Явно абсолютно реалната възможност да се загубят евроизборите и изпитаният неистов, просто панически страх от това, доведе до своеобразен „катарзис“, до коренна промяна в политическата и икономическата ситуация у нас – така смята мой познат, който успява да поддържа близки отношения с върхушките (върховете) и в ГЕРБ, и в БСП.
Според него:
Ако доскоро АД и ДП (бел. ред.: авторът има предвид вероятно Доган и Пеевски) тъчаха на два стана – политическа подкрепа за БСП и икономическа подкрепа за ГЕРБ, сега вече и политическата, и икономическата подкрепа ще бъдат за ГЕРБ.
Когато говоря „за ГЕРБ“, всъщност ясно за кого става дума. Единствено не стана дума за цената на компромиса от едната страна и капитулацията – от другата страна.
Факт е, че 30 години след 10 ноември, моделът, по който функционира политическата ни система, е напълно изчерпан.
За тези 30 години моделът в някаква (макар и намаляваща) степен имаше 4 черти:
1. Зависеше от резултатите на изборите.
2. Съществуваше публичност на вземането на решенията.
3. Допускаше смяна на управляващите.
4. Даваше шансове на опозицията да влияе на политиката.
Отсега нататък играта на демокрация постепенно ще спира. Съответно ще се налага нов политически модел, който също ще трябва да има в някаква (и все по-нарастваща) степен 4 черти:
1. Няма да зависи от резултатите на изборите.
2. Няма да има публичност на вземането на решенията.
3. Няма да допуска смяна на управляващите.
4. Няма да дава шансове на опозицията да влияе на политиката.
По този начин демокрацията ни мина през еднопартийно, двупартийно, трипартийно, многопартийно управление, сега вече тя се изпразва от съдържание и преминава към непартийно, задкулисно управление, т.е. олигархично управление, в което главните фактори няма да бъдат „приватизаторските“ олигарси, т.е. тези, които плячкосаха огромна собственост, благодарение на връзките си с политическите партии (по-скоро с политическия елит), а „политическите“ олигарси, които освен огромна собственост, натрупана чрез властта и контрола в нея и върху нея, имат и монопол върху властовите ресурси.
Проф. Николай Слатински
