Като си помисля колко сляпа се оказа вярата, че когато изградим демократични институции и приемем демократични закони, и, както се казва в Перник, работата ще заспи!
Заспа не тя – ние заспахме и не можем да се събудим от тежките сънища на илюзиите!
Само един пример – създадоха се из различни организации и институции, колективни органи за вземане на решения. И какво? Имитация, симулация и… нищо друго.
Да създадеш колективен орган за вземане на решения, някакъв съвет, например, е безкрайно недостатъчно, ако в него заседават страхливи, примирени, апатични и-или дезинтересирани хора. С тях колективният орган за отговорност се превръща в орган за колективна безотговорност, който узаконява волята на онзи отгоре.
Така става още по-зле. Едно, че всичко наистина е имитация и симулация на демократичност, с което се дискредитира демократичността; второ, че онзи отгоре си измива ръцете – всичко е направено по законния ред! – и по този начин още повече се снемат задръжките му и се развихрят апетитите му. Ако отговорността се носеше от него, той би се замислил все пак, а като се носи от органа за колективна безотговорност, тогава много по-преспокойно той си прави каквото пожелае, може да прокара каквото си иска решение, дори най-абсурдното. Важното е да гледа строго, а ако се наложи и свирепо членовете на органа.
Откакто разбрах реалното положение на нещата (малко късно го разбрах, но нали бях склонен да мисля позитивно, да вярвам, че лека-полека нещата ще си дойдат на мястото, все пак, както казват руснаците: „Москва не сразу строилась“), систематично и категорично напускам всякакви органи за колективна безотговорност! Нямам сили, време, нерви и желание да съучаствам в имитацията и симулацията на демократичност и законност.
Проф. Николай Слатински
