„Понякога идват такива времена, когато умният да замлъкне, глупакът да проговори, а беднякът да забогатее.“
Иво Андрич
Няма никакво съмнение, това е днешното време. Умните хора вече замлъкнаха. Вероятно смятат, че няма смисъл да говорят и да пишат, защото никой не иска да ги чуе. Вместо тях, по медиите всякакви физиономии денонощно говорят безсмислици, а бедняците, които за сметка на партийното си членство и фалшификации на изборите се докопаха до власт, днес лакомо я консумират и демонстрират богатството, спечелено със злоупотреба на служебно положение и незаконен грабеж.
Спомням си лъжите и клеветите на кмета (б.р.: Владимир Захариев), който 18 години не си затвори устата да плещи срещу хората от „КИЦ Босилеград“, че взимали пари за българско гражданство, че били „платени българи“, че колкото повече вдигат врява, толкова повече пари получават от София, и т.н. Себе си представяше за мъченик, който ден и нощ, както самият неведнъж е казвал, „безплатно“ работи „за народецо“.
Минаха години. Безпристрастният съдия, времето, вече се произнесе кой какъв е. „Честните“ ни управляващи показаха истинските си лица. И се видя, че не са нито честни, нито бедни. Че зад плиткоумните им лъжи, клевети и мръсната помия, с която ни заливат, се крият ненаситни хищници, които за по-малко от две десетилетия опустошиха родния ни град така, както и кърджалиите не са го опустошавали. Властта се превърна в професия и смисъл на живота им. Заради нея те са готови да изровят и мъртвите от гробовете, само и само да наберат 50+1 на изборите. И да обърнат душата наопаки на живите, само да спечелят доверието им на изборите. Само че „народецо“, в който се кълнят, вече се е стопил, захвърлен на бунището и отровен от замърсената с тежки метали вода, мизерия, безработица и болести, и не им стига за убедителна победа.
Пак добре, че всичко е записано. Точно се знае кой, кога и какво е казал. Поне историята един ден ще отчете всичко това и ще се произнесе кой колко и за какво е отговорен. А „светците“, които сутрин и вечер ни учеха на чест и морал, вече и на Бога не се харесват. Това, че все още не са подведени под отговорност пред закона, се дължи на системата, която те напълно разориха и корумпираха.
Понякога обръщам стари страници и търся следи от престъпленията на убийците на „народеца“, които той сам си „избра“. ОК Радио, 26.03.2013 г.: „Босилеград получава седем водни електроцентрали“. В текста кметът Владимир Захариев обещава производство на електроенергия и нови работни места. „Средствата за всичките седем водни електроцентрали са осигурени, въпреки че не успяхме да влезнем в държавния план за строеж на водни електроцентрали. С това ще докажем, че ще се справим по-лесно, по-скоро и по-качествено от градовете, които получиха тази работа от Републиката“.
Две години по-късно, в. „Блиц“, на 09.03.2015 г. в статията „Нарко-клановете строят хидроцентрали в Сърбия“, пояснява и откъде са „осигурени“ средствата, с които „лесно“, „бързо“ и „качествено“ построиха водните електроцентрали в Босилеградско – и то, забележете, въпреки държавния план: „Прането на парите от международната контрабанда на хероин се провежда чрез инвестиции в енергийния сектор. Най-много се инвестира в мощностите за производство на възобновяеми източници на енергия. За нарко-картелите това е отлична инвестиция за легализиране на мръсния капитал, а дългосрочно донася чиста печалба, която се изчислява в милиони евра.“
През 2015 г., когато беше публикувана горната статия, нещата като че ли все още не бяха съвсем ясни и конкретни. Сега вече всичко си е на мястото. В статията на авторите Владимир Костич и Дина Джорджевич – „Сътрудник на Шарич в начинанието с малките хидроцентрали“, публикувана на 26.02. 2019 г. в сайта на „Центъра за изследователска журналистика“ (CIRN), пише: „Милош Пандръц, осъден за контрабанда на наркотици като член на клана на Дарко Шарич, от затвора е назначен за представител на фирмата, която е построила водната електроцентрала „Вировци“ в Босилеград. Плацдармът и някои разрешения за водната електроцентрала са купени от фирмата, свързана с Любиша Буха Чуме. „Вировци“ е една от шестте малки водни електроцентрали, за които Министерството на околната среда твърди, че незаконно са получили строителни разрешения.“
Нека да припомним, че братята Милош и Марко Пандръц бяха обвинени и осъдени като членове на организирана криминална група за контрабанда на кокаин от Южна Америка за Европа. Баща им Славко Пандръц беше собственик на фирмата, която построи ВЕЦ-овете в Босилеград. Любиша Буха Чуме пък е бивш член на Земунския нарко-клан и защитен свидетел по делото за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич.
Въпросът е, защо във всичкото това е замесена и общинската управа в Босилеград? От 2010 до 2013 година общинските органи в Босилеград са издали шест разрешения за строителство на малки водни електроцентрали – „Вировци“, „Река 1“, „Бистър“, „Браньовица“, „Тлъмино“ и „Градище“. Когато гражданските екологични организации в началото на 2019 г. започнаха да протестират срещу безконтролното изграждане на електроцентралите и за опазване на околната среда, кметът Владимир Захариев свика контрапротест срещу тях, за да защити интересите на „инвеститорите“. За интересите на „народецо“, който многократно го „избира“ за кмет, и спазването на законите за околната среда, дума не обели.
И така, малките водни електроцентрали в Босилеградско са построени и продължават да се строят, както видяхме, въпреки „държавния план за строеж на водни електроцентрали“.
Ама не съвсем. Парите от контрабандата на наркотиците, според в. „Блиц“, който се позовава на източник от БИА, са изпрани и инвестирани в енергийния сектор. И пак, според Центъра за изследователска журналистика (CIRN), в статия от 05.03.2019 г., през 2018 г. държавата Сърбия е субсидирала трите активни ВЕЦ-а в Босилеград като повластени източници на възобновяема електроенергия с 493 000 евра! И то точно ония, за които Министерството на околната среда твърди, че са незаконно построени!?
Според същият източник, голяма част от малките ВЕЦ-ове в Сърбия са собственост на фирми, които се контролират от Никола Петрович, кум на актуалния сръбски президент Александър Вучич.
Така мътната картинка с босилеградските управници, които три десетилетия ни четат лекции за морал и патриотизъм, и спокойно плуват в сръбската политика на гребена на „сепаратистката опасност“, окончателно се избистря. Освен политическите, лъснаха и другите им зависимости, които, в съчетание с ограничените им духовни хоризонти, доведоха до почти пълно обезлюдване на Босилеград. Обезлюдяване, което в крайна сметка отряза клона, на който седят.
На управляващите и (полу)опозицията заедно, вече им е трудно да съберат два автобуса „народец“, който да ръкопляска, да крещи: „Така е, Ацо сърбине“ и да нагъва студен сандвич под лозунга „Бъдещето на Сърбия“. А това е жизнено важно за управляващите, за опозицията, за бизнеса, за социалната политика, за полицията и за агентите на държавна сигурност. Защото иначе добре смазаната „демократична“ система ще ги смачка и изхвърли от управлението, работните места, бизнеса.
Суверенът и управляващите като че ли са си разменили местата в обществения договор. Суверенът упражнява правото си на вот, за да легитимира диктатурата на управляващите в името на „Бъдещето на Сърбия“? Ако изобщо има такова. Бъдещето на Босилеград е останало на два автобуса „народец“, който управляващи и опозиция влачат по митингите, за да се отчетат пред партийния си лидер. За един, а може би и два студени сандвича.
Иван Николов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Още по темата за ВЕЦ-овете и за екологичното замърсяване в Босилеградския край – вж. тук.
.
