад граница. В настоящия момент има над 400 български училища в целия свят. АБУЧ е единствената официално призната организация, която представлява българските училища в чужбина и е утвърдена като една от най-успешните неправителствени организации.” – отбеляза с признателност в речта си г-жа Мечева.
Д-р Адриана Любенова от ПУ ”Паисий Хилендарски” представи презентация на тема „Постановление 103 на Министерски съвет и възможностите за обучение в България”, а в ролята си на член на УС на АБУЧ разясни съдържанието на програмите за обучение на ученици в българските училища в чужбина.
Г-жа Боянка Иванова – член на УС на АБУЧ и директор на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ, представи презентация на тема „Мястото на българския език в образователната система на САЩ и предимствата от владеенето му”, като отбеляза, че голяма заслуга за това има АБУЧ.
„Най-съществената част в това признание е, че институцията, оценяваща нивото на владеене на български език в САЩ, е българско, а не чуждо висше учебно заведение – Департаментът за езиково обучение ДЕО (бившето ИЧС) към Софийския университет „Св. Климент Охридкси”. Това е идея, около която се обединяват представителите на АБУЧ в САЩ и генералният консул в Чикаго, г-н Иван Анчев. АБУЧ определя държавно-общественото начало като единствен път за успеха на всяка национална кауза и примерът в Илинойс го доказва.” – съобщи със заслужена признателност г-жа Иванова.
Г-н Мартин Смит представи критериите за прием на ученици от етническите малцинства в Университета Ълстър. Това включваше съпоставимостта на източноевропейските квалификации, изискванията за умения по английски език за студенти, идващи от университети извън Великобритания, и как да кандидатстват чрез UKAS (Universities and Colleges Admissions Service) за университетския курс в Обединеното кралство. Неговата презентация засегна темата БРЕКЗИТ и последствията за постъпващите студенти от изхода му.
След кафе-паузата трибуната бе предоставена на г-жа Дарина Панайотова – държавен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа”, която представи презентация на тема: „Образователни политики за българите зад граница”.
В речта на г-жа Панайотова бяха засегнати теми за българските училища в чужбина:
За създадената през 2009 г. програма „Роден език и култура”(РЕК) и Постановление на МС № 90, по което са лицензирани 208 училища на 6 континанта: Австралия и Океания – 3; Азия – 5, Африка – 3, Европа – 152, Северна Америка – 44, Южна Америка – 1.
Данните, които тя посочи от 15.10.2018 г., включват обучение на 17 898 ученици. С 3 003 повече от 2017-2018 г. и с бюджет от 9 587 100 лв., с 1 598 099 лв. повече от предходната година.
По програма РЕК са лицензирани 154 училища с общо 12 915 ученици + 4 407 ангажирани в допълнителни дейности: Азия – 1, Европа – 147, Северна Америка – 6.
Бюджетът е 1 518 338 лв. – с 205 197 лв. повече от предходната година.
Беше споменато за дистанционното обучение за деца, които поради болест не могат да посещават редовно училища (до 6 месеца), за деца със специални нужди и за деца, които искат да покрият 2 години за една. На присъстващите се разясни споразумението с ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”, за тестовете за сертифициране на владеене на ниво по български език. Организират се семинари за учителите как да се провежда това обучение.
Наблегнато бе на въведената електронна система в МОН, която спомага за по-бързото обработване на информацията от училищата в чужбина.
Последва презентацията на г-жа Мойра Томпсън, директор на Hazelwood Integrated College, която разказа за опита си в няколко различни училища в Северна Ирландия, където е имала честта да работи, и за това как в Северна Ирландия се справят с обучението на учениците от етническите малцинства в масовото образование.
Дойде и моят ред (Валентина Стефанова) да застана в ролята си на директор на ПБУ „Иван Вазов” и координатор на проекти към АБКО. С презентация, посветена на основната цел за създаването на Асоциацията „Българска култура и образование” – основаване и развитие на Първо българско училище „Иван Вазов” в Северна Ирландия, гр. Арма, представих живота и развитието на училището. В нея споменах за всички организации и сдружения, чиято помощ и подкрепа сме получавали от създаването ни през 2015 г. до момента.
Информационният ден на конференцията закри д-р Робърт Ийди, президент на „Инженерите на Ирландия” – Северен регион, който представи нуждата от обучение и значението на инженерните науки в живота на човечеството. Отбеляза, че има голяма нужда от инженери-специалисти на остров Ирландия и апелира за стимулиране на младите кадри за тази професия. В презентацията си д-р Ийди ни запозна с големите инженерни открития, направени от ирландци.
Непосредствено след него опита си като студент от етнически произход в Университета Ълстър сподели Матеуз Дабковски. Той разказа за израстването си в университета, за предизвикателствата, с които се е сблъскал, и езиковата бариера, която е трябвало да преодолее по време на обучението си в Северна Ирландия.
Вечерта приключи в приятелска атмосфера и покана към всички гости и участници на вечеря в съседен на университета ресторант, осигурена от Асоциация „Българска култура и образование”.
23 февруари 2019 г.
9.30 ч.
Колеги от близо и далеч огласяха залата в Университета Ълстър. Приветствени речи поднесоха проф. Козлуджов, ректор на ПУ „Паисий Хилендарски”, и д-р Робърт Ийди от Университета Ълстър. Пожелаха ползотворна работа на обучаващите се колеги.
Проф. Козлуджов обяви идеята за Лятна академия за обучение на учители от българските училища в чужбина, членове на АБУЧ, и предоставената възможност за дистанционно обучение за т.нар. „неквалифицирани” педагогически кадри към ПУ. Заслужено спечели аплодисментите на аудиторията.
Денят започна с презентация на тема „Мозъчното развитие при двуезичните деца” от г-жа Евгения Никифорова – украински психолог, основател на двуезиковия клуб „Капитошка” в Северна Ирландия. Презентацията обхвана различните аспекти на развитие и компетентности при двуезичните деца.
Обучителните сесии се проведоха от доц. д-р Събева, проф. д-р Цоков и проф. д-р п.н. Танкова от ПУ „Паисий Хилендарски”. Квалификационният курс бе на тема: „Педагогическа и семейна подкрепа за развитие на детските езикови компетентности”.
Бяха представени презентации: ”Педагогически измерения на подкрепата”, „ Компетентности на учителя за сътрудничество със семейството”, „Ролеви позиции на родителя в образованието”, „Стратегии за сътрудничество между родители и учители”, „Видове билингвинизъм”, „Позитивно оценяване” и др.
В края на обучението всички колеги получиха сертификат с присъден 1 квалификационен кредит от Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към ПУ „Паисий Хилендарски”.
В обедната почивка всички участници имаха възможност за кратка разходка в района на Университета Ълстър в Белфаст. Лек обяд и напитки се сервираха в залата.
След приключване на обучението се състоя вечеря в Хотел Jury’s Inn в Белфаст, осигурена от Асоциацията „Българска култура и образование”.
Желаех това обучение с цялата си душа, 12 месеца мечтаех да се случи и не можех да повярвам, че успях, благодарение на членството ми в АБУЧ, да изпратя покани до професори от Пловдивския университет, за да станат част от Втората конференция. Мечтаех го не за себе си, а за всички преподаватели от българските училища в чужбина. Пожелавах си сбъдване, а не можех да повярвам, че се случва. Благодаря на д-р Любенова, че ми повярва и се раздаде за пореден път за каузата, убеждавайки авторитети като проф. Козлуджов, проф. д-р.п.н Румяна Танкова, доц.д-р Събева и проф. д-р Цоков, че си струва да станат съорганизатори и да проведат обучението на колегите на конференцията в Белфаст. Благодаря Ви, че имах честта да Ви познавам. Най-силното впечатление и отпечатък от конференцията в Белфаст за мен ще оставят преподавателите от Пловдивския университет, провели педагогическото обучение в Белфаст.
Благодаря на Министерството на образованието и науката в лицето на министър Красимир Вълчев – Вие винаги сте подкрепял инициативите на всички членове на АБУЧ и отново доказахте, че сте наш приятел. Благодаря Ви за поздравителния адрес и за това, че продължавате да подкрепяте инициативите за образование и наука, за запазване на езика, културата и самосъзнанието на българчетата в България и по света. Присъствието на представители от повереното Ви министерство допринесе за това имиджът на мероприятието в Белфаст пред Ирландските власти да е по-висок. Надявам се информацията и впечатленията, които са отнесли в България г-жа Панайотова и г-н Николов, да са стигнали до Министерството, да са споделени и, разбира се, ще се радвам ако са положителни. Ще сме благодарни ако чуем и критики, за да можем да подобрим организацията на следващата ни конференция, която планираме да се случи през февруари 2020 г. За нас ще е чест, ако през 2020 г. съорганизатор на третата образователна конференция е Министерството на образованието и науката на България.
Благодаря на АБУЧ – нашата асоциация, която влияе събития, организирани извън пределите на Родината, да не бъдат подминавани. Благодаря на д-р Ирина Владикова, председател на АБУЧ, и на членовете на Управителния ни съвет – г-жа Снежина Мечева, г-жа Боянка Иванова, д-р Адриана Любенова и на всички всеотдайни членове на АБУЧ, чиито имена неволно пропускам, за споделеното време и грижи, за да се случи Втората международна конференция в Белфаст. Защото колкото и да е ограничен бюджетът – Вашата помощ е безценна!
Благодаря на всички последователи и колеги по света, че се свързахме и ставаме все по-силни заедно, защото ни е важно. Заради тях – децата ни!
24 февруари 2019 г.
Екскурзия из забележителностите на Белфаст, осигурена от АБКО, съвместно с д-р Робърт Ийди („Инженерите на Ирландия”).
Всички имаха възможността да видят: статуята „Черният мъж”, Института RBAI – построен от дарения на хората от Белфаст, сградатата на хотел „Европа” – най-бомбандирания хотел в света, сградата на бар „Робинсън” – най-дългият в Белфаст бар, сградата на Queen’s University Belfast, Методисткия колеж, статуята на Лорд Кевин, Ботаническата градина с палмовия парник, сградата на Правителството на Северна Ирландия – Стормонт, площад „Люис”, посветен на автора на „Хрониките на Нарния“.
Видяхме статуите на героите от книгата: Аслан –лъва, Бялата вещица, г-н Тъмнус, Бобрите, Робинът и каменната маса, както и статуята на самия К. С. Люис, и гардероба. Видяхме и Монумента – музей, посветен на „Титаник“ – Titanic Quarter, най-голямата концертна зала Odyssey, корабът „Нормадик“ и дока, откъдето тръгва „Титаник“.
Екскурзията ни завърши с посещение в сградата на кметството (City Hall) – Белфаст.
И в заключение:
Надявам се, че представителите на институциите в България и в Северна Ирландия, колегите, съорганизаторите и участниците са останали доволни от организацията на Втората образователна конференция „Ключът към успеха след Брекзит” в Белфаст. Ако имате забележки – ще се радваме да ги споделите, за да се избегнат в бъдещите ни събития.
Дерзайте, колеги – следвайте мечтите си! Сбъдване има – ако Ви е важно. Когато е в името на децата и в здравината на корена.
.
Валентина Стефанова,
директор на Първо българско училище „Иван Вазов” – Арма,
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия
Снимки: Фейсбук страница на АБКО
.
