…А над всичко с нова маска
стар диктатор пак седи,
трима вече той изтласка
и за други двама бди.
Христо Смирненски, “Маскарад”, 1923 г.
Булимията е психично, обсесивно (натрапчиво) разстройство, характеризирано с лакомия, консумиране на големи количества храна за кратко време, последвано от желание за освобождаване от храната чрез повръщане или вземане на разхлабителни лекарства.
Финансовата булимия е постоянна лакомия за пари, която не е последвана от желание за даряване на пари, от филантропия (човеколюбие).
Докато българските политици спорят помежду си за апартаменти, къщи за гости, герберски оставки и закупуване на американски военни самолети, радио BBC (British Broadcasting Corporation) съобщи, че американският милиардер Стивън Шварцман пак филантропства – този път дари 189 милиона щатски долара на Оксфордския университет – световен рекорд по дарение на английски университет. Дарението е за финансиране на Факултет по хуманитарни науки и за създаване на Институт за изучаване на етиката на изкуствения интелект. Човекът с милиарди пари заяви, че е „важно хората да помнят какво е да си човешко същество“. И, че не трябва да се допусне технологията – и политиката – „да правят, каквото си искат“.
През 2010 г. американците Бил Гейтс, Уорън Бъфет и други милиардери положиха „Клетва за дарeние“ (The Giving Pledge) на минимум 50 на сто от състоянието си за образование, наука и здравеопазване – за „Добруване на човечеството“.
Българските политици и бизнесмени обаче си даряват апартаменти, голф игрища, топлоцентрали, футболни отбори, пристанища и си купуват политически партии – нищо за „Добруване на българите“.
И сега пак спорят за пари, за размера на субсидиите за политическите партии. От 11 лева на глас, на 1 лев заложи „нашия лидер“ (както го наричат герберите, подвластни на „култа на лидера“). А Ментора възторжено залага на 0 лева и безлимитен, прозрачен американски модел на финансиране. Тоест, задкулисието да излезе официално на българската политическа сцена. Наивно е обаче да се вярва, че този театър може да прекъсне реципрочното влияние между „артистите“ и политиците в България.
През 2018 г. Оливър Булоу (Oliver Bullough), разследващ журналист на английски вестник Guardian, публикува книгата “Земя на парите: Защо сега крадци и мошеници управляват света и как да го върнем“ (Moneyland: Why Thieves And Crooks Now Rule The World And How To Take It Back).
През 2019 г. друг британски вестник публикува следния коментар за книгата: „Демокрацията се изяжда сама, неравенството нараства, системата се разпада. Защо? Защото през 1962 г. някои банкери в Лондон имаха идея, която промени света. Тази идея се нарича „офшорна“. Това означаваше, че за пръв път крадците могат да мечтаят в големи мащаби. Можеха да вземат всичко. Разследващият журналист Оливър Булоу разкрива скрития свят на новите глобални клептократи“.
„Дядо ми имаше една хубава дума за такива управници – мискини, много лоши хора“ – това ми написа един приятел и колега. „Защо търпим да ни управляват мискини, крадци, мошеници, накратко мънимени?“
Защото:
Народа сред прозявки
гледа циркови оставки…
Думба-лумба, иха-ха –
сам да си бере греха! – отговори Христо Смирненски през 1923 г.
1923-2019: все същият „Маскарад“, и по-същият дори!
Все пак, имаме дарители за „Добруване на българите“: проф. Минко Балкански (от Франция), Игнат Канев (от Канада), Шефкет Чападжиев (от САЩ), д-р Койчо Белчев (от Уолстрийт, Ню Йорк), Райна Кабаиванска (от Италия), Стилиян Петров (от Англия), Димитър Бербатов… И семейство Жанет и Мартин Захариеви и неговите гости, почитатели на „Географиите“ на Ерик Уайнър (този Ерик е прекрасен, не е като другия, който наскоро напусна България), основаха първата в света “Академия на щастието” – позитивен лъч в една нещастна страна.
Въпреки че по-полезно засега е създаване на „Институт за изучаване на етиката на българските политици и бизнесмени“.
Защо се сетих за Марк Аврелий? Във „Втора книга“ на „Към себе си“ той е написал: „Как може да им се отнеме това, което нямат“ – филантропията?
Д-р Георги Чалдъков
