.
А – ако си тръгна в някой черен ден,
Б – безсловна и безродна. Покорена.
В – вградена в суета и с дух опитомен –
Г – греховен и безбуквен в спряло време.
Д – дали ще ме спасиш за кой ли път,
Е – език благословен,
Ж – животосмъртен,
З – забравен сред света на кръстопът
И – и конен, и иконен, и разкъртен,
К – като скала с избликнала вода,
Л – любов, недоживяла за насита,
М – молитва за душата на рода,
Н – напуснал те, без тебе да се скита.
О – обичай ме, език неизживян!
П – посмъртно даже ти не ме оставяй!
Р – разказвай ми за Кирилската бран,
С – с която писмената ме спасяват,
Т – та щом се спра, сломена, насред брод,
У – умираща за късче родно слово,
Ф – фрагмент от поломения народ
Х – храна за чужди, тялото Христово…
Ц – цената на живота изпиши, с
Ч – червеното мастилено страдание.
Щ – ще ме възкръснеш ли, език свещен, кажи? С
Ъ – ъглите на графисаното знанье?
Ю – юмрукът на душата ми е тон. И редовете стават мои друми.
Я – яснее ден и аз съм стон. Роден и вдъхновен да бъде думи…
Здравка Владова-Момчева
–––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
