Българско обединение на шофьорите за смъртността на пътя в България

Българско обединение на шофьорите (БОШ) изпрати до медиите съобщение, свързано с безопасността на движението по пътищата в България, както и с писма и въпроси на БОШ до ресорни институции. В съобщението се казва: „29-ти юни е ден, обявен от правителството за „Ден на безопасността на движението по пътищата”. Това, че правителството обръща внимание на този проблем, е добре, лошото е, че не се търси причинителят на проблема. Ние от БОШ очакваме да чуем поредните данни, в които виновни за смъртността на пътя да са самите шофьори, част от които загиват по пътищата, но не и някой да види, че самият път е най-големия причинител на смъртност.“

В едно от цитираните писма до институции се казва: „Придвижвайки се от Великобритания, през Франция, Белгия, Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Румъния, ние забелязахме, че във всички изброени държави се премахва растителността под и около ограничителните съоръжения тип „мантинела”. Въпросът ни е, защо в цяла Европа това се прави, а в България, по пътищата, стопанисвани от АПИ, никъде не се премахва тази растителност?“.

Следва целият текст съобщението.

През последния месец виждаме, че броят на жертвите по пътищата на страната нараства, въпреки постоянните акции на ПП при ГДНП, въпреки завишените стойности на санкции и въпреки приетите, вандалски според нас, мерки като дерегистрация на автомобили – санкция, която в този си вариант съществува само в България. В изявления по медиите чуваме, че основен причинител за инциденти на пътя в Бълагрия е водачът, който е виновен за причинените инциденти в почти 96% от случаите. Също така ни се вменява, че „превишената скорост” е едно от най-смъртоностните неща. Според статистиката на ПП при ГДНП, за изминалата 2018 г., поради „превишена скорост” загиналите за цялата година са ЕДИН човек. На фона на 611 общо загинали за 2018 г., ние от Българско обединение на шофьорите смятаме, че причината за една жертва, което в проценти е 0.16%, не е основен фактор за смъртността на пътя. Също така, взимайки данни от други държави, се забелязва, че там вината на водача за настъпването на инцидент е около 60%, докато в България тази стойност е 96%. От тези данни излиза, че българския шофьор е един от най-некадърните в света, нещо, което не кореспондира с изявеното желание на държави от ЕС, които искат да ни „откраднат” шофьорите.

Ние от Българско обединение на шофьорите смятаме, че основни причинители на инциденти по пътищата са състоянието на самия път, както и липсата на разписани ясни правила за действие от страна на собственика на пътя, както и на пътна полиция, при настъпване на инцидент. Поради тази причина искаме да запознаем обществеността с две наши писма. Първото е до ДОККПБДП, по-точно до представителите на собственика на пътя и тези на Пътна полиция, които участват в тази комисия. Ето и шесте въпроса, които отправихме към тях:

За насроченото на 10.06.2019 г., редовно заседание на комисията, ние от Българско обединение на шофьорите предлагаме да се включат, следните въпроси:

1. Какво е състоянието на националната пътна мрежа към датата на заседанието на комисията?

2. Предпоставка ли е състоянието на пътната мрежа за възникване на инциденти на пътя?

3. Преди година ние от БОШ предложихме да бъдат премахнати растенията около пътя, които пречат на видимостта в крива, нещо, което е сериозна предпоставка за възникване на инцидент. Въпросът ни е, предприети ли са мерки за изчистване на тази растителност или тя продължава да взима жертви?

4. Служителите в МРРБ имат ли яснота по въпроса, кога ще имаме чист габарит на пътя? Под чист габарит на пътя разбираме изчистен път до външния край на ограничителната линия, както и във височина до 4,10 метра, което е максимално разрешената височина за ППС. Според нас, представителите на БОШ, непочистеният габарит на пътя е виновен за голям процент от настъпилите ПТП.

5. Предвижда ли се, при настъпил инцидент на пътя, служителите на МВР да прилагат в протокола за инцидента и степента на сцепление на настилката?

6. Преди началото на летния сезон има ли изготвен план за действие на служителите на МВР при възникване на инцидент, който да спомага за по-бързото предвижване на участниците в движението? Всички ние, управляващи МПС по националната пътна мрежа, помним огромните тапи, които се образуваха през летния сезон на 2018 г., след възникване на инцидент. Също така, има ли установени обходни маршрути, към които да бъде насочено движението при възникване на инцидент на основните пътни артерии?

На заседанието на комисията се оказа, че десетте дни, които изминаха, между задаването на въпросите от Българско обединение на шофьорите и самото заседание на комисията, не са достатъчни, за да може да изготвят запитаните отговор. С изненада разбрахме, че 10 дни са малко, за да може собственикът на пътя да ни уведоми в какво състояние е стопанисваната от него национална пътна мрежа. Също така, този срок се оказа малък и на представителите на Пътна полиция да ни информират, има ли план за действие при настъпването на инцидент, както и има ли предваритено установени обходни маршрути.

На 24.06.2019 г. ние от Българско обединение на шофьорите зададохме и няколко въпроса директно на АПИ, които са собственик на националната пътна мрежа. Целта на зададените от нас въпроси е да се установи степента на вина за настъпване на инцидентите на самия път. Ето и текстът на входираното от нас писмо, адресирано до Председателя на УС на АПИ:

Г-н Председател,

Ние, членовете на Българско обединение на шофьорите, както и наши симпатизанти, редовно пътуваме по националната пътна мрежа, както и по пътищата на Европа. При тези наши пътувания, ние забелязваме много нелогични според нас ситуации, които ни провокираха да зададем към Вас следните въпроси:

1. Придвижвайки се от Великобритания, през Франция, Белгия, Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Румъния, ние забелязахме, че във всички изброени държави се премахва растителността под и около ограничителните съоръжения тип „мантинела”. Въпросът ни е, защо в цяла Европа това се прави, а в България, по пътищата, стопанисвани от АПИ, никъде не се премахва тази растителност?

2. При движение по път I-3 в участъка между Плевен и Русе има участък в ремонт, за който няма никакво предварително обозначение. Така при движение с 90 км/ч, която е максимално разрешената скорост за движение, след поредния завой водачите на МПС се изнанадани от наличието на сигналист с флаг на пътя. Имайки предвид малкото време за реакция и изненадващото препятствие на пътя, то според нас необозначаването по надлежния начин на този ремонт е сериозна предпоставка за ПТП. Въпросът ни е, смятате ли тази ситуация за нормална и при настъпването на евентуален инцидент, според Вас, пак ли виновен за него ще е водачът, а не вашият служител, който не си е свършил работата?

3. При движение по магистрала „Хемус” забелязхме поставени указателни тебели за извършващ се ремонт, пред които са поникнали храсти и млади дървета. Имайки предвид, че видът на храстите и дърветата не е от „бързо растящите”, както и факта, че климатът в България не е „тропически”, то според наша непрофесионална преценка, от поставянето на тези тебели до ден днешен е изминал период от няколко години. Според Вас, нормално ли е един ремонт на вече построен път да продължава с години? Не е ли това поредна предпоставка за настъпване на инцидент на пътя?

4. На много места по националната пътна мрежа видимостта към пътните знаци и указатални тебели е намалена, поради наличието на растителност. Според нас, недобрата видимост към пътните знаци и табели е сериозна предпоставка за настъпване на ПТП. Въпросът ни е, ще бъдат ли предприети действия за премахване на растителността, която пречи на добрата видимост към знаците и табели до пътя? При положение, че отговорът Ви е „да”, то какъв е крайният срок за извършването на тези действия?

5. Спрямо Наредба № 2 от 22 март 2004 г., издадена от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на регионалното развитие, чл. 13, т. 10, на всяка информационна табела, която е поставена в участък, в който се извършват ремонтно-строителни дейности, трябва да бъде отбелязан крайният срок на ремонта. Защо, господин Председател, на нито една информационна табела за извършващо се СМР по националната пътна мрежа няма записан този срок?

6. Кога ще имаме чист габарит на пътя по националната пътна мрежа? Под габарит разбираме участъка от външния край на страничната надлъжна маркировка на пътя във височина до 4,10 м (максимално разрешената височина за ППС, които не са с извън габаритен товар), през цялата ширина на пътното платно, до външния край, на надлъжната маркировка на пътя от другата страна, също във височина от 4,10 м. Под „чист” разбираме в този участък да няма кал, пясък, трева, храсти, дървета, клони и всякакви други препятсвия, пречещи да се използва безпрепятсвено габаритът на пътя.

29-ти юни е ден, обявен от правителството за „Ден на безопасността на движението по пътищата”. Това, че правителството обръща внимание на този проблем, е добре, лошото е, че не се търси причинителят на проблема. Ние от БОШ очакваме да чуем поредните данни, в които виновни за смъртността на пътя да са самите шофьори, част от които загиват по пътищата, но не и някой да види, че самият път е най-големия причинител на смъртност.

Приканваме представителите на медии да се заинтересуват от поставените от нас въпроси, за да може да имаме по ясна представа за причините, които сеят смърт по нашите пътища! Също така и да не може за пореден път представителите на институциите да се опитат да неглижират проблема.

Христо Радков,

Председател на УС на Българско обединение на шофьорите