Българският генерален консул в Ниш: За уважението и достойнството

Прочетох с известно закъснение съобщението за медиите, с което кметът на Босилеград Владимир Захариев, председателят на НС на БНМ Стефан Стойков и председателят на Общинския съвет на Босилеград Славчо Владимиров обясняват защо не могат да участват на Кръгла маса „Публично информиране на български език“, организирана от портал ФАР, посолството на Р. България в Белград и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И трябва да призная, че останах изненадан от безцеремонността и липсата на елементарна политическа култура, които този текст демонстрира.

Тримата подписали съобщението са се заели да дадат урок на българските дипломати, които според тях не се отнасят с достатъчно уважение и респект към тях като „легитимно и легално избрани представители“ на българското малцинство. И поставят нещо като ултиматум: „Докато представителите на Посолството на Р. България в Белград и Генералното консулство на Р. България в Ниш пренебрегват официалните малцинствени и общински институции и техните легитимно избрани представители, не можем заедно да участваме в разискването на теми, свързани с опазването и повишаването на правата на малцинството.“ С други думи – изискването е българските дипломати да демонстрират уважение и респект към г-н Захариев и г-н Стойков, за да могат те да дискутират проблемите, свързани с правата на малцинствата. Странно – не е ли грижата за тези права тяхното основно задължение? И не е ли този ултимативен жест неуважение освен към България, чиито представители са и посланикът, и генералният консул, и към една престижна международна организация, като ОССЕ?

Нещо повече, позицията на г-н Захариев и другите, подписали този текст, съдържа недопустими квалификации по отношение на българските дипломати, които според него „разделят малцинството и пречат на създаването на необходимото ни единство“. При това с допълнението, че ако те продължават така имената им ще бъдат „записани с черни букви“ в историята на нашето малцинство.

Г-н Захариев изглежда е пропуснал да забележи, че дипломатите, каквито и да са те, не изразяват своите собствени позиции, а изразяват позициите на държавата, която представляват. И удобно е забравил факта, че не аз и посланикът Влайков не го уважаваме, а държавата България сне доверието си от него и от ръководения от него Национален съвет – и това беше публично заявено на много високо равнище още през 2017 г.

Що се отнася до черните букви, изпитвам сериозни опасения, че не нашите, а неговото име ще бъде изписано с такива, а уважението, което според него му се полага от българска страна, няма как да бъде получено при условие, че в хода на досегашната си политическа кариера, г-н Захариев е работил не в полза на интересите на българското малцинство, а предимно против тези интереси и в полза на нечии други, не толкова ясни и легитимни. Мога да изброя десетки примери в това отношение, но е достатъчен и само един: състоянието на управлявания от него Босилеград – града с най-висока безработица и най-нисък стандарт на живот в цяла Сърбия, градът, изгубил над 30 процента от населението си по време на петте негови мандата като кмет; градът, в който осезаемо можете да почувствате, че сте се върнали в атмосферата и духа на миналия век.

Разбира се, настоящия Национален съвет формално има друг председател, и аз лично бих се радвал, ако г-н Стойков намери сили да скъса със стила и разбиранията на своя предшественик. Нищо подобно не се забелязва, обаче, по-скоро това съобщение за медиите е свидетелство за обратното. Което за съжаление не е чудно, тъй като до избора на този Национален съвет се стигна чрез драматични изборни манипулации, включващи принудителното оттегляне на един от листите по партийна повеля, както и записването на голям брой новопоявили се „българи“ в градове като Търговище. Самият избор оголи един дълго прикриван факт – стана ясно, че въпреки всички уверения на най-високо равнище, в политически елит на Република Сърбия продължават да виреят хора, които виждат в Националните съвети на малцинствата не органи, гарантиращи техните права и просперитет, а средства за контрол над тях.

Уважението, за което пледират господата Захариев, Стойков и Владимиров, не може да бъде следствие от това, че са избрани на определени позиции. То може да бъде следствие единствено от техните дела. Могат да бъдат сигурни, че когато наистина се заемат със защитата на малцинствените права и ги отстояват безкомпромисно, и в съгласие със закона, тогава и това уважение ще бъде проявено от наша страна.

Тъй като не съм сигурен, че разбират какво по-точно представлява защитата на правата на едно малцинство, ще си позволя един пример. На 15 май 2017 г. – на стогодишнината от погрома на Босилеград и околните села, вицепрезидентът на България г-жа Илияна Йотова дойде, за да се преклони пред паметта на невинните жертви. Г-н Захариев, кмет на същия този Босилеград, опожарен преди 100 години, и председател на НС на БНМ, отказа да се появи като домакин при това посещение. Не само това – по-късно паметната плоча, изготвена за това събитие, беше конфискувана от полицията по негово искане; втора паметна плоча, изготвена за 101-та годишнина от трагичните събития, също беше конфискувана – този път от митническите власти.

Г-н Захариев очевидно така и не разбра, че правото на историческа памет на едно малцинство спада към основните човешки права, които трябва да бъдат спазвани. По волята не на друг, а на сръбският президент Александър Вучич, двете паметни плочи бяха върнати на българските неправителствени организации, които бяха организирали преклонението пред паметта на невинно избитите. Но и до ден днешен, въпреки че всички процедури по тяхното поставяне са предприети още през 2017 г. от тези организации, разрешение за тяхното поставяне от местната власт в Босилеград не е дадено.

И щом кметът на Босилеград и неговите партньори искат да демонстрирам уважение към тях, то нека знаят кога ще го получат – когато видя паметната плоча за събитията от погрома на 15 май 1917 г., поставена на централният площад. Иначе, просто няма как това да се случи, тъй като става дума не само за уважение – става дума и за достойнство. За достойнството на българите тук и за достойнството на България, което аз не бих могъл да пренебрегна.

Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш

14.06.2019 г.