Димитър Димитров, бащата на загинал работник, 26-годишния Михаил, при трагедията в завод „Миджур“ – с. Горни Лом, е изпратил жалба до Апелативен съд – София, във връзка с оправдателна присъда на длъжности лица, поставена от Окръжен съд – Видин. В жалбата се казва:
„ЗАЯВЯВАМ моето становище, че ако бяха спазени изискванията на гореизложените нормативни документи – решения на Съвета на Европа, на Европейския съюз и на Министерския съвет на Р. България, нямаше да се допусне трансфера от Гърция на един милион и шестстотин хиляди противопехотни мини, което е ПРИЧИНАТА за трагедията на 01.10.2014 г., в която загина моят син.
Б. За спазването на изискванията на гореизложените нормативни документи, считам, че вина носят оправданите с Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин – Валери Митков, Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова, както и други, непосочени в Обвинителния акт, длъжностни лица.“
Следва целият текст на жалбата.
Чрез Окръжен съд – Видин
НОХД № 275/2016
До Апелативен съд – София
ЖАЛБА
От Димитър Илиев Димитров – Частен обвинител по НОХД № 275/2016, адрес за кореспонденция: 3960 с. Горни Лом… (б.р.: следват точен адрес и телефон)
Срещу: Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин
. Уважаеми господа Апелативни съдии,
След като се запознах с мотивите по Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин, не съм доволен, поради необоснованост при излагане на факти и обстоятелства, които имат съществено отношение при търсене на истината за трагедията от 01.10.2014 г., когато загина моят син Михаил, и затова я обжалвам пред Апелативен съд – София – НАСТОЯВАМ да отмените Присъдата и върнете Обвинителния акт на Прокуратурата за доразследване и разширяване на кръга на привличените под отговорност длъжностни лица, поради следните факти и обстоятелства.
Като частен обвинител съм внесъл в деловодството на Районен съд – Видин документи с констатации относно лица, които не са разглеждани в досъдебното и съдебно производство, но имайки предвид чл. 308, ал. 2 от НПК, а именно че Мотивите по процесното дело бяха внесени 360 дни след обявяване на присъдата, което е нарушение на определения безусловно срок не по-късно от шестдесет дни, считам, че липсват годни мотиви по Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин.
Въпреки това закононарушение от Окръжен съд – Видин, което предполага Ваше решение за обезсилването и връщането на делото, искам да внеса следните мои възражения:
А. Главно възражение – В началото искам да изясня един основен въпрос относно причината за трагедията на 01.10.2014 г..
Бих искал да стане ясно на Уважаемия Съд, че допуснатото убийство на 15 човека, е вследствие незаконосъобразния трансфер на ОГРОМНО количество противопехотни мини.
Известно е, че Конституцията на Република България в чл. 5, т.4 повелява международните договори да имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство.
СЧИТАМ, че два са основните нормативни документи, върху които е трябвало да се изгради досъдебното производство:
1. “Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”, приета в Осло на 18.09.1997 г.
2. Национална програма за изпълнение на “Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”, от Протокол № 40 от заседание на МС, проведено на 16.09.1999 г.
Конвенцията, приета като документ на ООН, като тя влиза в сила през 1999 г., когато това става и в Република България с Решение на НС, обн. ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., съгласно чл. 3, т. 2: “Трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване, е разрешен.”, което се отнася за държавите в света, които са я ратифицирали.
Но искам да подчертая, че веднага след приемане в Осло на Конвенцията, Съветът на Европа приема още по-рестриктивен документ: “Съвместно действие 97/817/ОВППС от 28.11.1997 г. относно противопехотните мини”, приет от Съвета на основание член J.3 от Договора за Европейския съюз, като в Дял II, член 4 на документа, е записано:
“За следване на целите…., държавите-членки прилагат общ мораториум върху трансфера на всички противопехотни мини”.
В съзвучие с документа на Съвета на Европа, Министерският съвет на Р. България, на 16.09.1999 г. е приел, стр. 15 от Националната програма, в Раздел Втори “Основни задачи и план на дейностите по изпълнение задълженията на Република България, свързани с прилагането на “Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”, задължението на Република България:
“Предотвратяване на пряк или косвен трансфер на противопехотни мини.”
Националната програма е внесена от мен в ОС – Видин с вх. № 916/22.03.2018 г., но по нея първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Отбелязвам и факта, че Европейският съюз препотвърждава “Съвместно действие 97/817/ОВППС от 28.11.1997 г. относно противопехотните мини”, като в т. 11 от “Директива № 2009/43ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.05.2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността”:
Тази Директива съм я изложил в заключителната моя пледоария в качеството си на Частен обвинител, в съдебно заседание, по която първоинстанционният съд не се е произнесъл.
ЗАЯВЯВАМ моето становище, че ако бяха спазени изискванията на гореизложените нормативни документи – решения на Съвета на Европа, на Европейския съюз и на Министерския съвет на Р. България, нямаше да се допусне трансфера от Гърция на един милион и шестотин хиляди противопехотни мини, което е ПРИЧИНАТА за трагедията на 01.10.2014 г., в която загина моят син.
Б. За спазването на изискванията на гореизложените нормативни документи, считам, че вина носят оправданите с Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин – Валери Митков, Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова, както и други, непосочени в Обвинителния акт, длъжностни лица.
Освен това, допълвам следните обстоятелства:
1. Валери Митков, в качеството на Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на “Видекс” АД, освен горното, е знаел че е бил длъжен съгласно Условие 17 в Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на МОСВ, да уведоми Министъра на околната среда и водите за преразглеждането му и актуализиране на документите при съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники.
Разрешителното за експлоатация е внесена от мен в ОС – Видин с вх. № 1251/20.04.2018 г., но по нея първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Валери Митков е знаел, че е бил длъжен да се изработи технология за завод “Миджур” – Горни Лом, идентична с модела на такава технология, описана в Национална програма за изпълнение на “Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”, от Протокол № 40 от заседание на МС, проведено на 16.09.1999 г.
Същият е знаел за Постановление № 217/2008 г. на МС, ДВ бр. 80/2008 г., за приемане на “Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества…”, в която Гл. Пета, Раздел Втори е със заглавие “Утилизация и унищожаване на взривни вещества и боеприпаси”, т.е. това са две дефинирани като коренно различни дейности, което води до извода, че Валери Митков умишлено е заблудил и Министерския съвет (писмо № 17.00-28/29.07.2008 г.), както и Междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, при издаването на Разрешенията за трансфер с цел утилизация с факта, че в сключения договор на „Видекс“ АД с Гърция е приел, че мините са за унищожаване, а всъщност в неговия завод “Миджур” – Г. Лом е извършвана утилизация.
Солидарен съм с изложените съображения относно вината на Валери Митков, от Протеста на прокурор Мирослав Костов с вх. № 1279/2014 от 24.06.2019 г.
2. Божидар Василев е знаел за писменото становище до него, постъпило на 18.06.2012 г., от Силвия Димитрова от МОСВ, което обстоятелство е изяснено в горния протест на Прокурор Костов, че той не се е съобразил с него.
Божидар Василев затаява истината в последната си дума пред ОС – Видин, като във връзка със задължителната процедура по ОВОС, премълчава наличието на иначе незаконносъставения, внесен от ВИДЕКС АД документ “ОВОС”, с дата 04.04.2012 г., изработен от инж. Николина Ненкова, която като служител на „Видекс“ АД е съставила такъв документ, който се изработва единствено от екип независими експерти – с провеждане на обществено обсъждане и утвърждаване от орган на Министерството на околната среда и водите.
Божидар Василев е знаел за чл. 81, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за контрол на взривните вещества, оръжия и боеприпаси, че за процесните противопехотни мини, за които се установи в съдебното производство, че не са загубили способността да детонират, императивна е нормата – да се унищожават чрез взривяване.
Същият е знаел за Постановление № 217/2008 г. на МС, ДВ бр. 80/2008 г., за приемане на “Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества…”, в която Гл. Пета, Раздел Втори е със заглавие “Утилизация и унищожаване на взривни вещества и боеприпаси”, т.е. това са две дефинирани като коренно различни дейности, което води до извода, че Божидар Василев умишлено е заблудил членовете на Междуведомствената комисия към МВР при издаване допълнението от 23.07.2012 г. на Разрешително № 153, със затаяване от тях на истината, че се касае за утилизация, когато в представения договор на „Видекс“ АД с Гърция е посочено, че мините са за унищожаване, а всъщност в завод “Миджур” – Г. Лом, е извършвана утилизация. За последния факт му е докладвал командированият негов служител в завод “Миджур” – Г. Лом, в писмения си доклад той сочи, че се касае за утилизация на противопехотни мини.
Солидарен съм с изложените съображения относно вината на Божидар Василев, от Протеста на прокурор Мирослав Костов с вх. № 1279/2014 от 24.06.2019 г.
3. Ивелина Бахчеванова е знаела за Постановление № 217/2008 г. на МС, ДВ бр. 80/2008 г., за приемане на “Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества…”, в която Гл. Пета, Раздел Втори е със заглавие “Утилизация и унищожаване на взривни вещества и боеприпаси”, т.е. това са две дефинирани като коренно различни дейности, което води до извода, че същата умишлено е заблудила Междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, при издаването на Разрешенията за трансфер с цел утилизация, когато представеният сключен договор на „Видекс“ АД с Гърция е за унищожаване. В тази връзка е разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Конвенцията: “Трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване, е разрешен.”
Същата е знаела, видно от нейно писмо № 04-11-187/29.10.2013 г., че сертификат за краен потребител се издава, съгласно чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, само на МВР< МО и други държавни органи, а е издала неправомерно такъв сертификат на частната фирма “Видекс” АД.
Същата е съставила неверен документ, касаещ следното обстоятелство. С Протокол от 07.10.2009 г. Наталия Граховска, експерт в МИЕТ, е предоставила Копие на Разрешение за трансфер за оръжие № 7699/04.09.2008 г. с един печат и подпис на Ивелина Бахчеванова, като в поле “Продължено до” липсват каквито и да са данни, а с Решение № РД-16-339/20.04.2016 г. на министъра на икономиката, е предоставено копие на същия документ, но с вече попълнено полето “Продължено до” с дата, печат и неин подпис.
Последните два документа са внесени от мен в ОС – Видин с вх. № 1023/30.03.2018 г., но по тях първоинстанционният съд не се е произнесъл.
В. Искам да изложа и оценка на други действия на длъжностни лица, които не са привлечени към наказателна отговорност, поради следните факти:
1. Затаяване на истината в Писмо изх.№ 04002523/08.10.2009 г. на МОСВ, е заявеното от зам.-министър на околната среда и водите Евдокия Манева, за валидност на Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на МОСВ, когато в Условие 17 от същото разрешително се изисква преразглеждането му и актуализиране на документите при съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники, въпреки че МОСВ е информирано за вноса на един милион и шестстотин хиляди противопехотни мини от Писмо на Петър Пенчев, вх. № 04-00-2523/26.09.2009 г. по описа на МОСВ, т.е. Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на МОСВ е станало невалидно.
2. Затаяване на истината в Становище изх. № 2729/27.10.2009 г. по описа на РИОСВ – Монтана, е твърдението че внесеното Уведомление за инвестиционно намерение, вх. № 3664/21.10.2009 г. от “Видекс” АД, не попада в Приложенията 1 и 2 към Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което е подписано от Боян Цолов – директор, когато в т. 6 (шест), буква “е” на Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е посочено “производство на взривни вещества”, а в Разрешително № 113/06.07.2009 г., издадено от КОС-ГДОП София за производство на взривни вещества, и в приложения към него списък процесните четири противопехотни мини са изброени, което точно е описано в инвестиционното намерение, т.е. в случая е било задължително провеждане на процедура по ОВОС, с изготвяне на доклад от независими експерти и обществено обсъждане.
3. Същото затаяване на истината е докладът до НСлС от Деница Славкова – директор на РИОСВ – Монтана, с изх. Писмо № 2593/02.10.2015 г., както и в подкрепата за Становище изх. № 2729/27.10.2009 г., при дадените устни показания като свидетел в НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин.
4. Необосновано е твърдението в Мотивите за свидетелските устни показания на Силвия Димитрова –държавен експерт в отдел “ОВОС и ЕО” към Министерство на околната среда и водите, че била неправилно дала отрицателно свое становище при издаването на Разрешително № 153/23.07.2012 г., издадено от КОС-ГДОП София, за допълване Разрешителното № 113/06.07.2009 г., защото съгласно чл.17, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ се изисква задължителна необходимост от процедура по ОВОС, както е и нормативното изискване на посочената по-горе т. 6 (шест), буква “е” на Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда, е посочено “производство на взривни вещества”.
Налага се категоричният извод за необоснованост на твърдението в Мотивите от Съдебния състав, който е кредитирал доверие на РИОСВ – Монтана, а отхвърля становището на упълномощения от Министъра на околната среда и водите, по чл. 19 от ЗОБВВПИ, експерт на МОСВ за член на Комисията.
5. В Протокол № 405/01.09.2009 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, е записано, че са разгледани подадените заявления за износ за участие в изложение с оръжие, а всъщност се разрешава вноса на десетки хиляди мини – с което при взетото неприсъствено решение няма колективна вина, а такава носи лично поотделно всеки от членовете на комисията: Трайчо Трайков -министър, председател на комисията; Ивелина Бахчеванова – секретар; Веселин Марков – ДАНС и членовете зам.-министри Валентин Радев и Пламен Студенков – Министерство на отбраната; Марин Райков – МВнР; Евгени Ангелов и Иво Маринов – МИЕТ, т.е. това удължаване на срока за Разрешението за трансфер № 7699/04.09.2008 г. е невалидно, поради затаяване на истината.
6. Удължаването на срока за Разрешението за трансфер № 7699/04.09.2008 г. с Протокол № 405/01.09.2009 г. е незаконосъобразно и поради нарушение на Директива № 2009/43ЕО на Европейския парламент, и на Съвета от 06.05.2009 г., за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, цитирана по-горе и влязла в действие преди 01.09.2009 г.
Представил съм по-горе обстоятелства, към които ще добавя и други в съдебното заседание на Апелативен съд – София.
Във връзка с гореизложеното НАСТОЯВАМ да отмените Присъда № 45 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 275/2016 г. на Окръжен съд – Видин, и върнете Обвинителния акт на Прокуратурата за доразследване и разширяване на кръга на привличените под отговорност длъжностни лица, допуснали нарушение на цитираните по-горе нормативни документи.
.
