Отношенията ми с Америка са си направо любовни. 
Караме се, когато прави войни, ревнуваме се с повод и без повод, а в мирно време се прегръщаме и обичаме. И те така още от времето, когато в стаичката си дедо ми Любо гласеше радиото на вълните на „Гласът на Америка“. Той беше американец, та и аз покрай него
Рационалист до зуко*, седнал удобно на поопърпания диван, опънал крака на масата, разсъждаващ и действащ, без драматизациите на разни сложни душевности – такъв беше той. С годините и аз заприличах на него.
Пиша тия редчета, проснал се точно на същия стар диван, и краката ми лежат точно на същата стара маса Никога не са ми били по вкус соц. диванчетата с найлончетата, на които трябва да сядаш внимателно, за да не ги изцапаш. Вещите трябва да служат на хората, а не хората на вещите!
Това е Америка! И още рок, джаз, блус, уморени работници, които пият по две бири и се прибират при семействата си, неформални идиоти с пълни с книжки глави, които не се преследват, умни и учени хора, които получават шанс за развитие.
Мога да изброявам много – ще стане цяла книга. А и няма нужда от много локум – винаги съм чувствал, че там щях да съм на своето си място, щях да отстоявам себе си и своите си неща по правилата на играта, и нямаше да се сблъскам и с една десета от безумията, с които ме сблъскаха „сложните славянски душевности“!
Честит празник, Америка! Бъди здрава и не прави войни! Няма нужда от тях – знаеш, че си те обичам!
Петър Калинов
–––––––––––––––––––––––––––––-
* До зуко, жарг. – до последно
.
Епа що дириш още тука , при “ сложните душевности“, хващай пътя към Америка…!