Привършвам новата си книга. Завършва и поредната учебна година, събира се урожаят от дипломни работи. Има няколко много важни за четене книги, щедър улов от панаира на книгата.
В малкото свободно време пиша текст за седемте смъртни гряха на властта през последните десет години.
Днес (б.р.: на 14 юни) мой приятел ми каза:
– Някои те смятат за краен, за твърде песимистично виждащ нещата. Знаеш ли кое е най-тъжното? Това, че напротив – ти спестяваш част от истината за състоянието на държавата, защото като много информиран, мислещ и четящ човек, ти знаеш колко зле, колко наистина зле е положението на нещата – то е с пъти по-страшно от това, което си позволваш да говориш, защото се опасяваш, че може да посееш паника, а хората и без това са преуморени от случващото се и вече не искат да знаят истината.
Да, така е. Реалното положение на нещата е много по-лошо от това, което такива като мен говорят и пишат. През последните десет години протича процес на непрекъснато разграждане на държавата и ерозиране на държавността.
Ето, днес чета статия на уважаван журналист, който пише за комплексарската ни държава. Всъщност, от гледна точка на архитектурата и системността на държавата, на структурата на държавата като производител на сигурност, на компетентността на институциите, ние се превръщаме в имитация на държава, в симулация на държавност.
Всичко си има цена, нищо не минава даром. Колко висока ще бъде тази цена зависи от дейността на управляващите, но я плаща обществото, плаща я народът, плащат я гражданите, плащат я хората.
Може би ще завърша този свой текст за седемте смъртни гряха на последните десет години. Отдавна го нося в себе си.
Не, че той ще промени нещо, но поне ще знам, че не съм мълчал.
Ето ги тези седем смъртни гряха, според мен:
Грях Първи. Размиване на ценностите в обществото.
Системно се толерира и поощрява презирането на етиката, морала, нормите, законите, нравствеността; нищо няма значение, когато ценностите нямат значение.
Слагам на първо място ценностите, защото всичко друго може да се пооправи, икономиката може да потръгне, но поразиите в ценностите ще се възстановят, ако изобщо се възстановят, адски трудно, 10 години разграждане означава поне 30 години възстановяване.
Грях Втори. Издигане на некомпетентността в стил и метод на управление.
Отпадането на знаенето и моженето, на професионализма и кадърността като критерий за намиране на работа и кариерно развитие набира стремглав ход – върви потресаващо нашествие на дилетанти, аматьори, лаици и просто (прости) некадърни хора на всички нива във всички администрации.
Грях Трети. Превръщането на системата от национална сигурност в механичен сбор от звена.
Тази система се свежда до демонстративна (показна) форма с кухо съдържание, с изпразване откъм ресурси – материални, финансови, информационни и човешки.
Националната ни сигурност се крепи на косъма на късмета и се поддържа от упованието, че куцото пиле Господ го пази.
Грях Четвърти. Десакрализиране на властта.
Винаги властта е внушавала респект и уважение, тя има свои ритуали, образци на поведение, протокол, но вместо тях се налага несериозен, леко бабаитски, гротесков, наперен, мачовистки, бицепсов, окарикатуряващ я стил. Все едно – властта ли, това е много просто нещо, достъпно на всеки, просто запретваш ръкави, мяташ се на луксозното возило и стой, та гледай, осъществяваш я почти между другото – между рязането на ленти, карането на джипа, тичането по бели гащи по футболното поле, щипането на журналистически бузки.
Грях Пети. Подмяна на демократичните управленски механизми и инструменти с вземане на решения и раздаване на ресурси скрито от обществото.
Демокрацията е прекрасна и в същото време много сложна форма за функциониране на държавата и обществото. Т е жива и ефективна, когато не е формална, не е фиктивна. Ние сме свидетели как всичко се прави тайно, скрито, на някого нещо се дава, някому нещо се урежда, някъде нещо се преразпределя, прави се с есемеси, с ало, ало. А след това се узаконява с машинката за гласуване, като понякога се прибягва до помощта на златни пръстове и партии-идиотки.
Грях Шести. Превръщане на корупцията в един от най-жестоките проблеми на демокрацията и националната сигурност.
Корупцията е бич, който съсипва самата логика на функционирането на политиката и на бизнеса. Тя не само добива чудовищни размери, но внушава, че за да си в управлението, за да си във властта, трябва да си колкото се може по-нечистоплътен, с колкото се може по-малко скрупули и задръжки. Никога досега корупцията не е имала такива чудовищни размери. Вече не в държавата има корупция, вече държавата Е корупция.
Грях Седми. Израждане на администрацията от най-надпартийно функциониращия апарат на държавата в гръбнак на Партията на властта.
Вече почти окончателно администрацията е превърната в гръбнак на Партията на властта. Тя става негова социална база, в негов избирателен потенциал. За първи път след времената на соца ние имаме партия, кото разполага с почти пълен монопол над кадровия подбор и кариерното развитие на администрацията. Това кара всеки в администрацията да се оглежда и ослушва как се отнася към него Партията на властта, докато качеството на работата му е на заден план. Именно този социумен гръбнак, тази социална база, този социетален фундамент на Партията на властта й рекрутира нови функционери, комисари, членове и поддръжници, печели й избори, обезпечава й огромни финанси и депресира и демотивира нейните опоненти, а понякога ги купува на килограм живо месо.
Ето така аз виждам положението в държавата, за тези процеси се каня да напиша и поради тях изпитвам много силна тревога за настоящето и още повече – за бъдещето на България.
Проф. Николай Слатински
