В редакцията получихме писмо-покана към българските училища и българите в чужбина от Петър Анастасов от остров Крит (Гърция). Писмото се публикува без съкращения и корекции.
П О К А Н А
за регистрация на сдружение: „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА ПО СВЕТА“ (ОБУС)
и фондация: „Национален фонд за подпомагане на български училища в чужбина“
Скъпи приятели,
в чужбина има разкрити вече около 400 български неделни училища. От тези училища, около 85% са вписани в МОН по една от двете програми за подпомагане. Отделно около 25% от училищата членуват в единствената организация опитваща се да ги събере и представлява – Асоциация на българските училища в чужбина (AБУЧ). За жалост огромен брой училища не са в нея, отделно няма алтернатива. От преди няколко години потърсих начини, съвети и прочие от вече разкрити училища и колеги по света за това как ние да разкрием и реализираме една наша мечта да имаме училища за децата си на роден език! Оказа се доста трудна задача. На практика, разкриването на училище НЕ Е ПОДПОМАГАНО от държавата въобще, отделно въпросната АБУЧ няма такива цели, нито работи в тази посока. Получихме от няколко по-активни и независими учителки по света съвет и помощ. За жалост, разкриване на училище в един град примерно с около 15-20 деца Е НЕПОСИЛНО и като цени и като възможности само на няколко активни родители! Ние и сдружението ни успяхме да оцелеем само и изцяло благодарение на дарение, но в много градове това е невъзможно, отделно намиране на учител(квалифициран преподавател) е невъзможно, а от България няма опция от МОН да се изпраща такъв поне за начало за тяхна сметка за първата година.
И така, ние няколко години вече оцеляхме, имаме вече 4 училища на Крит и от септември ще сме по Постановление 90 на МС по програмата за подпомагане от МОН. Много като нас не успяха, не достигнаха дори до края на първата си година или до втората поне! Не е вината в тях самите, не са виновни едни 15-20 родители, че „не искали да дават много пари“ за да създадат нещо! Виновна е самата система, че НЕ СЕ ПРЕДЛАГАТ ПРОГРАМИ ЗА СТАРТИТАРАНЕ НА УЧИЛИЩА НОВИ В ГРАДОВЕ В КОИТО НЯМА ВЕЧЕ ТАКИВА РАЗКРИТИ В ЧУЖБИНА И НАЛИЧИЕ НА ПОНЕ 15-20 ДЕЦА!
За да си помогнем преди време беше създадена и Фейсбук група, за да намерим форма и начин да подкрепяме такива нови желаещи да просъществуват, както и да можем да си помагаме да изградим по-добри практики и в преподаването на децата ни в чужбина и в отношенията ни с институциите в България и по света!
Време е тази група, този екип от хора да дадем началото и на една юридическа представителност! Всеки един от вас да се счита поканен да участва в разкриването на следните две юридически лица:
1.-во Сдружение „Обединение на българските училища по света“ – за кратко „ОБУС“ с място на регистрация – гр. София.
2-ро Неправителствена организация с нестопанска цел/фондация – „Национален фонд за подпомагане на български училища в чужбина“ с място на регистрация – гр. София.
Целта ни е една обща и всички знаем през какво сме преминали. Едно сдружение може да ни обедини и помогне, а един фонд би бил полезен за набиране на средства за разкриване на нови училища и инициативи на вече съществуващите!
Колкото по-малко рестрикции имаме, толкова повече можем да бъдем. И така очакваме всички желаещи да се включат с идеи, предложения и развитие на тази инициатива да се запишат в следващите 15 дни на имейл [email protected]
За физически лица:
Име, фамилия, имейл и телефон за контакт
За юридически лица:
Наименование, имейл и телефон за връзка
Име и фамилия на лицето на лице за контакт
Задачи: Изготвяне на устав и представянето му пред кандидатите на 25-ти юли, обсъждане, приемане и регистрация на Сдружение „ОБУС“, което след това ще получи права да регистрира и управлява фондацията.
Очакваме вашите мнения, коментари и предложения за устав и развитие на бъдещото ни сдружение.Ако не намирате идеята за добра, то просто я подминете!
ДОБРЕ ДОШЛИ В ОБУС!
––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Надяваме се, че инициативата за сдружение „Обединени български училища по света“ не цели и няма да доведе до нови разделения. Съжаляваме за недоверието, което авторите на тази инициатива имат към Асоциацията на българските училища в чужбина, която, откакто е създадена, направи много за образованието на българските деца в различни страни. Обединението на българите, в страната или зад граница, винаги е било трудна задача.
.
