Стихове от Трендафил Василев
.
ДЕЛИ ДИМОВ ПÒКРЪСТ
Пусни в гъдулката златна парà – хорото да продължи!
Играе селото – и старо, и младо ръка за ръка се държи.
…От пресъхнало гърло песента ни възкръсва… Тоя мегдан,
завързан с пътека до всяка врата, с хоро през сълзи е чертан.
Ангарии и глад, погроми и смърт – на хорото изправяме крак.
Късаме пранги, стъпкваме злото и веем свободно байрак.
Върти се хорото… То е нашата памет и вярност към род.
То дава ни сила, проправя през неволи и горести брод…
И щом дойде време някой да се пусне, оставя свят благослов –
да не редее захватът, да заиграе на мястото негово нов,
да не даваме да го заводи слаб, непохватен, да го води левент,
хороводът вовек да пребъде – честит, възроден, зареден…
Играе селото – и старо, и младо ръка за ръка се държи.
Пусни в гъдулката златна парà – хорото да продължи!
.
.
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
Старица тихичко оплаква
издъхналия си стопанин…
А песента за края знак е
и до мъртвеца ще остане.
И тръгва вятърът вечерен
през люляци и през чимшири,
по-топла стряха да намери,
по-друга песен да издири.
По път загубил тая вест,
лъхът си ведър да вплете
в гласа на майчината песен
и над заспиващо дете.
.
.
МОМИЧЕ В ЦЪРКВА
Сред богомолци смирени – бледоръко момиче…
свещта си припалва, молитва шепти.
Духът му болното тяло съблича
и през купола нейде далече лети.
И кой за такава съдба го заигли –
вместо да грее дъга от лъчи,
тъмнило да бъде под дългите мигли,
да няма за радост и хора очи.
И си мисля сега за туй множество грубо,
на което аз брат съм, баща съм и син,
как щедро се учи то да погубва
и отчайващо малко – как да спаси.
И в тоя храм, където се плаче и пее,
за кого да се молим… Ще дойде часът,
когато докрай със стената се слеем
и застанем до грешните в Страшния съд.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Трендафил Василев е роден през 1940 г. в с. Момино, Хасковско. Учил е във Военно артилерийско училище в Шумен, завършил е Военна академия “Г. С. Раковски” в София. Работил е в сп. “Армейска младеж”, бил е гл. редактор на Военно издателство, управител на издателска къща “Иван Вазов”, гл. редактор и директор на изд. “Български писател”. Василев пише стихове от ученическите си години. През 1970 г. негов поетичен цикъл “Разсъмване след залп” излиза в сборник на Държавно военно издателство. Автор е на стихосбирките “Кръговрат” (1979), “Нощен календар” (1986), “Кръстопътен град” (2003), “Искри невидими” (2007). През 1991 г. излиза лиричният му животопис “Момино”, претърпял по-късно още две издания. През 2010 г. излизат книгите му “Случило се, разчуло се…” – анекдотични случки от живота, както и “Стрък от живота” – избрани стихове. Творби на Трендафил Василев са преведени на руски, английски, френски, сръбски, гръцки и полски езизи.
