Документите за т.нар. златни концесии, за които е направена тази публикация, са получени по Закона за достъп до обществена информация, след искане по този закон от страна на Андрей Едрев и други активни български граждани. (Андрей Едрев е наш сънародник от Бургас, работил в Община Бургас, преди да поеме пътя на емиграцията. В момента живее и работи в Индонезия.)
Документите съдържат два концесионни договора (наречени меморандуми за разбирателство) – с „Челопеч Майнинг“ ЕАД от 24 юни 2004 г. и с „Дънди Прешъс Метълс“ Инк. от 10.07.2008 г. Както и три от петте? допълнителни споразумения към Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска област, сключен на 19 май 1999 г. Тези три допълнителни споразумения са сключени съответно през 2004-та, 2008-ма и 2015-та г. Цялото съдържание на документите, получени по ЗДОИ, може да се види ТУК. (Качеството на места на получените копия не е особено добро.)
Получаването на тези документи е било предшествано от дълга битка с Министерски съвет и българската администрация, в която, както казва г-н Едрев, са се включили стотици български граждани, за да бъде доказано, че гражданите, които искат по ЗДОИ договорите за т.нар. златни концесии, имат право на това, в името на обществения интерес.
Копията на документи за т.нар. златни концесии са получени през 2018 г. Андрей Едрев ги е огласил на своята Фейсбук страница в края на 2018-та, но тази информация, огласена само там, остава встрани от вниманието на обществеността. За тази тема, за получените по ЗДОИ документи за т.нар. златни концесии, става дума наскоро, в разговор между Емил Русанов от Фейсбук групата „Против геноцида на Борисов и всички управляващи мафии“ и Андрей Едрев, видеозапис от който може да се види по-долу. В разговора, в който г-н Едрев дава повече информация по темата, става дума и за други теми.
Ето и факсимилета от първите четири страници на материалите, получени през 2018 г. по Закона за достъп до обществена информация. Те съдържат текста на Меморандум за разбирателство между Министерски съвет на Република България и „Дънди Прешъс Метълс“ Инк., подписан на 10 юли 2008 г. от българския министър на икономиката и енергетиката по това време Петър Димитров и собственика на „Челопеч Майнинг“ ЕАД, канадския гражданин Джонатан Гудман.
В т. 1.1.1 на този Меморандум за разбирателство, подписан през 2008 г., става дума за инвестиционно предложение за „Разширяване преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч“ до 3 млн. тона и производство на метали от концентрат“ (Проект „Челопеч)“, за което се казва, че е било разгледано в доклад за ОВОС, внесен в Министерството на околната среда и водите на 3.11.2005 г.
В т. 2.2.1. става дума за концесионно възнаграждение в увеличен размер от 2 на 8 %, при определени условия. По-надолу в т. 2.2.6 се казва, че „изплащането на концесионното възнаграждение в увеличен размер ще започне след началото на строителството на ИПМ, предвидена по Проект Челопеч“. Това концесионно възнаграждение в увеличен размер се обвързва, според т. 2.2.7, с издаването от министъра на околната среда и водите на „положително решение по ОВОС за проект Челопеч“.
Според т.2.2.2. се преустановява депозирането в доверителна сметка на половината от концесионното възнаграждение (каквото депозиране в доверителна сметка явно е имало дотогава), за финансиране на дейности, свързани с екологичния риск.
–––-
Другите получени документи, освен цитирания Меморандума за разбирателство от юли 2008 г., са:
– Меморандум за разбирателство (концесионен договор) между Министерски съвет на Република България и „Челопеч Майнинг“ ЕАД от 24 юни 2004 г., подписан от вицепремиера и министъра на икономиката по това време Лидия Шулева, и Лорънс Дъглас, изпълнителен директор на „Челопеч Майнинг“ ЕАД, австралийски гражданин, живущ в Денвър, Колорадо, САЩ, според написаното в документа. (Според чл. 1 на този договор годишното концесионното възнаграждение се изплаща на два пъти, с две вноски. В чл. 2 на този договор се споменава, че концесионерът е заплатил една вноска за периода от 1.08.2003 г. до 31.01.2004 г. – тя е в размер, по-малък от 500 хил. лв.)
– Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г., към Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска област, сключен на 19.05.1999 г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.09.2000 г. Това Допълнително споразумение № 2 е подписано също от министъра на икономиката Лидия Шулева и изпълнителния директор на „Челопеч Майнинг“ ЕАД Лорънс Дъглас. Според чл. 2, ал. 2. на това споразумение, на концесионера се предоставя допълнителна площ в размер на 1864 декара, за осъществяване дейността на концесията. Според чл. 5, ал. 1 на споразумението, „Геоложката и техническа информация и документация, получени в резултат на дейностите на договора, са собственост на КОНЦЕНДЕНТА (б.р.: МС на РБ) и КОНЦЕСИОНЕРА“. Според същия член, ал. 2, „за срока на договора, информацията и документацията се събират и съхраняват от КОНЦЕСИОНЕРА“. Според ал. 3, „При прекратяване на концесионния договор, информацията и документацията стават изключителна собственост на КОНЦЕДЕНТА“. В чл. 7 се казва, че в концесионния договор се правя изменения, които се изброяват по-надолу в съответните алинеи. Според ал. 2 на чл. 7, думата „руди“ се заменя с израза „подземни богатства“. Според ал. 4 концесионерът има право на собственост върху технологичните отпадъци, получени от добива, и право да ги преработва. Според ал. 8 концесионерът може да произвежда мед, злато, сребро и всякакви вторични продукти на метали, които счита за икономически изгодни.
– Допълнително споразумение № 3 с неясно коя дата, може би 10 юли 2008 г.? (копието на документа е неясно), сключено между Министерски съвет на Р. България и „Челопеч Майнинг“ ЕАД, което е също към Договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска област, сключен на 19.05.1999 г. Споразумението е подписано от министъра на енергетиката Петър Димитров и изпълнителния директор на „Челопеч Майнинг“ ЕАД, австралийския гражданин Лоранс Дъглас Марсланд.
– Друго споразумение от 11 август 2015 г., сключено между Министерски съвет на Република България и „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД. Документът е подписан от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и Илия Гърков, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД. Копието от документа е с бели полета и неясно, не е ясен и номерът му, но в неговото начало са изброени сключени през годините няколко допълнителни споразумения. Така се разбира, че освен Допълнителното споразумение № 1 от 19 септември 2000 г., Допълнително споразумение № 2 от 27 февруари 2004 г., Допълнително споразумение № 3 от 10 юли 2008 г., има, преди споразумението от 11.08.2015 г., и Допълнително споразумение № 4 от 28 декември 2009 г. Можем да предположим, че след сключването на първия концесионен договор, който е от 1999 г., до лятото на 2015 г., към него има направени пет допълнителни споразумения.
От получените по ЗДОИ документи се вижда, че имената на компаниите и на техните изпълнителните директори са различни в различните документи. Различни са и имената на министрите, което е разбираемо, защото става дума за договори и споразумения, сключени между Министерски съвет на Р. България и съответно „Челопеч Майнинг“ ЕАД, „Дънди Прешъс Метълс“ Инк., „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД, в различни години и при различни правителства. Компаниите са представлявани съответно от изпълнителните директори Лорънс Дъглас (австралийски гражданин, живеещ в САЩ), Джонатан Гудман (канадски гражданин) и Илия Гърков (вероятно български гражданин). Министрите, подписали тези договори и допълнителни споразумения, които са били получени по ЗДОИ и не са всички документи, свързани с т.нар. златни концесии, са Лидия Шулева, Петър Димитров, Теменужка Петкова.
Получените по ЗДОИ документи не съдържат например споменавания в допълнителните споразумения концесионен договор от 19 май 1999 г. (Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска област.) За този договор няма в този смисъл информация кой го е подписал – от страна на концендента и от страна на концесионера, нито какво е съдържанието му. Получените документи не съдържат и Допълнително споразумение № 1 към този договор, което е било сключено на 19.09.2000 г. Не съдържат и Допълнително споразумение № 4 от 28.12.2009 г.
Както вече споменахме в началото, документите съдържат два концесионни договора (меморандуми за разбирателство) – с „Челопеч Майнинг“ ЕАД от 24 юни 2004 г. и с „Дънди Прешъс Метълс“ Инк. от 10.07.2008 г. Както и три от петте? допълнителни споразумения към концесионен договор от 19 май 1999 г., които са били сключени съответно през 2004-та, 2008-ма и 2015-та г. Т.е. това са документи, които са от периода 2004-2015 г.
Български юристи, които имат, освен професионалните знания, и достатъчно гражданска ангажираност, биха могли да се запознаят с всички документи за т.нар. златни концесии, получени по ЗДОИ, за които е направена тази публикация, и ако искат, да ги коментират.
.
