Ето го фалшът: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. Но е нехигиенично и затова е отвратително. Нередно.
Нередно – друг път!
Свиня от кладенчова вода не разбира.
Хубаво е Мария с испанската фамилия, дето все я забравям, и с някакъв анорексичен английски, от който на Шекспир биха му се изчервили ушите, да провиди фалша и да разбере най-сетне какво е фейк: онова, което го има, но не съществува. Защото фигурира в умозрението на неколцина или на мнозина полуграмотни неколцинци, добили своеволието да се именуват елит. Те формират илюзорна действителност, в която по необходимост се къпе общественото съзнание на оцапаните.
Има повишение на пенсиите – друг път! Не и толкова, че да достигне инфлацията.
Има сигурност в банковия сектор. Затова шефът на банковия надзор подава оставка.
Налице е стабилност в небанковия сектор – по тази причина се назначават там на висши позиции хора без опит.
С КТБ проблемъг е забравен – няма иначе как да се обясни чудото, че за тази банка се създаде извънредно законодателство, поетапно, бавно, услужливо, а за шеф на фонда за влоговете, контролиращ синдиците, беше назначен адвокатът, който ги обслужва.
Купуваш си апартамент за 60 квадратни метра и четири пъти по-голяма тераса към него. Приращение, братче. Такъв е проектът. Архитектура. И всичко е за общо ползване. Като моралът на управляващите: стандартът е за всички, но входът към него е за единици.
Колко примери още да дам?
И примери за какво?
Фалшът е в двуизмерността на химерния живот, в който диктаторите бълбукат подводно, между тръстиките на законодателното си зловоние. Изпускат от време на време по някой мехур на повърхността, за да подскажат битието на своя организъм.
Те обаче искат да изглеждат такива, каквито не са. И, че съществува демокрация, каквато маскираха върху лицето на убитата от тях. Затова събориха мавзолея. За да изградят друг на негово място – с мумията на собственото си небитие. И турят железни управленски маски връз лицата на неподготвени, зависими и алчни хора, дето хал хабер си нямат на кой свят са изобщо в затвора на парите и на фалшивата си власт.
Между другото, „Апартаментгейт“ е врата.
Отворена е. За нея нама заключалки. През нея не влизат само фалшиви закони, обиждащи правото, и износени политици със скъпи костюми. През тази врата ще влезе на жътва съдбата, безоката. Без да почука със сърпа си.
На отворени двери не се тропа.
Нали?
Владимир Георгиев
