Паметникът на Съветската армия –
идея за интегриране в съвременната ни мисъл и градската ни среда
Въведение:
След предложенията на арх. Игнатов* и арх. Тончев за „нов живот“ на Паметника на Съветската армия, предлагам и аз своята скромна идея.
Смятам, че обществото ни още не е узряло да вземе окончателно решение за бъдещето на паметника. Все още не сме се разбрали ясно дали Червената армия, възвеличана с въпросния монумент, е „окупатор“ или „освободител“. Заемайки това централно място в София, паметникът все редовно става повод и обект за дискусия. Понеже паметникът е мащабен – и дискусията е мащабна. Именно тази роля на монумента трябва да стане негова основна. А ролята му да възхвалява определена армия и епоха трябва да остане в миналото…
Предложение:
Масивният постамент се облече с бяло хартиено руло. Така сивата основа ще се превърне в живо поле за креативност. Всеки ще може да изрази своите идеи върху „белия лист“, без да оскверни същността на монумента. Така мащабният паметник ще бъде предпазен от вандалски посегателства, а неговите пазители и критици ще имат поле, където да споделят мислите си.
Непокрит ще остане само централният надпис: „НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ОСВОБОДИТЕЛКА ОТ ПРИЗНАТЕЛНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД“. Семантиката на това послание трябва да се вижда и всеки ден да се осмисля. И дано един ден най-после бъде преосмислена.
P.S.: Опашката с паметници, чието значение трябва да се преосмисли, е дълга и разпръсната в много български градски пространства. Във Варна бюстовете на Левски и Ботев стоят като придворни слуги на един такъв паметник – пантеон. По-големият му брат пък бива обгърнат с още слоеве бетон, построени от наследниците на освободителите и освободените.
Арх. Чардафон Балкански
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Паметникът на Съветската армия в София не е военен паметник, той не е и руски паметник. Това е изцяло българска инициатива. Това каза председателят на Камарата на архитектите в България арх. Борислав Игнатов в предаването „Видимо и невидимо“ на ТВ „България он еър“. В момента в Русия тече обществено обсъждане на поправка в Наказателния кодекс, която трябва да влезе в сила от декември 2019 г., и която криминализира „нарастващият брой случаи на унищожаване или увреждане на символите на военната й слава“.
.
Верно, че паметника не е Руски. Той е Съветски. Но как да не е военен, когато навсякъде има войници в военна униформа и оръжие. По едно съвпадение в СССР участваше и Русия. Също по едно съвпадение паметниците с съвсем еднакво усмотрение и признателност се появиха в всички подвластни републики едновременно с българските. Разбира се съвсем „доброволно“. Даже с ентусиазъм и надпревара. Съветниците пратени от Кремъл само са удобрявали и контролирали проектите. Но плащането на изпълнението е чисто българска работа. Нищо не е плащано от Москва.
Разправят, че когато Далчев е направил фигурите за Октомври по скица на Ангелушев, това е била гладна група вървяща към Двореца. След минаването на контрола му били заповядано веднага да поправи дрехите и да постави един комисар да води тълпата. Далчев казва – „направихме ги белогвардейци, и тогава още нямаше комисари, защото това не бе армия“, но му казват да си запушва устата.
България била „освободена“. От кого? Хитлеристите, доколкото е имало такива, бяха напуснали страната. Остава , че е „освободена“ от българите. И паметниците са винаги на въоръжени завоеватели.
В България нямаше партии, нямаше и фашистка партия. Трудно бе да се намери група, която да се нарича с това име. Единствено италианския крал търпеше Мусолини и фашистката му партия и дъшера му бе царица в България. Но тя не беше фашистка.
Смисъла на думата фашизъм бе запълнен с всяка група определени като врагове на комунизма и Русия. Това бе гъвкаво решение за приатели или врагове според момента. И хитлеристите и много други бяха прекръстени като фашисти от Пропаганда и Агитация на Сталин. Това кръщение се подържа и сега с милиони изписани страници и вскякави агитки. И милиони го вярват.
Когато танковете навлязоха в България, преди това Иван Багрянов бе установил неутралитет с Англия и Америка. С СССР България имаше мирни отношения. И не се знае в България да е имало каквито и да е било български военни действия. България беше в война без война. Но бе жестоко смачкана .
И Муравиев на 2 септември 1944 г. бе включил България в войната на страната на съюзниците и тогава българската армия влезе в първите си бойни действия и се би девет месеца до Клагенфурт в Австрия. Тя запълни третия фронт между фронтовете на армиите на Генерал Толбухин и генерал Александър. В помощ на СССР, Англия и Америка, загинаха хиляди българси момчета. Но за тях няма паметници. Това е защото те не се биха за България. Само сърбите имат паметна плоча в Ниш за 2540 българи загинали за спасението на сърбите и намаление на загубите на руснаци, англичани и американци. Но вместо победители те бяха обявени победени.
Но и сега много от тази истина се покрива и се мълчи.