От вчера (вж. линк) започнахме нова рубрика на страниците на Еврочикаго – включете се и Вие в написването и обсъждането на бъдещия наръчник: Демокрацията от А до Z (ръководство за начинаещи).
За илюстрация на рубриката сме избрали следната популярна картинка, която е от поредица бестселъри – вж. книги от поредицата на български (линк1) и руски език (линк2). Избрали сме я поради разпознаваемостта й и ще се радваме, ако някой дизайнер ни помогне такава да бъде направена и на български език.
Седмично, един или няколко пъти, в зависимост от активния политически сезон и злободневните теми, ще публикуваме някоя политическа мисъл или заключение, наше или чуждо, което ще Ви предложим, да го оборите и да докажете, че не е вярно. Ако не се намерят разумни доводи, ще включим това твърдение в един бъдещ азбучник с най-важните твърдения, които би трябвало да се знаят от всеки гражданин, който по някакъв начин и/или дори само с гласа си участва в политическия живот на България.
Обръщаме се към всички бивши, действащи и бъдещи политици, политолози, експерти и граждани, с апел да се включат с професионални коментари и становища в разработваните казуси.
Целим да провокираме гражданското общество да формира собствено мнение за демократичните промени в родината ни, да има високи изисквания към качеството на политиките и политиците ни, и да проявява нетърпимост към лошите практики.
Целим също да предизвикаме и култивираме уважение и признание към съвестните и компетентните политици. Защото се случва, дори при наличието на този облагодетелстващ партиите Изборен кодекс, в Народното събрание и в другите изборни органи у нас да попаднат и такива личности.
Надяваме се заедно да повишим нашата обща политическа култура и знанията ни за демокрацията.
За да поправим днешната демокрация, ние трябва да сме наясно как да стане това и този бъдещ азбучник може да ни помогне. А защо не след създаването му да не въведем получения текст в една изчислителна машина за ПИИ (политически изкуствен интелект)? Робот с изкуствен интелект, който да ни помага, като ни обучава и се самообучава, при решаването на ежедневни задачи, които възникват в нашия политически живот.
Днес Ви предлагаме да обсъдим коя е най-важната институция в една парламентарна република, каквато е нашата родина България? И ако искаме да извършим промяна, то с коя от трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна или съдебна, трябва да започнем реформите?
Ето какво пише в Конституцията на РБ още в първия нейн член:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
А ето какво пише правозащитникът Бойко Никифоров от Русе на своята Фейсбук страница:
„Според мен, България има крайна нужда от радикална промяна. Депутатите определят правилата, по които живеем. Те включват всичко: дали ще изнасят българското злато, дали здравеопазването ще бъде качествено и безплатно, дали ще има правосъдие, дали ще дишаме чист въздух, на колко години ще се пенсионираме и каква пенсия ще получаваме, какво ще е цената на горивата и електроенергията. Всичко! Дори някои цени да се определят от някакви агенции, същите го правят по наредби, приети от депутатите. Качеството на въздуха и питейната вода също е резултат от законите, които са приели. Престъпността и корупцията също са рожба на приетите от депутатите правила. Дали ще бъдем в ЕС, също е тяхно дело. Целият ни живот е в техните решения. Ако не е качествен – то депутатите или са глупаци, или са продажници! И в двата случая – трябва да се отървем от тях! Така мисля аз, но други мислят иначе…“
Искаме днес да Ви попитаме дали сте съгласни с твърдението:
Промяната трябва да започне от Народното събрание!
Молим, оспорете това наше твърдение!
Пишете ни на редакционния имейл или като коментар под тази статия. Този, който успее убедително да ни опровергае, ще получи подарък от редакцията – избрана от нас книга от книжарницата на сайта.
Благодарим Ви предварително и за всякакви съвети по новата рубрика, предложения за политически аксиоми и постулати. Приемаме и всякакви идеи за взаимно сътрудничество или спонсорство.
Вж. също предишната тема: Политикът винаги има избор
(Очаквайте продължение.)
.
