Проф. Нели Огнянова пред „Дневник“: „Държавата вярва, че власт се печели и задържа чрез медиите. Българският премиер – вече с три мандата – посочи и авторството на идеята: „Доган пръв осъзна, че управлява този, който контролира медиите и съда.“ Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По негово време една банка акумулира публичен ресурс в невиждани преди това размери и финансира „ТВ Седем“, набраха мощ и медиите на Пеевски, които не допускат критични статии лично за Борисов и за управлението му. Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов. Обществените медии са овладени предимно чрез основните фигури в управлението им, Eмил Кошлуков показа среден пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт, поддържа се цяла спортна програма, независимо от дефицита, за който в последните дни говорят синдикатите в БНТ. При търговските медии овладяването също върви с пълна скорост – медии се придобиват от бизнесмени, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с „Би Ай Ти“, „ТВ Европа“, вижте „Гонг“, „Нова Броудкастинг груп“ и „Нет Инфо“.“
––––––––––––––––––––––––––––––
Американският историк Robert Edwin Herzstein има една жестока книга – „The war that Hitler won“(„Войната, която спечели Хитлер“).
Това е потресаващ разказ за злия гений на Йозеф Гьобелс – царят на пропагандата, на PRопагандата, на това, което сега му казват по инерция Връзки с обществеността, а си е чиста проба изкуство за PRомиване на мозъците на послушното, апатичното, безразличното и PRимирилото се общество.
Когато човек чете тази книга, си казва: „Намерете някой Гьобелс, а Хитлер да се създаде няма да е чак толкова трудно!“
Нима не виждаме какво могат да направят медиите днес – да подменят дневния ред на обществото, да отнемат способността му да мисли, да определят кой да е на власт и да унищожат цялата обществена енергия.
А представете си, ако тези медии попаднат в ръцете на някой доморасъл Гьобелс, с изцъклен поглед и карикатурна арогантност на нашенски Гьоринг?!
Нека не си мислим, че онова в Германия е било аномалия, която е осъдено никога да не се повтори изключение!
Затова би трябвало да ни притесни всяко посегателство върху свободата на Словото, независимо, че и без това Свободата е минимизирана, а Словото – опоскано.
Когато „отрязват главите“ на журналисти с талант и собствено мнение, това не е само редакционна политика, това е реакционна политика.
Трябва да сме бдителни. Защото, както си помислих след прочитането на книгата на Robert Edwin Herzstein „The war that Hitler won“ – ако се намери някой Гьобелс, то Хитлер да се създаде няма да е чак толкова трудно.
Трудното ще започне след това. За всички нас. Но мандалото ще е хлопнало и ще бъде късно. Твърде късно, чада мои.
.
Проф. Николай Слатински
