Публикацията съдържа отличена с Голямата награда творба в Национален ученически конкурс за есе и разказ на тема „ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ“, организиран от Националната инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“, Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт.
На финалната церемония по награждаване на победителите в конкурса, проведена в Триъгълната кула на Сердика, под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова, са присъствали: д-р Ваня Кастрева, началник РУО – София; Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България; Красимир Беломорски, зам.-председател на Съюза на тракийските дружества на България; д-р Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт; Тодор Коруев, гл. редактор на в. „Тракия“; Георги Илиев, член на Управителния съвет на Тракийско дружество „Тракия“ – София; Евелина Константинова, секретар на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“; директори на училища, преподаватели, родители, консултанти и др.
Следва текстът на наградената творба на седмокласника Йордан Златков Игнатов от 1-во СУ „Пенчо П. Славейков“ – София, която се нарича „Жалба“. (Йордан е потомък по бащина линия на тракийски бежанци от Узункьопрю, Одринска Тракия, а по майчина – на заселили се в България белогвардейци с фамилия Терасеевич.) Наградата е осигурена от Съюза на тракийските дружества в България и Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“. Консултант – Стоян Луков Панчовски, преподавател по Български език и литература в 1-во СУ „Пенчо П. Славейков“ – София.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАЛБА
Чедо, от Узункьопрю съм, от там идват моите корени. Питаш ме защо сме в Текира. Ами тя, нашата, е дълга за разправяне. Ето на, очите ми се напълниха. Тъжна, жаловита е нашата история.
Знаеш ли що е война? Не, естествено. И дано, дай БОГ, никога да не узнаеш. Това е унищожение, смърт, ненаказаност, престъпления, незнайни гробове и много, много черни забрадки, с мокри краища от майчини и невестински сълзи. Такова нечовешко и страшно име носи войната. Тя всява ужас, болка, страдание, носи жестокост. Не пешки, а хора застават срещу хора и загиват невинни деца, жени, мъже, умират майки, бащи, синове – жертви на едно Безумие.
Ох, пак се разплаках! Не ме гледай присмехулно. И мъжете плачат.
Спомних си за бягството от моето родно място, от моето Узункьопрю – най-хубавото кътче в сърцето ми. Ненагледно място. Не, че тук, в Текира ми е зле, ама чуй я народната мъдрост, която аз съм чувал от дедите си и прадедите си – КОЕ КЪДЯ СЕ ОКУЧИЛО, ТАМ СЕ НАУЧИЛО.
Осмисли ли я?
Я сега да научиш и нещо ново! Да знаеш, че най-дългият каменен мост в света, строен преди пет века, все още действащ, и на който никога не е правен ремонт, е в моето Узункьопрю. То затова и градът ни се казва така – мост на турски е кьопрю, куприя на нашенски. Местни жители разказват легенда колко трудно е издигнат мостът. Строили го трима братя. Камъните се носили на ръце. Жените им също идвали на строежа. Но станало така, че след тежък труд братята полагали основите вечерта, а сутринта те се загубвали. Най-големият брат казал: „Нужна е жертва, ще дадем курбан. Това ще е жената, която първа дойде на моста“. На сутринта сякаш станало чудо – основите за първи път си били на мястото. А трите жени на братята дошли усмихнати заедно, хванати за ръце.
Ех, младост!
В годините назад, в Узункьопрю живеехме немалко българи. Бяхме 183 български семейства с 1011 души. В сговор, разбирателство се нижеше животът. Дойдоха обаче войните и преобърнаха съдбите ни. Ето затова ти наговорих ония страшни истини за лицето на войната.
Отвори се първо Балканската. Как да е, преживяхме я някак си. Ама дойде и Междусъюзническото мурабе. Ами сега – започна се една мътна и кървава. То не бяха грабежи, то не бяха убийства. За една нощ натоварихме волската кола с бакърените съдове, облякохме на гърбовете си по няколко ката дрехи, постояхме на прага, с насълзени очи за сбогом и… към майка България. Писано ни било там да търсим късмета си. Жената водеше воловете, а на гърба й, в цедилката, скимтеше най-малката ни рожба. Аз, на червен кон, като светията, на когото съм кръстен – свети Димитър Солунски Мироточиви, ги охранявах отстрани, за да не ги бастише някой. Следвах указанията на моя баща и вървяхме, вървяхме, докато не стигнахме до бистри буйни извори. Така ми поръча той – край вода да се заселим, че: „Водата – ми каза той, – Димитре, е извор на живот и берекет.“
Та така се озовахме в Текира, днес Триводици му викат, Пловдивско. Тук пуснахме нови корени , та и до днес. Да знаеш, да помниш и предаваш на деца и внуци нашата семейна история.
Помни: Дърво без корени няма и човек без минало – няма бъдеще! Заклевам те, като пораснеш и надвиеш на масрафа си, отиди в моето Узункьопрю, качи се на моста, разходи се и пей с цяло гърло, а аз отгоре ще те гледам и ще ти се радвам. А ако зароси, не се чуди – моите сълзи са.
Йордан Игнатов
–––––––––––––––––––––––––––––
ОТЗИВИ ЗА КОНКУРСА
„Аз съм Радостина Койчева и съм майка на Иванина Койчева, която е във втори клас. От нейната учителка в училище, Йонка Пенчева, научихме за Вашия конкурс и решихме да участваме. Изключително сме Ви благодарни за тази инициатива, защото тя стана повод да проведа с дъщеря си един много съкровен разговор за корените, за близките хора, за родината, за пътуването по света, за истинските ценности. Докато й разказвах своите истории, аз поплаках, а тя беше толкова впечатлена, че дори моите сълзи не я притесниха. После заедно творихме, спорихме, бяхме наистина заедно часове и дори дни наред. Ние завинаги ще запомним това приключение. А Ивето научи нова дума – носталгия.
Бъдете благословени. Пожелаваме Ви успех!“
„Няколко дни, съвместно, успяхме да опишем историята на нашите предци, която Ви предлагаме за участие в конкурса. Адмирации за инициативата и всичко, което правите, за да знаят и помнят децата ни историята и славят борбения дух на своите прародители“ – Дарина Стаматова, гр. Харманли
„Бих искала да Ви благодаря за възможността, която ни дадохте да се включим в тази незабравима експедиция! Щастлива съм, че успяваме да приобщаваме и все повече млади хора към подобни инициативи Ще се радваме на още предприети заедно инициативи в бъдеще!“ – Лилия Караджова, София, родител на Даяна, носител на Голямата и Специалната награда на конкурса за есе „Завръщане към корените“.
„Всеки трябва да знае коренът си и здраво да се държи за него, защото бурята ще го повали!!! Благодарим ти, Божана, за това емоционално преживяване“ – Фолклорна група „Българка“, Тракийско дружество – гр. Несебър
„Три поколения с една обща цел! Да пазим тракийската памет! „Щом корена си в жива памет носим, ще бъде българско додето свят светува“ – Стоя Янчева, Бургас
„Видях откъде са корените ми и научих, че скъпи са само нещата, които не могат да се купят дори и със злато. А обичта към род и роден край е едно от тях.“ – Александър Капасъзов, ученик в 6 клас, Свиленград
„Поздравявам Тракийското сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“, както и Съюза на тракийските дружества в България, за организирания конкурс за есе „Завръщане към корените“. Инициативи като тази, развива интереса към познанието за нашата история. Разговорът в семейството за миналото, освен знания, предава и емоция, и това е и разговор за бъдещето. Поздравявам всички, които са участвали в този конкурс, защото писането на есе е трудна задача.“ – каза кметът Йорданка Фандъкова на церемонията по награждаване на участниците в конкурса за есе и разказ в София.
Силни и вълнуващи думи!
И куража, и силата, и хъса да продължим ние, от Националната инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“, заедно със Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт, да обявяваме, организираме и провеждаме ежегодно Националния конкурс за ученици на тема „Завръщане към корените“ (Родовата памет е жива), Националния пленер за ученици на тема „Моето родословно дърво“, инициативата „И в добро, и в зло, помагали си дедите ни!“, Националната инициатива-среща „Завръщане към корените“ и Националната инициатива-експедиция „По обратния път на дедите ни“.
Божана Богданова,
председател на Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“
