Екопротестите в Босилеград през зимата, острите реакции на медиите и на обществеността, срещите на екоминистрите на Сърбия и България, писмата, които си размениха евродепутатът Ангел Джамбазки и сръбският екоминистър, и реакциите на българската дипломация в Белград и Брюксел, като че ли засега малко поизбистриха водата, която неконтролирано се изливаше от мината в Караманица в Ярешничка и Бранковска реки – притоци на Драговищица и Струма. Поне толкова може да се види с просто око.
Какъв е сега съставът на водата в реката и какви са пораженията върху околната среда, засега никой не може да каже. Просто защото няма такива данни или поне не са публикувани досега.
Във всеки случай обясненията на кмета Владимир Захариев за „бялата глина“, за „пепелта“ на еколога и за „дъждовните порои“ на директора на фирмата „Босил – метал“, която стопанисва мината, вече не се споменават и никой не им вярва. Няма ги и заклинанията, че в мината „Подвирове“ в село Караманица се прилагат най-съвременни методи за защита на околната среда.
Едва ли и има някой, който да им повярва. Институциите, които трябва да дадат отговор на този въпрос, напоследък като че ли започнаха да си противоречат. В това противоречие, истината се мъчи да изплува на повърхността.
Преди три месеца, в писмо № 07-00-00051/2018-01 от 29.01.2019 г. от Министерството за защита на околната среда, в отговор на запитването на евродепутата Ангел Джамбазки, сръбският екоминистър Триван подробно описва производствения процес в мината и безуспешно се опитва да го увери, че „отпадните води не се изпускат в притоците на реката“ и „рудният материал не може да попадне във водосбора“!? Все едно искаше да ни каже да не вярваме на очите си, докато той не ни каже.
Към днешна дата, Секторът за надзор и предострожност в околната среда – Министерството за защита на околната среда във Враня, в писмо № 480-501-00010/2019-07 от 03.05.2019 г., в отговор на Сдружение „ГЛАС“ пише, че републиканският инспектор за защита на околната среда е направил редовен инспекционен надзор и е наложил на „Босил – метал“ ДОО Босилеград, в мината „Подвирове“ в Караманица да проведе следните мерки:
1. Да сложи протокомер на местата, където се изпускат отпадните води от утайниците на четвърти и пети хоризонт;
2. Да осигури квартално изследване на качеството на отпадните води;
3. Да постави най-малко по три пиезометра на хвостохранилищата на платформите на четвърти и пети хоризонт, за изследване на качеството на подземните води;
4. Да донесе акционен план за крайните стойности на емисиите във водата със срокове за тяхното постигане;
5. Да докладва един път годишно за изследването на качеството на водата на Общественото водно-стопанско предприятие, на Министерството на околната среда и на Агенцията за защита на околната среда на Република Сърбия.
Освен това, републиканският инспектор за защита на околната среда е сезирал прокуратурата за стопанско престъпление срещу мината „Подвирове“ в Караманица, като юридическо и отговорно лице, заради неприлагане на мерките от Решението, съгласно Студията за въздействие върху околната среда за мина „Подвирове“.
За забелязаните незаконни действия са осведомени Инспекцията за водите към Министерството на земеделието, горите и водното стопанство, и Инспекцията за рударство към Министерството за рударство и енергетиката.
Няма никакво съмнение, че писмото за последния инспекционен надзор в мината „Подвирове“ в Караманица потвърждава съмненията на местните селяни и екоактивистите, за замърсяване на притоците на река Драговищица с цветни метали и химически реагенти. Но това е само половин постижение.
Тежката борба тепърва предстои. Трябва да се наложи постоянен мониторинг от независим орган за състоянието на притоците на река Драговищица, а управниците на мините да прилагат всички съвременни методи за опазване на околната среда, съгласно законите на Сърбия и международните изисквания за опазване на качеството на водата, почвата и въздуха.
Иван Николов
