За здравето на едно общество може да се съди по формулата 4 „С“ – Сигурност (ниво на защитеност), Свобода (ниво на независимост на индивида), Стандарт (ниво на благосъстоянието), Справедливост (ниво на разпределение на националното богатство).
Всички тези четири „С“ могат да бъдат измерени количествено и качествено. Аз също съм готов да участвам в споровете как сме за всяко едно „С“ сега в сравнение с преди 30 години. Но днес думата ми не е затова. А за трите „Ц“, които също могат да бъдат привлечени като оценка за здравето на обществото – Цели, Цена, Ценности.
Целите показват дали обществото се стреми към нещо като общество и може ли да се мобилизира за постигането му.
Нашето общество е без цели, съществува безцелно, няма лидери, които да го водят към някаква смислена задача, то живее ден за ден, то не цели нищо с живуркането си, а само мисли за оцеляване. Но оцеляват животинските видове, социумите се развиват. Развитието е приближаване към някаква поставена и осмислена цел.
Цената показва какво струва на индивидите принадлежността към общото тяло. Цената за българина да живее в България е непосилно висока, тя е убийствено жестока. Над две трети от усилията на човека у нас отива в полза на олигархията и за поддържането на изключително неефективно функциониращата ни държава, управлявана ужасно некомпетнтно и късогледо. Това е такава норма на обир и експлоатация, която не може да бъде понасяна – и съзнателно, или интуитивно – хората се спасяват от нея с емиграция (евакуация) или чрез отказ да са социално активни индивиди (колкото по-малко създават, толкова по-малко ще им отнемат).
Ценностите у нас са подложени на безмилостна деградация. За първи път за моите 63 години аз виждам власт, на която ценностите са сякаш оперативно отстранени. Затова тази власт не само реди и редува безнравственост след безнравственост, но и е безсилна да разбере собствените си прояви на безнравственост и затова не се срамува от тях. Това презиране на ценностите у властта се изражда в метастази надолу в обществото и ние затъваме в цинизъм, агресия, безхаберие и зла апатия.
Ето защо катастрофата, която обществото ни преживява при всяко едно от тези три „Ц“, прави ситуацията в страната ни все по-уродлива. Ние с всеки изминат ден живеем сред все по-голяма уродливост.
И първото, което трябва да се направи, е да се опитаме да се засрамим от тази ескалираща уродливост.
Успеем ли да се засрамим, значи има надежда да обърнем посоката на живота си като общество.
А не успеем ли, значи уродливостта е преминала окончателно и безвъзвратно в израждане…
Проф. Николай Слатински
