Меритокрацията е най-сладкият блян на демокрацията
„Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?“ е заглавието на лекцията на Едуард Лоренц (1917–2008) – професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, изнесена на 29.12.1972 г. във Вашингтон.
Като метафора пеперудата присъства и в „Глас като гръм“ на Рей Бредбъри, публикуван през 1952 г. Там „паднала в калта, светеща зелено и златисто, и черно, беше една пеперуда, много красива и много мъртва – и тя промени резултатите на едни президентски избори“.
Това са „ефекти на пеперудата“.
И ефект на пирона:
„Заради липса на пирон, подковата беше изгубена.
Заради липса на подкова, конят беше изгубен.
Заради липса на кон, ездачът беше изгубен.
Заради липса на ездач, битката беше изгубена.
Заради липса на битка, кралството беше изгубено.
И всичко това – заради липсата на един пирон за подкова.“
Бенджамин Франклин, „Алманах“, 1758 г.
„Пеперуди“ и „Пирон“ има и в нашето „Денят се познава от сутринта“. Те ни учат, че събитията зависят и от „малки необходими промени“ в началото – за „Ефект на пеперудата“, или от „малки необходими неща“ – за „Ефект на пирона“. Тези „ефекти“ стават едни от най-сполучливите метафори на теория на хаоса. Това, което изглежда като хаос, в което не се забелязва ред, има определен порядък.*
През есента на 1989 г. пеперудите прелетяха и в България, но кратофилията (властолюбие) на десни и леви политици им забраниха да летят – обезвериха жадните за демокрация българи, отвориха вратите на властта за един мадридски лицемер, тройната коалиция и от десет години – на ГЕРБ, тоест Б.Б. И дясната политическа парадигма се изроди в България. Сега разни политически рудименти и неолиберали пак се включват в борбата за власт. А БСП продължава „с лявото око да дава десни сигнали, с дясното – леви сигнали” – като конят от „Алхимици” на Константин Павлов.
Така, повече от 29 години не можем да отговорим на кардиналния въпрос: в кой свят предпочитаме да живеем – в принудителния ред и натрапваните илюзии на комунизма или в детерминирания хаос и свободата на демокрацията? „Дори да изберем да не избираме, пак избираме“ – казва Жан-Пол Сартр. Трудно е, но си заслужава да го направим. Защото меритокрацията е най-сладкият блян на демокрацията.** Другото пак е номенклатурокрация: ниските са на по-високи позиции от високите.
„Ще си възвърна вярата отново,
когато срещна кон!
Кон в чистия му вид!“ (Константин Павлов)
Залагам три за едно: Б.Б., АлЙо и К.Н. срещу кон!
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Leonard A. Smith. Chaos. A Very Short Introduction. Oxford University Press Inc.,
New York, 2007. „Теория“ на суматохата е написана от Йордан Радичков – в нея ролята на пеперудата се играе от белите вълци, идващи по нашите земи от румънския град Турну Мъгуреле, особено един от тях, който е яхнал бял кон и пее марша на белите вълци.
** Фактът е най-сладкият блян на труда. Робърт Фрост, “Сенокос”
.
