31 март 2019 г. бе слънчев и приятен ден, един от първите усмихнати пролетни дни в Чикаго. И, както се казва, „Денят се познава от сутринта“ – освен денят, и настроението беше слънчево и приповдигнато, заради предстоящата среща в български културен център „Магура“ с гостите ни от Пенсилвания Людмила Калоянова и Васил Славов.
Те пристигнаха специално в Чикаго, за да се срещнат с българската творческа общност тук – писатели, поети, художници, музиканти и заедно да си поговорим за избора и завръщането, за състоянието на българската емиграция и литература в САЩ след 1989 г., както и да се презентира и в Чикаго поетичната книга на Людмила Калоянова „Анадромус“ и литературния обзор на Снежана Галчева „Като цвете в скалата“.
Изключително съм радостна, че се събраха толкова много хора, чието присъствие е доказателство, че българското слово е неразривна част от нашата духовна същност. Събитието бе почетено и от генералния консул на Р. България в Чикаго – г-н Иван Анчев. Говорихме за поезия и литература, за онези невидими нишки в душите на всеки един от нас, които чертаят пътища и посоки – пътища, по които се завръщаме винаги към нещо, някого или някъде – там, в тихите гънки на спомените, към раните на времето или към изначалната си човешка същност.
За всичко това и за още много, говори Васил Славов, с малко тъга и печал от отминалата несбъднатост, както той обича да казва. Майстор на словесния изказ, който със словото си умее да създава вселени, но по-важното е, че умее и да ги населява с живот и ранимост. Поднася ни поезия, в която има изповед и молитва, възторг и преклонение пред изящното, тиха тъга и смиреност, в които е пренесъл сенки и спомени. И ярост понякога.
За него поетът Борис Христов казва: „Васил Славов – и в поезията и в прозата – е отдавна на върха, без сам да знае. … Работник, приведен над Пътя, по който върви и отминава … Човекът“. Независимо, че вече 30 г. живее далеч от България, той е обвързан с една духовна принадлежност, която е неизменна част от морето, софийските улици, от Витоша и от тъгата на земята и спомените. В едно свое интервю Васил Славов казва: „Гледам на заниманието си с писането на стихове с малко умора и с достатъчно чувство за хумор. Първите 20 г. бях чирак в храма, а днес се опитвам да бъда слушател в храма“. Благодарен е за това, че има най-прекрасните и талантливи приятели.
Бих се радвала, ако на тази среща в Чикаго, той е прибавил още много към тях. Поет, преводач, белетрист и литературен критик, Васил Славов ни отведе във времето на духовните и естетически търсения в творчеството на тези, които поставиха началото на българската емигрантската литература в САЩ. Говори за писатели, поети, скулптори, художници, за „момчетата“, както той ги нарича, от Ню Йорк, Бостън, Питсбърг, Вашингтон – Атанас Славов, Любомир Канов, Георги Белев, Ванцети Василев, Любомир Николов, Атанас Згалевски, Климбо. За първите броеве на в. „Мост“, „Литературен вестник“, за създаването на Антологиите на Българска поезия в САЩ, за онези истински здрави приятелски отношения, които са се запазили, въпреки разстоянията и времето, и които са издържали проверката на отчуждението. За онези „момчета“, които са ги изпратили и са останали с тях до края – Борис Христов, Радой Ралин, Димитър Коруджиев, Румен Леонидов…
Людмила Калоянова, която е доктор на философските науки, специализирала литература в САЩ, също взе отношение по темата. Тя наблегна на отношението, което се е наложило за творческата общност, която живее извън България, и че това не е „другата България“, а неразделна част от една култура и национална принадлежност. Професионално и на висок стил, тя засегна и ролята на езика като средство за социален контакт.
Книгата на Людмила Калоянова „Anadromous” е нейният поетичен дебют. През 2018 г. бях поканена да представя стихосбирката й пред почитателите на поезията и литературата на Фестивала на изкуствата в Созопол, като събитието бе част от Програмата на „Аполония 2018“. Публиката високо оцени тази литературна среща-разговор, а редицата от желаещи да получат автограф от авторката дълго не свършваше. Радвам се, че сега нейните стихове достигат до българската културна общност и в Чикаго.
С много емоция авторката прочете някои от тях, които накараха залата да потъне в тишина и съзерцание. Стихотворението й „East River”, което не е включено в стихосбирката, през декември 2018 г. спечели първа награда в първото издание на конкурса „Нова социална поезия“. Людмила е родена в красивия и древен Созопол, но вече 30 години живее в САЩ – гр. Питсбърг, Пенсилвания. Свързана е необратимо с безкрайността на морето и навсякъде носи в себе си част от него и от тайните на древната цивилизация, които бушуват непокорно в кръвта й. През 1989 г. пристига в САЩ и започва работа в Университета в Питсбърг, където защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. През 1998 г. излиза от печат книгата й „Създания на прехода“, в която се повдига въпроса за пола като литературен и социален конструкт.
В откровенията на Людмила Калоянова в „Anadromous” присъства темата за избора и завръщането, за свободата и себеусещането като част от философията на безкрайното цяло. Онова изначално и осъзнато завръщане, възможно единствено в душите ни, пречистени и надмогнати, където физическият свят отдавна е останал в друго измерение. Дълбоко философското преживяване на съвършенството на свободата и цената на нейното постигане е друга тема, която се вплита в поетичните й откровения. В поезията й виждаме и вечния образ на Жената – загадъчна като дете, със силата на жрицата-изкусителка и с мъдростта на майката.
Няма как да не бъде включена и темата за живота й в емиграция – противовес на всичко онова, останало там, в безбрежието на детството, във вълните и пясъка, по който е тичала босонога и щастлива. Поетесата казва, че и в нейната емигрантска песен има тъга и болка, но общото усещане е оптимистично. Защото страната, в която е избрала да живее, й е „подарила толерантността към другия и щедростта, с която да гледам на живота“. Поетесата е избрала разчупената форма на свободния стих, който е изключително мелодичен като ритъм и е още едно внушение за разчупване и разрушаване на всякакви ограничения.
Препрочитам вече няколко пъти стиховете й и все повече потъвам в онези дълбочини на недоизказаното, в които се откриват нови светове. Според нея поезията ще съществува дотогава, „докато търсим и преоткриваме истината за себе си във и чрез думите“.
Благодаря на Людмила и Васил за присъствието им тук в Чикаго, с което направиха деня ни да бъде светъл и запомнящ се! До скоро, приятели, до нови срещи с изкуството и поезията.
Снежана Галчева,
председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Още по темата – вж. тук.
.
