„Знам, че на написаното тук никой няма да обърне внимание… На коя врата да чукам?“ – с това изречение завършва коментар във форума на нашия сайт от Виктория Стоянова, наша сънародничка в Украйна. Затова даваме гласност на нейния коментар, който е свързан, по нейните думи, със закрито от Министерството на образованието и науката на Р. България българско неделно училище в Одеска област. Според Виктория, в случая подходът на съответната комисия в МОН е бил бюрократичен. Надяваме се, че на написаното от нея ще има кой да обърне внимание.
Много се говори за подпомагане на българските училища в чужбина, ала се прави наопаки! Само се оставят красивите думи.
1. Защо броят на училищата в български населени места (става дума за историческа диаспора в Украйна) се ограничава с едно, ако има редом две училища и всяко се посещава от повече от 100 деца? Всяко едно дете има избор кое училище иска да посещава. Ала комисията от МОН затвори едното! И така – децата от закритото училище изобщо прекратяват да се учат.
2. Как може да се закрие училище на една година (2019-2020), при условие, че няколко документи (2-3) ще бъдат добре подредени през тази година и ще се увеличи броят на класните стаи още с една… Пък в това време децата ще почакат… цяла година нямат да имат занимания! Не! За МОН е по-важно документите (инвентарна книга и ведомост за заплати на учителите, и няколко грешки в разписанието). За какви ГОЛЕМИ НЕЩА (национално самосъзнание, патриотически дух и т.н.) може да се говори? Не гледайки на това, че училището има малък опит в работа си (1 непълна година), че никаква помощ от проверяващите не е имало ни за документите, как да се подреждат.
Обръщам внимание, че в наличност бяха всички, освен 2-3 немноговажни, за водене на учебен процес и др.!!! Но за комисията беше по-лесно да закрие училището, без опитване да даде някаква помощ, без да помисли, че толкова деца цяла година няма да посещават училище! Всичко, към което се стремеше учителският екип, всичко, което беше постигнато с голям труд – с един министерски подпис са зачерта! Жестоко! Без да се разбере някой.
Знам, че на написаното тук никой няма да обърне внимание… На коя врата да чукам?
Виктория Стоянова
Одеска област, Украйна
Българско неделно училище ”ПРОСВЕТА”
