Възнесение Господне – Спасовден според църковния календар се празнува винаги в четвъртък, четиридесет дни след Възкресение Христово – Великден.
След Възкресението си Иисус Христос останал още 40 дни на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачил на Елеонския хълм до Ерусалим – и оттам, пред очите на всички, се възкачил на небето, което се смята за край на неговия път на Земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях.
На български празникът се нарича и „Спасовден“ – дума, която етимологически произлиза от „спасение“. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според народните вярвания, на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Днес имен ден празнуват всички с имената Спас, Спаска, Спасена, Стас.
ЧЕСТИТО НА ИМЕННИЦИТЕ!
.
